/Поглед.инфо/ Осемдесетгодишнината от Мюнхенския сговор се отбеляза от отечествените медии с размих и нови заключения, обясняващи защо есента на 1938 г. Франция и Великобритания на практика предават Чехословакия, удовлетворявайки всичките искания на Хитлер и всъщност предавайки страната на милостта на фюрера на Третия райх.

Оказва се, че в Лондон и в Париж страшно са се страхували от нова война с Германия, за която се е предвиждало, че ще бъде със страшни загуби.

Странно е, че относително наскоро, по време на Първата световна война британските и френските управляващи кръгове не са потресени до дъното на душите от огромното число сънародници, убити и осакатени още през 1914 или 1915 г. Незнайно защо те се искат да прекратят клането, да влязат в преговори с Берлин за прекратяване на невижданото преди кръвопролитие. Напротив, и през 1916, и през 1917, и през 1918 г. войниците от Антантата гинат дори не с десетки, а със стотици хиляди с всяка кампания от тези години. Но заради съкрушаването на геополитическия съперник няма непосилна цена.

„Слепите“ и „глухи“ политици

Но, може би, сега Германия не е представлявала заплаха? Разбира се, че е представлявала, но в столиците на двете водещи западноевропейски страни вярват на миролюбивите заявления на Хитлер, твърдят някои руски историци.

Накратко казано, на власт тогава и в Третата република, и в Обединеното кралство стоят наивни и простодушни хора. Толкова доверчиви, че не предприемат никакви решителни действия нито през 1935 г., след обявяваното за създаването на ВВС в Райха и въвеждането на обща военна повинност въпреки членовете на Версайския договор, нито през 1936 г. след влизането на трите батальона на германската армия в Рейнска област, която трябва да остане демилитаризирана зона, нито през 1938 г., когато Австрия става част от Третия райх…

Междувременно единствено само окончателно ослепял политик може да не види какъв режим се е възцарил в Германия. Първоначално там забраняват комунистическата партия и започват масови арести на комунисти. След това същата участ застига социалдемократите. Накрая са забранени всички останали партии освен една – управляващата Национал-социалистическа. В която, впрочем, също се провежда „чистка“ известна като Нощна на дългите ножове.

Уинстън Чърчил в основния си труд „Втората световна война“ отбелязва: „Това клане… показа, че новият стопанин на Германия няма да се спре пред нищо и че обстановката в Германия я лишава от всякакво сходство с цивилизована държава. Пред света се изправи диктатура, основана на тероризъм, пропита с кръв. В страната се възцари жесток, разюздан антисемитизъм и се задейства цяла система от концентрационни лагери за всички нежелателни или политически инакомислещи слоеве на населението“.

Що се отнася до възможност мащабно въоръжено противоборство с Райха, сър Уинстън логично показва: „До средата на 1934 г. правителството на негово величество основно можеше все още да управлява хода на събитията, без да рискува война. То можеше по всяко време, действайки в съгласие с Франция и и посредством Общността на нациите да окаже най-силен натиск върху хитлеритското движение… това нямаше да доведе до кръвопролитие“.

Впрочем, не е късно и през 1936 г. Нали ненапразно Хитлер признава: „…Когато влязохме в Рейнска област к батальоните – тогава рискувах с много“.

С пълно право американският журналист и историк Уилям Ширер в книгата си „Възходът и падението на Третия райх“ заявява: „През март 1936 г. двете западни държави имаха последен шанс, без да започват война, да спрат милитаризацията и агресивността на тоталитарна Германия и да доведат до пълен, крах, както отбелязва самият Хитлер, нацисткия режим. Те в крайна сметка изпускат този режим“.

„През март 1936 г. двете западни държави имат последен шанс да спрат милитаризацията на Германия и да доведат нацисткия режим до пълен крах“

Защо?

„Само за сметка на Русия“

Например в Лондон, навярно са обърнали внимание на интервюто на Хитлер, което дава през май 1993 г. в английския „Дейли Телеграф“. Тогава той подчертава, че Райхът не иска да влиза в съперничество с Великобритания: „Съдбата на Германия не се намира в Колониите, а на нейните източни граници“.

И девет години преди това, през 1924 г. Хитлер смята, че за Кайзерова Германия „… има единствената възможност да осъществява здрава териториална политика само със завоюване на територии в самата Европа“. Става дума за земите, получени „като цяло единствено за сметка на Русия“.

Как да не повярват в Лондон на искрения характер на тези намерения?

На 2 ноември 1934 г. Хитлер приема френската делегация на „Националния съюз на бившите фронтоваци“ и се обръща към нея с реч.- Той „почита паметта“ на милионите германци и французи, паднали във войната.

„Само защото тези, които почиват тук или някъде другаде, само защото са умрели в покой, умрели, за да създадат мир за живите и би било престъпление да допуснем това, което умрелите са мразили – кълнем се да запазим желания мир, който получаваме благодарение на жертвите им“.

Повече от 30 хил. стари войници произнасят тази толкова необичайна клетва в нощта на 12 срещу 13 юли 1936 г. пред форт Дуомон, северозападно от крепостта Вердюн, от чиито кули гори запален през 1918 г. вечен огън над бойното поле. Сред френските ветерани тук стоят 500 германски войници, сражавали се при Вердюн.

Впрочем, сред Мюнхен, казва известният съветски историк Даниил Проектор, във фреските правителствени кръгове се ражда великолепната идея „господин Хитлер“ да се покани в Париж и да му се устрои тържествена среща. Но „господин Хитлер“ изпраща външния си министър Йоаким фон Рибентроп, на когото също се оказва достоен прием. На 6 декември в столицата на Третата република се състои подписването на декларация срещу „мирни и добросъседски отношения между Франция и Германия“.

За това френският посланик в Берлин Робер Кулондр на 15 декември изпраща в Париж обширен доклад, в който дава разгърнат анализ на германската политика в бъдеще: „Стремежът на Третия райх към експанзия на Изток ми се струва толкова очевидна, както и отказа му в момента от всякакви завоевания на Запад. Едното произтича от другото… Да стане стопанин на Централна Европа, да подчини Чехословакия и Унгария, след това да създаде Велика Украйна под германска хегемония – такава основно изглежда концепцията, приета от нацистките ръководители и разбира се, от самия Хитлер“.

Но още два месеца по-рано – на 19 октомври – пълномощният представител на СССР във Великобритания Иван Майския известява Москва за разговора си с лорд Бивърбрук, който му заявява: „Премиера няма да си помисли за каквато и да е съпротива на срещу германската експанзия в Югоизточна Европа и в Турция. Напротив, той разчита, че създаването на „Средна Европа“ ще тласне Хитлер към конфликт със СССР“.

„Всичко, което правя, е насочено срещу Русия“, казва Хитлер малко преди началото на Втората световна война на комисаря на Лигата на нациите Карл Буркхард. Това устройва Лондон и Париж напълно… Не им е било жал да поставят Чехословакия на колене пред нацистките главатари.

Превод: В.Сергеев