/Поглед.инфо/ В навечерието на срещата на високо равнище в Хелзинки се активизираха рязко усилията, целящи минимизирането на всеки възможен позитив, готов да възникне в руско-американските отношения сред срещата между двамата президенти. Както винаги в действие се вкарват „изтичания“ и „добре информирани източници“ на американските медии, които се опитват да донесат до публиката две важни тези:

Теза първа: Тръмп е предател или най-малко опасен нарцис, който в никакъв случай не трябва да бъде оставен насаме с Путин.

Теза втора:Тръмп иска да се сближи с Путин въпреки съветите на своя собствен кабинет, който не иска много да участва в нормализацията на отношенията по линия Вашингтон-Москва.

Ащо мисълта, че Тръмп е предател или просто глупав и некомпетентен политик, се набива в главите на американците вече втора година, то тезата, че Тръмп заради Путин се противи на препоръките на собствения си екип, се появи в репертоара на американската експертна общност сравнително наскоро.

На 9 юли New York Times публикува материал, в който описва конфликта между президента на САЩ и неговата администрация. Според източниците на вестника, работата е достигнала до там, че самият Тръмп критикува сътрудниците на президентския екип при общуването си с руския президент.

„Той заяви на Путин по време на телефонен разговор, че Русия и САЩ трябва да общуват по-добре.Той също заяви, че тези членове на президентската администрация, които, според думите на Путин, са се опитвали да предотвратят прекия разговор между двамата президенти, са „глупаци“. Така твърди източник, притежаващ пряка информация за диалога.

„Да те са глупави хора. Не трябва да се слушат“, уж е заявил Тръмп.

Тази предполагаема неласкава оценка може да се отпише от сметките като поредната „фейк нюз“, но работата е там, че Тръмп е наистина известен със своята склонност доста рязко да се изказва за подчинените си, колегите и партньорите, които не съответстват с неговите очаквания. При това той често използва значително по силни изрази. Малцината привърженици на американския президент, които имат достъп до медиите многократно са отбелязвали, че той доста силно се притеснява от ситуациите, когато американската бюрокрация прехваща контрола в едни или други дипломатически направления или външнополитически въпроси.

Когато става дума за Русия, то страстите стават още по-горещи. Трябва да си спомним известния епизод, предшестващ телефонното позвъняване на Тръмп, когато той иска да поздрави Владимир Путин за избирането му. Американските медии твърдят, че всички съветници на президента са искали той да не поздравява Путин и дори има версия, че на папката с документи, подготвена за разговора е имало жълто лепящо листче, с печатен надпис: „Не поздравявай“, но това не помага.

Перспективата дори за минимална нормализация на отношенията между САЩ и Русия или дори за това, че в общественото съзнание на Запада преговорите с Москва ще започнат да се възприемат като нещо обичайно, предизвиква ужас в американската експертна общност. Както съобщава New York Times, „позицията на Тръмп притеснява много консерватори“. The Heritage Foundation, консервативен „мозъчен тръст“, публикува „туит“ с напомняне, обърнато пряко към президента, преди неговото заминаване: „Какво трябва да се започни преди Тръмп да пристигне в Европа. Русия е агресор, докато Украйна е жертва. Крим принадлежи на Украйна. Войската на НАТО и САЩ в Европа служи на нашите национални интереси. Европейците трябва да харчат повече пари за отбрана. Предишните действия на Путин показват, че не трябва да му се има доверие“.

На този фон последвалото заявление на американския президент и особено неговата нова формулировка на същността на руско-американските отношения явно оставя недоволни много представители на американския политически елит. Отговаряйки на въпроса дали възприема Путин като приятел или враг, Тръмп отговори (цитат по „Блумберг“): „Не мога да кажа в момента. Според мен е конкурент“.

За руското ухо няма някаква принципна емоционална разлика между понятията „враг“, „съперник“, „конкурент“ – това са все негативни оценки, които се отличават преди всичко с ярко изпитвани негативни емоции. За американския слушател това е по-различно. В обществото, което обожествява съревнованието и конкуренцията има голяма разлика между статута на врага и статута на конкурента. С конкурентите, за разлика от враговете може, а понякога трябва да се постигне разбиране, именно между конкурентите (но не и с враговете) може да се проведе взаимноизгодно разделяне на пазара, именно конкурентът е потенциалният съюзник по картел.

Освен това Тръмп дори подчерта, че за него преговорите с руския президент ще бъдат по-лесни, отколкото преговорите с „партньорите“ на САЩ по НАТО, с които той ще проведе среща на високо равнище преди заминаването си за Хелзинки. От гледна точка на западната преса подобна оценка е нагледно оспорване на свещените идеали на русофобията, задължителни за всеки заслужаващ уважение западен политик. Нали западният политик е длъжен да съпровожда всяко споменаване на Русия с ритуални проклятия и заявления, че Русия и лично Владимир Путин завинаги са обречени на изолация от целия цивилизован свят.

Забавно е, но още сега може да се предскаже как западните медии ще се опитат да дискредитират хелзинкските споразумения или съвместни заявления. Робин Ниблет, директор на влиятелния лондонски „мозъчен тръст“ Chatham House, заяви, че постъпките на Тръмп напомнят на действията на рекетьор. След посещението в Москва той заяви, че договарянето с руските власти е като договаряне с мафията и се оплака, че в Русия няма „политическа философия“, освен тази на „силата и парите“. Показателно е, че и на Тръмп се предявяват аналогични претенции. Обвиняват го, че той е циник, а отскоро, че е рекетьор.

След срещата на високо равнище в Хелзинки може да се очакват статии със заглавия в стил „Двама мафиота се договориха, а това е ужасно“. А всъщност ако двамата майстори на политическия реализъм се разберат помежду си това ще бъде добра новина за целия свят.

Може би защото, когато прагматиците се договарят, пушките мълчат.

Превод: Поглед.инфо