/Поглед.инфо/ Съболезнования по повод гибелта на руския Ил-20 незабавно изразиха дори западните страни, а президентът на Сирия не бърза явно да направи същото. Трябва ли да се упреква за това Башар Асад, трябва ли да се искат от него и извинения – и има ли таен смисъл в ответната реакция на Москва?

„Асад така и не позвъни на Путин да се извини за 15-те убити руснаци“ – с такива заглавия се появиха в сряда не само израелските и украинските вестници, но и руските сайтове. Ето, че Нетаняху още в първия ден се обади на Путин със съболезнования, дори и Тръмп на втория ден ги изрази, а Асад дори и не се извини.

Но, на първо място, за какво трябва да се извинява сирийският президент? За това, че разчетът на сирийското ПВО, отбивайки нападение на израелската авиация, случайно е попаднал в руския Ил-20?

Но Русия на 18 септември веднага осъди рязко Израел за провокационните действия, довели до трагедията. Както заяви Министерството на отбраната на Русия, израелските самолети съзнателно са се „прикрили“ зад руския, разчитайки, че за това сирийците няма да възпрепятстват атаката им.

Израел отказва да признава своята вина, налагайки я на сирийците. Искат от жертвата и от съюзника по оръжие, тоест от Сирия, да се извини за това, за което е виновен агресорът, а това е странно. Но това не спира противниците, както на Русия, така и на руската операция в Сирия и руско-сирийското сътрудничество. Те устроиха пиар-шоу около това, че „сирийците дори не изразиха съболезнования на Москва“.

А на второ място сирийците още в първия ден изказаха съболезнования на Русия.

Първоначално постоянният представител на Сирия при ООН Башар Джаафари на заседание на Съвета за сигурност на ООН изрази „искрени съболезнования на приятеля и колега, посланика на Руската федерация във връзка с гибелта на хората в резултат от израелската агресия срещу град Латакия“. Същият ден намиращият се на посещение в Москва върховен мюфтия на Сирия Ахмад Хасун изрази своите най-дълбоки съболезнования на патриарх Кирил. Но първият ден сред катастрофата от 18 септември нямаше съобщения за съболезнования от Асад.

На 19 септември прессекретарят на президента на Русия бе питан дали Асад и Путин са говорили след гибелта на Ил-20. Отговорът на Дмитрий Песков – „не“ определени медии започнаха да тълкуват като недоволство от страна на Москва към Дамаск. Точно така се тълкуваха и думите му „телеграмата е получена“, заявени от него на следващия ден в отговор на въпроса дали е получено послание от сирийския президент.

 Наистина, вечерта в сряда на 19 септември, сирийската агенция САНА публикува текста на телеграмата, изпратена от Дамаск в Кремъл:

От името на сирийския народ изпращам искрени съболезнования на приятелския руски народ във връзка с крушението на Ил-20 в Средиземно море, което доведе до героичната гибел на руските военни, изпълняващи мисия по борба срещу тероризма в Сирия.

Крушението на руския самолет стана резултат от действията и разгула на Израел, използването на мръсни методи за постигането на неизменните му цели и осъществяването на агресията в региона.

Ние сме напълно убедени, че трагедиите подобни на тази, няма да спрат нас и вас да продължим борбата срещу тероризма, в която проливат кръв нашите и вашите военни, последните жертви на която станаха загиналите в крушението на Ил-20.

Изразявам най-дълбоки съболезнования и съчувствие към президента Путин, семействата на загиналите герои и приятелския руски народ“.

Има ли някакъв таен смисъл в това, че телеграмата не е изпратена веднага, а Асад не е позвънил на Путин? Разбира се, че не. Сирийският президент живее в условията на война, той се намира в постоянна връзка с нашите дипломати и военни и няма съмнения, че веднага след трагедията сирийците са изразили съболезнования на руските представители. А необходимост от спешно обаждане от Асад на Путин просто няма – никой от руските ръководители не е обвинявал сирийците за случилото се. Те са защитавали страната си.

Русия помага на Асад във възстановяването на контрола над Сирия в гражданската война, но тя не може да защитава границите на Сирия от Турция или Израел, които искат да се възползват от слабостта на сирийските власти за решението на своите проблеми. В случая с Израел това е въпросът за отношенията му с ливанската „Хизбулла“ и с Иран. Русия укрепва сирийската армия и е разбираемо, че с времето тя ще може самостоятелно да отговаря на ударите по своя територия.

Има ли проблеми и спорни въпроси между Сирия и Русия? Разбира се, че има – както и в отношенията между всички страни. Но сега ние воюваме рамо до рамо на сирийска земя и на този фон всички спорни теми отиват дори не на втори, а на десети план. Като минимум до момента, когато в Сирия след седем години война не се установи мир. До тогава всички опити да се възползват от нашите противоречия, реални или мними, няма да се разглеждат различно от съзнателна провокация, като специална операция в рамките на геополитическата война срещу Русия.

Путин и Асад са се срещали за тези три години само пет пъти (в крайна сметка за толкова срещи е обявено официално). За техните лични взаимоотношения не се знае нищо, но кръвта, пролята заедно от сирийци и руснаци, не може да не сближи не само нашите народи, но и двамата президенти.

И срещу двамата са изливани мръсотия и лъжи. Трудно може да се намери в съвременния свят двама други толкова демонизирани от Запада лидери. Затова са така нелепи и позорни опитите да се измисли „неразбиране“ и „недоверие“ между тях, използвайки се като повод руските жертви в сирийската война.  

Превод: Поглед.инфо