/Поглед.инфо/ Заместник-председателят на украинския парламент Ирина Герашченко заяви, че президентите на България, Полша и Словакия се отнасят с разбиране към приетия от Радата закон за образованието, който предизвика недоволството на трите страни заради ограниченията за изучаване на майчин език от малцинствата, съобщи РИА "Новости".
Новият закон предвижда от 1 септември 2018 г. децата от националните малцинства в детските градини и началното училище да изучават родния си език паралелно с официалния. От 5 клас обучението ще се извършва само на украински, а майчините езици ще се изучават като отделна дисциплина. А от 1 септември 2020 г. образователният процес ще се извършва само на украински език. Целта на реформата е да се ограничи изучаването на руски език в украинските училища, но мерките засягат директно и правата на българското малцинство в Украйна. Правителствата на Унгария и Румъния реагираха остро срещу приемането на закона.
"Искам да ви уверя, като участник в тези срещи, че всички президенти, с които Петро Порошенко проведе разговори ( в рамките на Генералната асамблея на ООН) – а това са президентите на България, Полша и Словакия – се отнесоха позитивно и с разбиране към нашата позиция. Очевидно ние, депутатите от Върховната рада, ще трябва да поканим нашите колеги и парламентаристи от другите страни да видят как се преподава в училищата и класовете на националните малцинства“, каза Герашченко на брифинг, предаван директно по телевизия „Рада“.
В същото време тя заяви, че депутатите от Радата са готови да посетят Унгария, за да видят „дали там има дори едно украинско училище и как се преподава в часовете па украински“.
Българският президент Румен Радев действително се срещна с украинския си колега Петро Порошенко в рамките на форума на ООН в Ню Йорк и постави остро въпроса за ограничаването на правата на българското малцинство. „Разбрахме се, че няма да има никакви ограничения за изучаване на български език в училищата и като количество и като качество на часовете“, коментира българският държавен глава пред журналисти след срещата. Президентът Петро Порошенко от совя страна поел ангажимент да реагира незабавно, ако българският държавен глава получи оплакване от страна на сънародниците ни в Украйна след осъществените законови промени.
По-рано министерството на външните работи на Унгария заяви, че страната няма да подкрепи никакви инициативи на Украйна на международната сцена заради приетия от Киев закон за образованието. Москва също излезе със заявление, че законът нарушава правата на милиони рускоезични граждани, живеещи на територията на Украйна и противоречи на Конституцията и поетите от Киев международни ангажименти.