/Поглед.инфо/ В последно време в медийното пространство на тема Украйна отново започва поредното засилване на военната истерия. Този път новината на деня е заявлението на заместник-директора на Управлението на Народната милиция на републиката Едуард Басурин за готвещото се на 14 декември настъпление на ВСУ в мариуполско направление на силите на четири общовойскови бригади. В момента там са съсредоточени повече от 12 хил. войници и офицери, 50 танка, 40 установки за залпов огън „Град” и повече от 180 миномета.

При настоящето състояние на украинската армия подобно нещо изглежда, меко казано, странно. Макар и куцо, но все пак военното положение в страната е въведено, сатана формално основание за по-нататъшното отменяне на приближаващите в Украйна президентски избори през 2019 г. По-нататъшното засилване на милитаристичната истерия няма смисъл. Но е така ако не се знае настоящето положение на Киев с финансите, а то, уви, изисква някакви радикални мерки.

Националната банка на Украйна, както му е наредено, се опитва да убеди нацията, че предстоящите перспективи не са страшни. За двете следващи години страната трябва да изплати по външния си дълг някакви 12 милиарда долара при размер на собствения БВП за 2017 г. в размер на 119 милиарда долара. Но в действителност положението на националната икономика е катастрофално. Съвкупният обем на външния, вътрешния и гарантирания дълг е в размер на 80 милиарда долара или 67,2% от миналогодишния БВП. Предвид прогнозите на това има шанс през 2018 г. дълговете да достигнат 75% от БВП. Още днес за тяхното обслужване се изразходват до 40% от доходната част на украинския бюджет.

В момента Киев дължи 6 милиарда долара на МВФ, около три милиарда на САЩ, на Международната банка за реконструкция и развитие – 2,34 милиарда, на ЕС – 2,25 милиарда евро, на Канадската износна агенция – 400 милиона канадски долара, на Германската кредитна организация – 200 милиона евро, на Японската агенция по международно сътрудничество 47 милиарда японски йени.

Освен това, като няма възможност да обслужва дълговете от своите доходи, Киев в течение на настоящата година активно тегли кредити, използвайки траншовете по кредитната линия на МВФ за погасяване на лихвите за по-рано заетите отново от МВФ пари. В резултат на това са допълнително събрани заеми за 5,36 милиарда долара.

Нещата се усложняват от това, че формално външният дълг на страната е само една от трите съставни, но в действителност почти всичките си заеми Украйна е задължена да погасява в чуждестранна валута. 72% от общата сума е в американски долари, 12,7% в евро, 12% в специалните права за заимстване (валутата на МВФ, SDR), 2% в руски рубли, 1% в гривни, 1% в други валути. Предвид катастрофалния срив на украинския износ, с постъпването на валута в страната се наблюдават наистина сериозни проблеми.

В тези условия работата отива явно към фалит. Опитващите се да закърпят икономическите дупки киевски власти не мислят за някакви дългосрочни последствия от стоите действия, опират се основно на категориите „тук и сега”. През 2014 – 2015 г. им се струва, че „след пет години” е толкова далеч, както и звездата Проксима Кентавър. Но всъщност се оказва, че светлината от там пътува до земята малко по-малко от четири години, и това не е много дълго.

В резултат срокът на изплащанията по евробондовете и програмите на МВФ, отложен за 2019-2025 г., все, че настъпи. И тези 12 милиарда долара, за които НБУ говори са само част от общите плащания. По план Украйна трябва да даде за пет години към половината си годишен вътрешен продукт. И май няма да ѝ се получи да се разбере с МВФ за отсрочка. Казват, че около изборите няма да има пари. Още повече, че става дума за времена на въведено военно положение.

Така Украйна се оказва в доста затруднено положение. За погасяването на дълговете страната ще трябва в близките пет години най-малко два пъти да ореже разходите в бюджета, не само в социалната му част (тук не остава друг избор, освен финансирането да се премахне изцяло), но и в областта на държавните разходи, включително силовия блок.

Реакцията за подобно решение от страна на населението е напълно предсказуема. Централната власт няма да се подкрепи дори от радикалните националисти. Тя им е интересна, стига да плаща пари. Може да се откаже да плаща, но в момента всички ключови фигури от украинския олигархат се намират под пълен външен западен контрол, за да проведат наистина подобна мярка.

От тук следва единственият логичен извод – украинските власти ще се опитват да маневрират отчаяно, опитвайки се някак да отклонят вниманието на населението и напълно е възможно да активизират при такива условия бойните действия в Донбас. Минските споразумение не се смятат за особено съществени в Украйна. Медийно подготовката към отразяването на „агресията” е текла твърде дълго, за да се продължи с тази „пауза” и занапред. И радикалите искат от властта „най-накрая да се покаже”.

Трудно е да се каже какво ще стане във военно отношение. Вероятно нищо. Или още един Иловайск. Но за известно време ще заеме централно място в украинския дневен ред, ще се превърне в основен смисъл на случващото се.

Впрочем, цената на подобна крачка също ще се окаже висока. Ако „Победата” и този път традиционно се превърне в поражение, то Порошенко вече нищо няма да го удържи на власт. И той няма къде да бяга, а не му се иска да отиде в затвора направо от президентското кресло. Това засега е единственото нещо, което сдържа президента на Украйна от активизиране на бойните действия, но изглежда, че този запас на издръжливост започва да се изчерпва като от продънено ведро.

Превод: В.Сергеев