/Поглед.инфо/ Два „туита“, публикувани от Доналд Тръмп поставиха мнозина в задънена улица. В първия американският президент призова Русия да очаква ракети, изстреляни по Сирия, а във втория да прекрати надпреварата във въоръжението. Струва ни се, че първото напълно противоречи на второто. Какво предизвика Тръмп да прави подобни изказвания и как трябва да ги разбираме?

Най-вероятно американският удар по Сирия ще бъде нанесен в близките часове. Но дори и ако залпът бъде отложен с два-три дни, това няма да промени нищо принципно – решението за удара е вече взето и ще се изпълни. В сряда сутринта Тръмп сам обяви това. Първоначално той написа в „Туитър“:

Русия заплашва да сваля всяка ракета, изстреляна по Сирия. Русия, готви се, защото те ще долетят – хубави, нови и „умни“. Не си струва да бъдеш партньор на газовия убиец –животното Асад, което трови собствения си народ и се наслаждава на това“.

Народът не успя да обсъди тази заплаха, като няколко минути по-късно последва нов „туит“ на президента на САЩ.

„Нашите отношения с Русия сега са по-лоши от когато и да е, включително и времената на Студената война. За това няма никакви причини. Русия се нуждае от нашата помощ за своята икономика – това би било лесно да се направи. Трябва да работим всички страни заедно. Да прекратим надпреварата във въоръжението?“

Готвещите се за началото на ядрена война невротици си отдъхнаха, но недоумението остава. Какво има предвид? Психарят, непредсказуемият Тръмп, от него не се знае какво може да се очаква – ето го спектърът на реакции от Русия. Всъщност Тръмп е напълно предсказуем и понятен – също така и в тези „туитове“.

Но всичко по реда му.

Като начало си струва да се спомене, че същата сутрин, още преди тези два „туита“ Тръмп написа това, което е ключово в цялата тази история: „В много враждата с Русия е обусловена с фалшивите и продажни разследвания по „руското досие“, организирано от всички привърженици на демократите или от хората, работили за Обама“.

Работата е там, че всичките последни дни основната новина в САЩ не бе Сирия, а обиските на личния адвокат на Тръмп. Търсят при него не доказателства за връзките на Тръмп с Русия, а всеки възможен компромат срещу президента на САЩ. Но всички разбират, че обиските са инсценирани от тези, които повече от година се опитват да натопят Тръмп с помощта на обвинения във „руски връзки“.

Така че за Тръмп е важно да премести темата от руската следа на някъде другаде. Още повече, ако това друго нещо е свързано с Русия и подчертава неговата независимост от тях. От него искат да въведат санкции и той ги въвежда. Настояват за изгонване на руски дипломати в знак на солидарност с Великобритания по случая Скрипал и той ги гони. И сега трябва да удари по Сирия, където уж е имало химическа атака – и тук са виновни руснаците, докажи, че не си техен агент.

Но е разбираемо, че вътрешнополитическите причини за сегашното заявление на Тръмп не се изчерпват. При всеки случай той трябваше да се изкаже именно днес.

Първо. Още в неделя Тръмп възложи на Владимир Путин отговорността за поддръжката на „звяра Асад, устроил химическата атака“ и обеща, че той скъпо ще си плати за това. В понеделник той обяви, че се консултира с военните и с „другите партньори“ и ще вземе „конкретно решение в течение за следващите 24-48 часа“. Той изтича и е разбираемо, че Тръмп или трябва да удари по Сирия в близките часове или да обяви, че е взел решение да отложи удара или да го отмени. Съдейки по сутрешния „туит“ ударът ще бъде нанесен. Разбираемо, не по руснаците, а по сирийските военни обекти. Всички те използват руско въоръжение, затова и ще става дума за ракетен дуел между американско и руско оръжие.

Второ. Тръмп изкривява руската позиция. Той твърди, че „Русия заплашва да сваля всяка ракета, изстрелвана по Сирия“, но нито руските военни, нито руското политическо ръководство никога не говорили затова, че ще сваля всяка американска ракета, летяща по Сирия. Ставаше дума за тези, които ще заплашват руските военни. Разбираемо е, че в числото им влизат и сградите на сирийското министерството отбраната, там навярно се намират и руски военни съветници и президентският дворец на Асад. Но далеч не цялата територия на Сирия е покрита от ПВО. Така че Русия просто няма физическата възможност да свали всички американски ракета, летящи към сирийски цели.

Затова подобно подмятане на Тръмп е възприето като съзнателно. Т.е. да припише на Русия несъществуващи задължения, след това да бомбардира няколко сирийски военни обекта и хвалейки се сам да заяви, че мисията е изпълнена.

Но силно изглежда, че Тръмп не е приписал специално на Русия това, което тя не е заявявала. Президентът на САЩ по своя си начин реагира на телевизионните новини. Работата е там, че наскоро, във вторник вечерта, на арабския телевизионен канал „Ал Манар“ се излъчи интервю с посланика на Русия в Ливан Александър Засипкин. Руският дипломат заяви, че „ако последна удар от страна на Америка, ракетите ще бъдат свалени, а също така ще бъдат поразени обектите, от които са провеждани залповете“. Изложеното на интернет страницата на канала заявление изглеждаше така: „Русия ще изпълни заявлението на президента си, свързано с всяка агресия на САЩ в Сирия, сваляйки американски ракети и нанасяйки удари по източниците на огън, според думите на посланика на Русия в Ливан Александър Засипкин“.

Думите на посланика са попаднали в мерника на англоезичните медии, а след няколко часа бяха коментирали от бившия командващ на обединените въоръжени сили на Великобритания ген. Ричард Барънс. Генералът заяви, че се надява посланикът „крайно внимателно да си е избирал думите“, защото едно е да се свалят във въздуха американски ракети, които са насочени срещу сирийското химическо оръжие и самолети, а е съвсем друго да се опитваш в отговор да потапяш кораби и подводници, а също така да сваляш самолети от небето. Ако случаят е втория, това е война, смята Барънс. Разбираемо е, че в сряда сутринта Тръмп преди всичко е прочел новината за заявлението на Засипкин в коментарите на Барънс и е решил да поспори със способността на руснаците да свалят всички американски ракети.

А след кратко време Тръмп решава да разведри ситуацията, написвайки за необходимостта да се подобрят отношенията с Русия и да се прекрати надпреварата във въоръжението. Противоречие? Не, защото първият туит на Тръмп не е заплаха за нападение срещу руските военни в Сирия, а своеобразно предизвикателство, призив да се измери чие е по-силното оръжие – американското настъпателно, или руското отбранително. Това е един вид изпитание на съвременното високоточно оръжие. Да – това е опасно и тревожно, но все пак много далеч не само от началото на Третата световна война, но и от прекия сблъсък между Руските и американските войски. Т.е. сблъсък на техника, но да не се стига до жертви от двете страни.

Странно? Цинично? Да, разбира се. Но нека не забравяме, че в САЩ няма желаещи за пряк военен конфликт с Русия. Нашите страни никога не са воювали пряко една срещу друга. Дори и 40-те години Студена война (с прекъсването на Разведряването) преминават само с два сблъсъка между нашите армии. По-точно между техните подразделения. Най-мощната и контактна е, разбира се, войната в Корея. След десетилетие и половина във Виетнам съветско-американското противостоене е по-малко забележимо. Там „се пресичат“ единствено руските ПВО и американската авиация – комплексите С-75 свалят американците качествено, включително и бъдещия сенатор Джон Маккейн.

Последната сериозна битка, в която руснаците и американците воюват един срещу друг е преди 45 години – през декември 1972 г. във Виетнам. Тогава по време на 12-дневната операция „Лайнбрейкър-2“, американците губят около 80 самолета. Оттогава нашите военни е са се сблъсквали в истинска битка, било то на суша, било то във море или въздух.

Американците загубиха войната, която водеха повече от седем години. В Сирия войната, макар и без участието на стотици хиляди американски военни, вече се води също толкова години. За да изведе по-бързо 2000-те американци, оставащи в Сирия, на Вашингтон не му е нужно да устройва първия за последните 45 години дуел с руската армия. Доналд Тръмп и така възнамерява да прекрати тази безславна операция. Но ако много иска на сбогуване да устрои „ракетен биатлон“, нека не се обижда след това.

Превод: Поглед.инфо