/Поглед.инфо/ Диалогът Ердоган – Путин ще бъде сложен.

Президентът на Русия Владимир Путин ще посети Турция с работна визита. За това се съобщава на сайта на Кремъл, има потвърждение и от пресслужбата на турския президент Реджеп Таип Ердоган. Далеч не първата среща през тази година, без да броим многобройните телефонни разговори. Но ако по-рано главно се обсъждаха проблемите на сирийското регулиране, а също развитието на двустранните отношения, включително и военно-техническото сърудничество, този път дневния ред на преговорите изглежда иначе.

Ясно е, че след като САЩ взеха решение за признаването на Иерусалим за столица на Израел, ситуацията в Близкия Изток започна да претърпява сериозни изменения. Исторически всичко, което е свързано със светия град винаги е предизвиквало буря от политически и религиозни емоции. И не само в Близкия Изток. Затова твърдата реакция срещу заявлението на американския президент Доналд Тръмп – яростните демонстрации, избухването на насилие, нотите на протест, възможните скъсвания на политическите контакти и дипломатическите отношения, даже открития преход към терор, нов въоръжен конфликт или конфликти в региона са напълно предсказуеми явления. Затова и възникна въпроса, ще се появи ли в Близкия Изток държава или държави, които да заявят за своята готовност да оглавят протестно движение, което ще приеме за свой лозунг “униженията и политическото поражение на ислямския свят” или вълната на конфронтация постепенно ще се прекрати.

В тази връзка особено значение получава Турция. Съгласно взетата на въоръжение външнополитическа доктрина на неоосманизма, историческата Палестина в границите на които е формирана държавата Израел, се отнася към сферата на турските национални интереси. Изхождайки от това, че Анкара претендира за особена роля в рамките на мирното регулиране на близкоизточния конфликт, сега проявява повишена реакция, демонстрирайки историческа и геополитическа чувствителност. Така професорът от истамбулския Университет Мармара Дженгиз Томар счита, че не е случайно това, че Тръмп направи заявление точно 100 години след британската окупация на Иерусалим и 50-годишнината от окупацията на Източен Иерусалим. На свой ред турската правителствена агенция Anadolu твърди, че “решението на Вашингтон за статута на Иерусалим е само част от проекта “Велик Израел”, границите на който достоверно са неизвестни, но юга и юго-изтока на Турция действително са част от този проект” и че “след Иерусалим следващите цели на проекта “Велик Израел” ще станат Турция и Сирия.”

Затова пак неслучайно Ердоган заявявайки, че “с решението си Тръмп хвърли региона в пръстена на огъня”, съобщи за началото на телефонни консултации с лидерите на близкоизточните държави, а също и с Путин. Разговорът с руския президент действително се състоя. По време на разговора, както съобщиха официалните източници, “страните изразиха сериозно безпокойство във връзка с решението на САЩ за признаването на Иерусалим за столица на Израел и обявяване на плановете за прехвърлянето там от Тел-Авив на американското посолство”. Според тях ”такива крачки могат задраскат перспективите на близкоизточния мирен процес”. Именно след това се появи събщението за визитата на Путин в Турция. При това тя ще се състои в навечерието на набелязаната за 13 декември среща в Истамбул на Организацията за ислямско сътрудничество по въпроса за статута на Иерусалим, на която, разбира се солото ще е на Ердоган.

(рус.ез.)

Многое, хотя, конечно, не все, в его дальнейших действиях будет зависеть от итогов переговоров со своим российским коллегой. Ведь сейчас турецко-американские отношения находятся на пике кризиса и Эрдогану представляется возможность спустить «внутренний пар» через перевод стрелок в сторону США и Израиля через «исламских джинов».

В пятничной проповеди (хутба), подготовленной Управлением Турции по делам религии (Диянет) и зачитанной в 87 935 мечетях 81 турецкой провинции, которую прослушали 17 миллионов мусульман, уже заявлено, что «Иерусалим — это открытая рана, неутихающая боль каждого из нас». Помимо того, Анкара может попытаться разыграть в своих интересах карту альянса с Россией и Ираном на сирийском направлении, пойти на обострение с Израилем, объявив о поддержке ХАМАС, попытаться склонить на свою сторону страны, входящие в Лигу арабских государств. Но и Израиль тоже не будет сидеть сложа руки. Как пишет американское издание Foreign Policy, он имеет немалые шансы выйти на соответствующие договоренности с суннитскими арабскими державами — например, Саудовской Аравией, Египтом и Объединенными Арабскими Эмиратами, разыгрывая иранскую карту.

Что касается России, то американские эксперты после уничтожения ИГИЛ (организация, деятельность которой запрещена в РФ) в Сирии, признают фактор возвращения Москвы «как доминирующей силы в регионе» и «возможности для мощного дипломатического маневра в регионе в новых условиях». Речь в первую очередь идет о перспективах возобновления переговорного процесса по ближневосточному урегулированию. Как заявил глава МИД России Сергей Лавров после встречи с государственным секретарем США Рексом Тиллерсоном, американцы дали понять, что «рассчитывают заключить «сделку века» по ближневосточному урегулированию» и «мы хотели бы понять, как это теперь будет выглядеть». Тем временем Трамп предложил лидеру Палестинской автономии Махмуду Аббасу посетить Белый дом, после того, как палестинцы отказались принимать вице-президента США Майка Пенса. А Тиллерсон в ходе пресс-конференции в Париже «неожиданно» заявил, что «окончательное решение о статусе Иерусалима будет зависеть от переговоров между израильтянами и палестинцами».

В целом создаваемая запутанная сеть предпринимаемых ходов подвергает испытаниям турецкую внешнюю политику, которая стремится быть активным участником ближневосточного урегулирования. На этом фоне предстоящие переговоры между Путиным и Эрдоганом не обещают быть легкими. Как ни крути, но Трамп сделал ход, который, по мнению Deutsche Welle, «изменил ситуацию на Ближнем Востоке, бросив вызов прежде всего арабскому миру, но предоставив ему возможность продемонстрировать свою силу или слабость и беспомощность». И это только начало новой большой игры на Ближнем Востоке.