/Поглед.инфо/ Дания продължава да забавя издаването на разрешително за изграждане на „Северен поток-2“, което заплашва сериозно да забави въвеждането на тръбата в експлоатация. Американците излязоха с нови санкции срещу корабите за полагане на тръби, без които руският проект просто увисва. Украйна започна активно да торпилира подписването на нов транзитен договор, за какъвто доскоро се бори толкова яростно. Как ще се справи Русия с новите заплахи?

Завършването на строителството на „Северен поток - 2“ може да бъде отложено за втората половина на 2020 г. Докато според плана, първата линия на тръбопровода трябва да бъде готова през ноември, а втората - през декември 2019 година. Забавянето с половин-една година може да се случи, ако газопроводът се строи по третия маршрут, който буквално през април Дания неочаквано поиска да се разгледа.

Този потенциален риск за проекта стана известен от доклада на компанията, която експлоатира газопровода NordStream 2, който е обобщение на заявлението за изграждане на газопровод, представен на датския регулатор.

Строителството на „Северен поток - 2“ отдавна е одобрено от Финландия, Швеция, Германия и Русия. Единствено Дания обаче не взема нито положително, нито отрицателно решение, което забавя процедурата и проекта като цяло.

В същото време "Газпром" преди това уверил, че датската част от маршрута не е толкова важна, тъй като има алтернативен път за заобикаляне, който е само малко по-дълъг, но няма да доведе до спиране на строителството на газопровода. „Сега компанията-оператор всъщност съобщава, че не може да постави тръба на заобиколния маршрут, но ще чака одобрението на една от трите заявки от Дания. Ако разрешението на датския маршрут е толкова критично, тогава защо компанията, която експлоатира газопровода, не направи нещо? Защо досега не са подали нито едно дело срещу датчаните за забавяне на решението и злоупотреба със ситуацията? През цялото това време Дания не е разглеждала заявленията на „Газпром“ по тръбопровода“, заяви Игор Юшков, експерт в Националната фондация за енергийна сигурност.

Германия, Швеция и Финландия отдавна одобриха заявлението за полагане на газопровод в техните териториални води, който следва същия маршрут като първия „Северен поток“. Дания обаче изобретява нови начини да забави издаването на разрешителни и да се намесва в руския проект. Първото заявление за полагане на тръби по маршрута в териториалните води на Дания е подадено преди две години. В същото време бе създаден закон, който позволява на датското Министерство на външните работи да блокира този проект по политически причини. Ето защо руската страна, преди почти година, подаде второ заявление за алтернативен маршрут, който вече минава през Датската изключителна икономическа зона (ИИЗ), извън териториалните води на Дания. В този случай датското Министерство на външните работи не може да наложи вето, тъй като този маршрут е защитен от Конвенцията на ООН по морско право.Но вместо да вземат най-накрая решение, датските власти не измислиха нищо по-добро от това да ги помолят да се разгледа третия вариант на маршрута за полагане на тръбите на „Северен поток-2“.

Това създава риск от забавяне на завършването на строителството. „Въпреки това, е твърде рано да се паникьосваме. Перспективата за завършване на изграждането на газопровода през втората половина на 2020 г. ще стане реалност, само ако Дания отхвърли първите два маршрута и даде одобрение на третия. Освен това, дори и в този случай не е ясно защо всичко това трябва да забави полагането на тръбата толкова дълго. Сега един кораб полага тръби в руската зона, друг в шведската, германската зона вече е завършена, остава да бъде положена в датските води. При положителния вариант напълно е възможно да положат тръбите на първото разклонение по всички участъци до началото на 2020 година. Едно разклонение ще бъде достатъчно“, заяви Юшков.

Към 15 май са положени повече от 1200 км от двата газопровода - повече от 50% от общата му дължина. Общият капацитет на „Северен поток – 2“, с дължина 1200 км (2400 с две линии), ще бъде 55 милиарда кубически метра годишно. През юни Дания ще проведе публично изслушване на третия маршрут на газопровода, те ще разгледат доклад за оценката на въздействието му върху околната среда.

Според експерта решението на Дания зависи от това колко много Германия може да окаже натиск върху нея и доколко се страхуват датчаните от съдебни дела с „Газпром“ за забавяне на вземането на решения. Макар и предвид това, че ЕК е успяла да разшири Третия енергиен пакет до морските газопроводи, а именно до „Северен поток-2“, то няма да е лесно датчаните да бъдат сплашени.

В рамките на Третия енергиен пакет на Европейския съюз „Газпром“ няма да може да изпомпва всичките 55 млрд. куб. м. Компанията ще остане само с капацитет от 27,5 милиарда евро, а „Газпром“ ще трябва да се откаже от контрола на тръбата и да го предаде на независим оператор. Това ще затрудни фирмата да експлоатира морския тръбопровод и да го направи по-малко рентабилен.

Всъщност отлагането на строителството на тръбопровода само по себе си не е ужасно и нямаше да е сериозен проблем, ако през 2019 г. договорът за транзит на газ с Украйна не изтичаше. А последните изявления на украинската страна за преговорите за газа и транзита са сериозно обезпокоителни. „В Киев почти всеки ден декларират, че няма да има договор със сигурност, че проклетата Русия ще лиши украинците от пари за транзит. Въпреки че и Русия, и Европа настояват за продължаване на преговорите. Изглежда, че Киев подготвя световното обществено мнение за саботиране на подписването на новия договор“, не изключва Юшков.

Така ръководителят на "Нафтогаз" Андрей Коболев заяви, че през 2020 г. Русия може да спре използването на украинската газопреносна система за доставка на гориво за Европа, дори ако „Северен поток 2“ не бъде завършен навреме. Според него това се доказва от активното натрупване на запаси от горива на „Газпром“ в Европа, за да се покрие възможен дефицит след спиране на транзита през Украйна. Това ще доведе до загуба на 3 милиарда долара годишни приходи, което е около 3% от БВП. „Това означава, че всъщност можем да загубим целия ръст от предходната година“, оплаква се Коболев.

Заместник-министърът на енергетиката Анатолий Яновски скоро отново увери, че Русия е готова за тристранни преговори за газа. Първият кръг от преговорите се проведе през януари 2019 г., но без резултат. Следващата среща е насрочена за май, но точната дата не е определена. При всеки случай това ще стане след встъпването в длъжност на Владимир Зеленски на 20 май. Според Коболев преговорите могат да продължат през юни.

Въпреки това, основният проблем не е в датата, а в позицията на Украйна: настоящите предложения на партньорите са озадачаващи, тъй като противоречат на Третия енергиен пакет на ЕС, смята Яновски. По-специално, Третият енергиен пакет изисква разпределение на газопреносни съоръжения въз основа на резултатите от търговете, в които могат да участват всички заинтересовани страни, които определят по свое усмотрение какъв обем на мощността и за колко време им е необходим.

Украйна иска от „Газпром“ да изпомпва 60 милиарда кубически метра (преди обемът бе общо 110 милиарда кубически метра) за 10 години, докато Русия предлага да запази транзита само до 10-15 милиарда кубически метра. Въпреки това, изпомпването на 20-40 милиарда кубически метра годишно може да бъде златната среда.Но ако договорът не може да бъде подписан до края на годината заради торпилирането на преговорите от Украйна, тогава Русия и Европа ще се окажат в изключително неприятна ситуация.

„Тогава, без обходни газопроводи Русия няма да може напълно да изпълни задълженията си по договори с европейците. От една страна, това ще подкопае имиджа на Русия като надежден доставчик. От друга страна, това ще създаде недостиг на газ в Европа, където цените ще растат и ще бъде изгодно за американците да доставят газ не само в Азия, но и в Европа. Така Съединените щати значително ще разширят пазарите си за продажби“, отбелязва Юшков. За първо време Европа ще има достатъчно газ, зареден от "Газпром" в складове, но след това европейците няма да имат какво да направят, освен да купуват много по-скъпо трансатлантическо гориво. Това ще се отрази отрицателно както върху джобовете на обикновените европейци, така и върху конкурентоспособността на европейската промишленост. Фактът, че ръководството на Украйна и „Нафтогаз“ е по-фокусирано върху Съединените щати, отколкото на Европа, е обезпокоително. Защото това не е история за „Северен поток – 2“, а за всички наши доставки за Европа. И как ще свърши всичко това е неясно“, вълнува се експертът. Датското разрешително за строеж обаче не е единственият риск за доставките на газ от „Северния поток-2“ и Русия.

Наскоро Конгресът на САЩ представи законопроект, който предлага да се наложат санкции на собствениците на съдовете, които се използват при полагането на тръбата на „Северен поток-2“, както и на онези, които предоставят финансова или техническа помощ за проекта.

Русия няма свои собствени кораби. Всъщност, това са плаващи заводи: тръбите са заварявани върху тях, проверявани и след това прикрепени към главния газопровод и спуснати до дъното на морето. По изграждането на „Северен поток-2“ работят корабът „КастороДиеци“, собственост на италианската компания „Сайпен“ и двата морски тръбополагащи съда „Айдасия“ и „Пионирингспирит“ на швейцарската „Олсийс“.

Тези санкции са и сериозен потенциален риск, който се появи буквално преди дни. Ще бъде трудно да се намери заместител на швейцарските или италиански съдове за полагане на тръби.

„Ако се наложат санкции от САЩ, европейските компании могат да откажат да полагат тръби. Русия няма собствени такива съдове. „Необходимото оборудване е собственост само на няколко компании, но техният бизнес (с изключение на „Олсийс“) е глобален, така че ще бъде по-лесно да бъдат спрени със санкции на САЩ. Надеждата ще остане само на швейцарците. От една страна, тя е европейска компания, от друга страна, тя е семейна компания, която се разплаща в евро и няма активи в Съединените щати. Може би „Олсийс“ няма да се съобрази със санкциите на САЩ. Все още не е ясно“, казва Юшков.

Според него, ако китайците имат такова оборудване, тогава те биха могли да бъдат привлечени в такава ситуация. Както показа полагането на енергийния мост към Крим (именно китайски кораб го направи), Пекин не се страхува от американските санкции.

Превод: В.Сергеев