/Поглед.инфо/ След като Реджеп Тайип Ердоган спечели убедителна победа на извънредните президентски избори в Турция на 24 юни 2018 г., той сякаш съсредоточи всички най-важни лостове на властта в ръцете си. Обаче само сякаш. Ердоган не стана пълен господар на Турция. Все още не успява да се отърве от основната заплаха за цяла Турция и за себе си. Говорим за Централната банка на Република Турция (ЦБРТ). Президентът Ердоган не успя да премести този камък, дори след като получи допълнителни правомощия.

Централната банка на Турция с всичките си действия демонстрира не само „независимост“, но и неприкрито неуважение към държавния глава. Днес в повечето страни по света централните банки имат статут на институции, които са „независими“ от държавата, като държава в държавата. Поставям думата „независим“ в кавички, тъй като те, разбира се, са зависими, само че тази зависимост е невидима и не се демонстрира. Централните банки на отделните държави се управляват от „господарите на парите“ - основните акционери на Федералния резерв на САЩ. Това управление се провежда от Банката за международни разплащания (БМР), Международния валутен фонд (МВФ), различни неформални групи и клубове (например Г-30). В някои страни директорите на централните банки се държат напълно коректно по отношение на държавните органи, претендирайки, че слушат мнението на правителствата. Но централната банка на Турция се държи открито предизвикателно спрямо президента на страната Ердоган.

Изведнъж „икономическото чудо“ на Турция, плодовете на което можеха да се наблюдават от началото на XXI-и век, започна да се изпаряват. То окончателно изчезна през 2014 г., когато Ердоган пое президентския пост. Тази метаморфоза има просто обяснение: капиталът започва да изтича извън страната (преди това имаше нетен приток на капитал). И той започна да изтича под командата на „господарите на парите". Процесът беше проведен от международни рейтингови агенции, които неочаквано регистрираха влошаване на „инвестиционния климат“ в Турция. Тогава всичко вървеше като по ноти. Обменният курс на турската лира започна да пада, инфлацията започва да се ускорява, инвестиционните проекти в страната да се замразяват. През 2014 г. централната банка рязко повиши основния си лихвен процент от 4,5% на 10,0%. В началото на следващата година той надхвърли 11%. Обосновката за тази стъпка беше следната: новите основни лихвени проценти ще доведат до увеличаване на лихвените проценти по депозитите на турските банки, дълговите ценни книжа и в крайна сметка доходността на всички финансови инструменти на турския пазар. И това, видите ли, ще спре изтичането на капитала и може би ще обърне капиталовите потоци към турската икономика. А също така стабилизира курса на турската лира.

Ердоган правилно прецени това като удар по турската икономика. Парите станаха недостъпни за местния бизнес, тъй като лихвите на кредитите на търговски банки бяха много по високи от доходността и на най-успешните компании. Основните лихвени проценти на Централната банка доведоха икономиката на страната до криза. Ердоган се опита да убеди Централната банка, искайки от нея да намали основните лихвени проценти, но тя беше глуха пред исканията на президента.

Централната банка на Турция демонстрира, че тя не е само институция на паричната и икономическата политика. Тя също участва и в голяма политика. През пролетта на 2018 г., когато стана известно за предсрочните президентски и парламентарни избори в страната, Централната банка рязко увеличи основния лихвен процент до 16,50%. Две седмици преди изборите тя добави още 125 базисни пункта, което го доведе до 17,75%. Представете си чувствата на Ердоган в този момент. Това беше още една стъпка от страна на Централната банка, която предизвика рязко влошаване на икономическата ситуация в страната. Ердоган в избирателната си програма обеща на гласоподавателите, че ще постигне намаляване на основния лихвен процент. И той намекна, че ще постигне ефективен контрол над Централната банка в рамките на разширените президентски правомощия.

И какво виждаме? От момента, в който Ердоган спечели изборите до 13 септември основният лихвен процент остана 17,75%. В този интервал от 2,5 месеца лирата продължава да пада, инфлацията през август достига рекордни нива - 18%. И всичко, защото изтичането на капитал продължава. „Лечението“ с ултра висок основен лихвен процент не даде никакъв резултат. Лихвите по кредитите на търговските банки в края на лятото достигнаха ниво от 50%. Ердоган се опита да предупреди частните банкери, но какво биха могли да направят търговските банки, ако Централната банка определи цената за парите? Междувременно рейтинговите агенции продължиха да „понижават“ Турция. На 28 август Moody's понижи рейтинга на 20 турски финансови институции. На 10 август, Тръмп обяви двойно увеличение на митата върху стоманата и алуминия от Турция - на 50 и 20%. И турската лира започна стремително да губи стойност. Ердоган заяви, че Съединените щати са стартирали „икономическа война“ и това даде на рейтинговите агенции допълнителен аргумент в полза на понижаването на оценката на инвестиционната привлекателност на Турция.

На 13 септември Централната банка на Турция проведе редовно заседание по въпроса за основния лихвен процент. Всеки чакаше този ден с напрежение: решението на Централната банка трябваше да покаже дали Ердоган наистина е овладял положението в страната. Или Централната банка остава господар на ситуацията. Повечето експерти очакват централната банка да спечели. Някои казаха, че процентът ще остане на равнище от 17,75%, други предвиждаха по-нататъшното му увеличение. Например, агенция „Блумбърг“ прогнозираше да се увеличи до 21%.

Няколко часа преди срещата на Централната банка турският президент Ердоган поиска намаляване на лихвите, определяйки ги за твърде високи. Президентът обвини Централната банка в неверни действия, които са довели до високата инфлация. „Никога не съм виждал Централната банка да изпълнява прогнозата за инфлацията до края на годината“, заями президентът.

И какво решение беше взето? Централната банка на Турция повиши основния си лихвен процент незабавно с 6.25 процентни пункта от 17.75 на 24% годишно. Дори тези, които залагаха срещу Ердоган, не очакваха такъв радикален скок. За мен този пример не е толкова индикатор за монетарната политика на Турция, колкото показател за това кой в Турция е истинският господар на положението. Това е Централната банка на Република Турция или по-скоро „господарите на парите", за които ЦБРТ е само клон на Федералния резерв на САЩ. И това при всичките допълнителни и наистина широки правомощия на държавния глава.

Послепис: Между другото, на следващия ден (14 септември) Централната банка на Руската федерация реши да увеличи основния лихвен процент с 0.25 процентни пункта - от 7.25 на 7.50%. Да не би под влиянието на ЦБРТ Банката на Русия да бе вдъхновена за такова решение?

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели