/Поглед.инфо/ Относително наскоро избраният президент на САЩ Доналд Тръмп, бивайки изначално несистемен и затова относително независим политик, веднага попадна под силния натиск на американските елити и в резултат стана зависим от тях и управляем отвън. Само опитите на Тръмп, докато бе още кандидат-президент, да заговори за новата роля на САЩ в света, за отказа от ролята на световен жандарм и за новите взаимоотношения с Русия толкова наплаши американския елит, че още тогава започнаха координираните действия срещу него.
След избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ имаше няколко координирани гласувания в американския конгрес, в двете негови камари – и в Камарата на представителите, и в Сената, когато против едни или други предложения на Тръмп против гласуваха и демократите, и републиканците. Такова единодушие в Конгреса срещу действащ президент е нещо страшно опасно за него, защото такова почти стопроцентово мнозинство във всеки момент може да му обяви импийчмънт.
Президентите на САЩ си идват и отиват, седят на своя пост максимум осем години, а сенаторите могат да заемат креслото си 20-30 години. Тръмп разбра тази опасност, този сигнал от американските елити, промени своята обявена по-рано политика и започна да действа в стил „по-католик и от папата“. След измисления скандал с предполагаемото руско влияние на американските избори (докато водещите политици в САЩ и представителите на американската администрация пряко или през специални фондове тип Националния институт за демокрация постоянно се отиват да влияят на вътрешната политика на Русия, подкупвайки потенциалните „либерални“ предатели – политици и „правозащитници“, хора, предаващи националните интереси на Русия в угода на националните интереси на САЩ, а също така влияещи на руските олигарси, имащи имущество в САЩ) политиката на Тръмп се промени. В резултат той бе принуден да води по отношение на Русия крайно агресивна политика. Назначаването на висок външнополитически пост на неадекватния русофоб Болтън, който по-рано нееднократно допуска откровени заплахи по адрес на Русия също съдейства за влошаването на руско-американските отношения.
Въведените от настоящата администрация на САЩ търговски, икономически и финансови санкции срещу Русия най-накрая частично разсеяха илюзиите на руското ръководство за несамостоятелния прозападен път на развитие на Русия и го заставиха да се заеме с националните интереси, вътрешните инвестиции, националната промишленост и замяната на вноса. За жалост действията на руското ръководство в тази сфера остават половинчати, защото и досега във финансовата сфера продължава инвестирането на руските активи в долари, в това число и в американските с нищо не осигурени хартийки, които незнайно защо се наричат ценни книжа. Също така продължава безумната и пагубна за икономиката на страната елцинова политика на финансово обезкървяване на икономиката и отсъствие на независимо от чуждестранните указания емисия на националната валута – рублата в интерес на руската промишленост, а не за покупка на американски хартийки.
Основният пряк сблъсък на интересите между Русия и САЩ е в два региона – Украйна и Близкия изток. Превратът от 2014 г., осъществен в Украйна от американски агенти на влияние с американски пари под националистически и антируски лозунги доведе до пряка заплаха за рускоезичното население на Украйна и до рязкото засилване на американското влияние в страната. Свалянето на законното ѝ правителство и идването на власт на настоящата украинска хунта накара ръководството на Русия да направи нещо в защита на националните интереси. Присъединяването на Крим към Русия бе проведено блестящо, но Руския не защити руското население на Новорусия, руските войски не бяха вкарани, въпреки обръщението на законния президент на Украйна, стратегическото настъпление към Мариупол бе спряно във връзка с възможното нарушение на интересите на руските олигарси, опасяващи се за своето имущество и за своите предприятия в Мариупол. В резултат ДНР и ЛНР не получиха излаз на море за износ на своята продукция и съществуват настоящия си вид на несамостоятелно териториално образувание.
В Близкия изток Русия в течение на четири години от 2011 г. не реагира на молбите на сирийското правителство за оказване на пряка военна помощ. Четири години, от 2011 до 2015 г. Сирийската арабска република отразява мощна координирана чуждестранна намеса от САЩ, Израел, Турция, Саудитска Арабия и страните от Персийския залив. Единствено Иран оказва на Сирия пълна военна подкрепя, руската помощ се ограничаваше с доставки на военна техника, боеприпаси, оръжие, обучение на специалисти, инструктори във войските и щабни офицери. Това бе недостатъчно. Само прякото руско присъствие и засилването на руската и иранската помощ за Сирия през 2015 г. успяха да пречупят ситуацията.
Русия за тези години изпусна важния шанс да повлияе на събитията в региона, въздържаше се при гласуването в ООН, което откри път за пряката агресия на Саудитска Арабия срещу Йемен. Независим Йемен можеше да стане важен сдържащ фактор за Саудитска Арабия, но това не се случи в това число и по вина на руската дипломация и руското ръководство.
Въпреки това Русия Сирия и Иран успяха да направят прелом в обстановката в Сирия. САЩ и Турция преминаха към пряка военна намеса срещу Сирия. На територията на Сирия, окупирана от кюрдите, възникнаха няколко десетки незаконни американски военни бази, които могат да се махнат от там единствено със сила. С настоящите САЩ не може да има никакви нормални преговори. Настоящите американски политици са абсолютно неадекватни и не са способни нито на преговори, нито на отстъпки и на компромиси. Само прекият военен натиск върху военните бази на САЩ в Сирия, само гробове на американски войници, влизащи в САЩ могат да отрезвят настоящите американски ръководители. Бъдещите преговори между президентите на Русия и на САЩ са опасни на първо място за Русия, защото с тях американците ще се опитат да фиксират настоящето изгодно им статукво в Сирия и в Украйна и настоящето фактическо разчленяване на Сирия.
На Русия сега не са ѝ нужни никакви преговори със САЩ. Само след изгонването или унищожаването на територията на Сирия на всички чужди военни подразделения ще може да се водят преговори за нещо със САЩ и с Турция. По повод на Украйна също няма за какво да се договаряме с американците. Не мисля, че ще се обсъжда отмяна на санкциите в замяна на Крим. Настоящото статукво, падането на Украйна в пропастта – всичко това е следствие на преврата от 2014 г. и не трябва да се пречи в момента на деструктивните процеси в настояща антируска Украйна.
Преди преговорите между Владимир Путин и Доналд Тръмп в Москва трябва да пристигне министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху. Израел се намира в състояние на война със Сирия, незаконно окупира Голанските възвишения, постоянно обстрелва позициите на сирийската армия и обекти на територията на Сирия. Въпреки това ръководството на Русия и досега, въпреки нееднократните молби на сирийското правителство, не доставя на страната комплекси за ПВО С-400, благодарение на което израелската авиация продължава да нанася удари по сирийска територия, в хода на които загиват сирийски войници и офицери, намиращи се на сирийска територия. През 1983 г. СССР разполага на територията на Сирия два дивизиона ПВО, свалени са няколко американски и израелски самолети и американско-израелската агресия срещу Сирия е прекратена. Престарялото съветско Политбюро проявява тогава политическа воля и защитава националните интереси на Сирия и на Съветския съюз. Настоящите ръководители на Русия засега не са показали подобна политическа воля.
Израел иска да остави за себе си и незаконно окупираните сирийски Голански възвишения и възможността безнаказано да бомбардира всички обекти на територията на Сирия. Израел не може да предложи нищо на Русия освен наглостта на своето политическо ръководство и подкрепата към терористите в Югозападна Сирия, на територията, която именно сега се освобождава от сирийската армия. Може би в хода на това освобождение ще бъдат открити и документирани доказателства за пряката израелска подкрепа на сирийските терористи в този регион. Затова преговорите между Владимир Путин и Бенямин Нетаняху също няма да станат конструктивни. Освобождението на сирийската земя ще бъде продължено и на територията на независима Сирия ще бъдат разположени сирийски войски и чуждестранните войски на другите държави, които се намират на територията на Сирия по молба на сирийското правителство. Всички разговори с ръководството на Израел за сигурността на Израел са безсмислени, защото заплахата за сигурността на Израел е създадена от самия Израел, създадена от неговата окупация на сирийската земя и палестинските територии. Ако ръководителите на Израел наистина се интересуват от сигурността на своята държава, то те трябва да прекратят окупацията на сирийските Голански възвишения и арабските палестински територии с едновременно създаване на независима Палестинска държава и сключване на всеобщ мир на Близкия изток. Всички останали решения влошават сигурността на Израел и запазват военното и политическо напрежение в региона.
Превод: Поглед.инфо