/Поглед.инфо/ На 5 май се изпълниха 200 години от рождението на Карл Маркс. Този юбилей се отбеляза повече от скромно в Русия. Вече почти три десетилетия марксизмът не е „единственото вярно учение“, така че всичко се ограничи с издаването на паметна пощенска марка. Как се отнасят към ролята на марксизма в историята на Русия и има ли той бъдеще?

Маркс е познат на всички в Русия. Както показва допиване на ВЦИОМ, за него са чували 98% от гражданите на страната по-възрастни от 18 години. Друго е, че сред повечето младежи, родили се и формирали се вече след разпада на СССР и краха на социалистическия строй, вече малко се разбира кой е Маркс.

Чували са фамилията, но не повече – разбиране кой е той има едва у 30% от тези, които са на между 18 и 34 години. А и у останалите няма памет за това какво учи този германец. Разбира се, че комунизъм-социализъм, но що е това? В същото допитване на въпроса „кои идеи на марксизма са ви известни?“, 82% не могат да изброят и една. А останалите могат да си спомнят основно за „равенството и братството между хората“, „всеки според способностите му, всекиму според потребностите“ и „капитализмът експлоатира работниците, прибирайки добавената стойност“.

Впрочем, Русия е първата и най-последователната от страните, които се опитват да живеят според ученията на този германски философ – и това оказва огромно въздействие не само на нашата страна, но и върху целия свят. Ние и досега не можем да се разделим с наследството на Маркс. Не защото то е правилно, а защото не можем да се разберем за това как да живеем по-нататък без марксизъм-ленинизма.

Сега верни на марксизма на държавно равнище остават не толкова много държави. Впрочем и Китай стига, за да се разбере, че учението на Маркс изобщо не е захвърлено на сметището на историята. На тържествено събрание в Пекин Си Дзинпин, генералният секретар на ЦК на Комунистическата партия на Китай не се стесни в превъзходните епитети по отношение на Маркс.

Карл Маркс е учител по революция за пролетариата и за работниците по целия свят, главен основоположник на марксизма, създател на марксистките кръжоци, положили пътя към международния комунизъм, а също така най-велик мислител на новото време…

Той се бори за народните интереси, стоейки начело на революционната борба…

Да си спомним неговите велики лични и исторически успехи, великият му дух и великолепието на неговите теории. Изминаха 200 години и въпреки огромните и дълбоки изменения в обществото, името Карл Маркс се ползва с уважение по целия свят, а неговата теория, както и преди блести като брилянт със светлината на истината… Марксисткото учение има важно значение, което се предава от поколение на поколение… На света няма друго учение, което да е оказало толкова голямо влияние на човечеството“.

Да, комунистите управляват в едва няколко страни (при това едва преди няколко години те за първи път дойдоха на власт в Непал), но марксистката теория като такава е популярна не само в много страни в Латинска Америка и Азия, но и в родината на това учение, в Европа. Не само като т.нар. „скандинавски социализъм“, но и като политикономическа теория и дори като подход към анализа на света като такъв. Да, този марксизъм се отличава силно от марксизъм-ленинизма, тоест от учението, по което живее СССР. В него има и частна собственост над средствата на производство, и прочее несъветски неща. Но светът се променя и ще се променя още.

Кой би помислим преди време, че в най-антикомунистическата страна в света, тоест в САЩ, социалистическите, в това число и марксистките идеи ще бъдат едва ли не най-популярните сред младежите? Феноменът на сенатора Бърни Сандърс, социалдемократ американски тип, едва ли не станал президент на САЩ, ще получи своето продължение на следващите избори.

А лидер на лейбъристите във Великобритания преди няколко години стана Джереми Корбин- радикален марксист, който някога можеше да бъде публикуван единствено в комунистическия вестник „Морнинг Стар“. Разбира се, че на Запад повече няма да има социалистически революции, но марксизмът там все още има шансове да преживее второ рождение. Заради това, че е пряк продукт на либерализма като негово продължение и отрицание едновременно. И настоящето европейско общество е своеобразен хибрид на либерализма с неговия култ към човешкия индивидуализъм и социалдемократическата версия на марксизма с неговата държавна грижа за всички и всеки, преминаваща в налагането на определени ценности и стандарти. Мултикултурализмът и толерантността са породени едновременно и от либерализма, и от съвременния западен марксизъм.

Да, марксизмът е загубил на Запад своята революционност, но остави своя космополитен, наднационален, а на места и антинационален характер. Такъв марксизъм още ще присъства на арената на историята. Във времена, когато на руините на настоящия социално-икономически строй в Европа ще се води битка между националистите-традиционалисти и интернационалистите – нови леви.

А Русия какво общо има? Нашият марксизъм ненапразно стана ленинизъм, а след това и сталинизъм (тоест допусна изграждането на социализъм в една страна). Ако първоначално самите радикални марксисти сред болшевиките разглеждат Русия просто като плацдарм за осъществяването на световната революция (защото самите се осъзнават най-вече като революционери-космополити, а не като руснаци и дори не като граждани на Русия), то по-късно връх  вземат тези, за които Русия има ценност сама по себе си.

Сталин от гледна точка на марксистите-интернационалисти е контрареволюционер – затова че поема курса на живота по марксистки закони в една, макар и най-голямата държава на света, държава. Вместо това непрестанно да раздухва пожара на световната революция (за което вече след Втората световна война съвършено без основания го подозират англосаксонските лидери).

Съветските лидери не се разочароват от Маркс. Просто решават, че може да се построи социализъм на част от световната суша. Още повече, че в резултат на победата във Втората световна война е разкъсано капиталистическото обкръжение – и СССР се оказва не в пръстена на враговете, а с половин Европа, решила да строи комунизъм (основно съвсем искрено – нали и в Западна Европа половината население гласува за Марксисти), а още и с всички сили втурналата се към социализъм Азия (Китай е просто най-голямата, но не и единствена сила – комунистите набират сила по целия регион). Тогава, през 50-те и 60-те години на миналия век настъпва „златният век“ на марксизма. Към 150-тата годишнина от рождението на Карл Маркс изглежда, че целият свят скоро ще бъде боядисан в червено.

Но 1968 г., с нейните студентски въстания в Париж и САЩ премина и вече след две десетилетия рухна и основният марксистки проект. Дали СССР сам се отказа от марксизма или просто неудачно се опита да го реформира? Разбира се, второто, защото въпреки всички изначално антинационални черти на марксисткия строй в Русия, към времето на перестройката той вече е силно приспособен към нашето национално самосъзнание.

Отказът от мечтата да се построи комунистическо бъдеще е необходим, но нямаше никаква нужда да се разрушават всички социално-икономически постижения. Както показа опитът на Китай, умните реформи от горе са възможни и необходими. Такива, които променят много, но не разрушават това, което се преплита с цивилизационния код на руския народ. Общността, солидарността, приоритета на моралните ценности над материалните, справедливостта – това не са социалистически неща, а руски. И именно разбирането на това трябва да стане основният урок, усвоен от нас 200 години след рождението на Карл Маркс.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели