/Поглед.инфо/ Тези дни си мислех кой ли може да е най-лошият изход от референдума на Ердоган.
Отговорът с "да" е плашещ сам по себе си, защото натиска детонатора под сегашната турска държава и взривява на малки части онова, което Мустафа Кемал Ататюрк бе съградил насред хаоса от разпада.
Отговорът с "не" също щеше да предизвика конвулсии. Защото, когато Ердоган загуби нещо, той е в състояние да потопи страната си в море от кръв, бомби и тероризъм, само и само за да го постигне отново.
Но сега, като гледам резултатите, разбирам, че всъщност ето това е най-лошият сценарий. Победа с малко за Ердоган. Победа, която показва политически разлом в Турция, който опасно дими и намирисва на гражданска война. Неосултанът сега ще се опитва да се предложи като обединител на нацията, което ще е все едно екзекуторът да се цани за лекар на този, чиято глава е отсякъл.
Чест прави на турците, които се съпротивляват срещу тоталната пропаганда, медийния терор и политическите репресии, но се опасявам, че това е само началото на голямата трагедия, която предстои. Защото от древните исторически драми знаем, че жаждата за абсолютна власт няма насита, тя пресушава душата, изпепелява полята и е въздигала, а след това сривала империи в прахта.
Турция се превръща в бомба със закъснител, която може да помете целите Балкани, а дори и Европа. Точно този резултат е страшен, защото е като буревестник, а от подобна буря изобщо не е ясно дали някой някъде ще може да се скрие.