/Поглед.инфо/ Темата на новите санкции против Русия стана актуална – обсъждат я вече два дни, някои с опасение, други – със злорадство. Някои, впрочем привеждат напълно рационалния довод за това, че такива действия (забрана на руските банки да провеждат операции с долара) могат да струват скъпо и на самите САЩ. Тъй като това поставя под заплаха цялата световна финансова система. Ето, Евросъюзът вече се бунтува против санкциите за Иран. И ето тук трябва подробно да обясним цялата създала се колизия.

Става въпрос за Властта. Елитът на „Западния“ глобален проект се намира в тежко положение: да, той много десетилетия доминира в света (а на Запад още по-дълго, отколкото в целия свят), да, той има колосални ресурси, да, той може твърде много! Но! Той дойде на власт и него го поддържаха в рамките на някакъв (частично явен, а частично неявен) договор, който всяка империя винаги сключва със своите съставни части (собствено, самата дума „империя“ предполага, че нейната вътрешна структура не е монолитна). И този договор, в нашия случай е много прост: вие ни давате контрола над вашите финанси, а ние в отговор на това ви даваме допълнителни доходи и икономически ръст.

Някой ще каже, а защо? Защо да давате на чичкото по-голямата част от доходите си, които вие създавате? В отговор на това аз ще напомня историята на известния боксьорски промоутър Дон Кинг. От него се оплакваха през цялото време: той и обира своите клиенти, и ги заставя да подписват заробващи договори, и се държи отвратително и така нататък. Но – практически всички искаха да имат работа с него! Защото, условно 10% от 80 милиона долара е съществено повече от 50% от 5-8 (милиона -бел.пр.).

И тук е така. Появява се безкраен източник на евтини инвестиции, появява се поток от купувачи, расте капитализацията на активите (понякога – сто и хиляда пъти) за които могат да бъдат вземани кредити (и да не се връщат, тъй като могат да бъдат дадени самите активи)... За властните структури (които така или иначе контролират и бюджетните потоци и преразпределението на собствеността) това изобщо е идеална конструкция. И разбира се, не трябва да мислят и да отговарят за финансите и за икономическия ръст. То си върви само!

Между другото, в такава ситуация финансистите взеха под контрол и подготовката на държавните кадри практически във всички страни на света: нали те най-добре от всички разбират как да взаимодействат със самите тях с цел оптимизацията на „баницата и кифличките“! А отделните другари, които с тази система не бяха съгласни или бяха отстрелвани по различни начини или по изключително „демократичен“ начин се премахваха от властта. Собствено, това е и определението на демокрацията, възможността на елита да се избавя от неконвенционалните персонажи, нали така??

Но по-нататък се случи нещо ужасно: световният финансов елит не може повече да изпълнява своята част от конвенцията! Няма повече икономически ръст, регионалните елити в целия свят имат проблеми, нещо повече, проблемите започнаха и в базовите страни на „Западния“ проект. И накрая, в най-главната страна, САЩ, на власт дойде човек, представляващ елита на другия проект... Тоест Тръмп. И с него започнаха да се борят.

На първия етап елитът на „Западния“ проект беше малко шашнат и изпълнен с увереност в своите сили. Имаше искрено убеждение, че това е някакво съвсем случайно плясване, явление еднократно и лесно преодолимо. Но – с развитието на кризата и засилването на устойчивостта на Тръмп ставаше ясно, че трябва вече да се включват практически всички резерви... защото ако кризата тресне, то на финансистите категорично им е необходимо да прехванат контрола над емисията, но как да направят това при президент Тръмп?

И тук пред елита на „Западния“ проект се появи стратегически въпрос. Всеки който е бил в трудно положение се е сблъсквал с такава ситуация. Врагът се оказа толкова силен, че за борбата с него трябва да се концентрират всички резерви, включително и онези, които в текущата ситуация бяха насочени за поддръжка на инфраструктурата. Като при битката под Москва през 1941 година, на фронта като пехота са били хвърлени курсантите от артилерийските академии, бъдещият цвят на армията. Защото иначе е можело да загубят всичко!

И санкциите против Путин са именно такъв ресурс. Да, устойчивостта на долара при това пада (възможно критично). Но демонизацията на Путин (а санкциите са елемент на тотална демонизация) стана главен инструмент за подготовка за изборите и организирането на импийчмънта на Тръмп. Ако не го демонизират, цялата работа ще отиде по дяволите, защото доводите, които предявява комисията на Мюлер чак са съвсем смешни. Те могат да станат по-сериозни само в случай, че статута на самия Путин стане съвсем инфернален (адски, дяволски – бел. пр.)

При това разбира се, рисковете са много големи. Но пък и схватката е не просто за Власт, но за много от тях – за живот! И остава само един въпрос: а как да прехванат контрола над емисията? Та нали, колкото повече седи Тръмп, толкова са по-здраво държат лостовете на властта силите, които стоят зад него. Не, самият Тръмп в резултат може и да изхвърчи, но работата не е в това, на финансистите им трябва ФРС, а съдбата на Тръмп на тях в крайна сметка не им е интересна! И ето тук изпълзява и главната причина, по която, мисля аз, вероятността за голям „бенц“ (гръм – бел. пр.) във финансовата система през тази есен е много голяма!

Защото в случай, че Тръмп спечели ноемврийските избори (тоест не просто Републиканската партия запазва мнозинството си в палатата на представителите, но и засилва позициите на собствената си фракция вътре в Републиканската партия), то финансистите практически нямат никакви шансове. Ще има ли криза тази есен или следващата... Нещо повече, колкото по-бързо настъпи кризата, толкова повече шансове има, че ще успеят да прехванат управлението с помощта на не съвсем редовни методи (няма да навлизаме в тънкостите). Значи, днес от ускоряване на тази криза повече от всички са заинтересовани именни финансистите (елитът на „Западния“ проект), а на Тръмп пък са му необходими спокойни избори тъй като той има повече шансове за победа.

Това, разбира се не е точна прогноза. Това е само оценка на вероятностите. Струва ми се, че вероятността за сриване на световните финансови пазари през септември-октомври тази година силно нарастна. Изглежда, че историята с Иран или руските санкции може да бъде използвана за организирането му (на сриването), от гледна точка на осигуряване сигурността за организаторите (това ние ли сме? не, това са те!!) Струва ми се, че такъв сценарий трябва да се има предвид. И само това.

Превод: М.Желязкова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели