/Поглед.инфо/ В броя на най-големия немски таблоид, „Билд” от 13 януари, се публикува информация за писмата със заплахите, които американският посланик в Германия Ричард Гренъл е изпратил до няколко германски концерни. В писмата се повтаря заплахата от санкции, които ще бъдат наложени от американците върху европейски компании, участващи в изграждането на газопровода „Северен поток-2“.

Както е известно, през август 2017 г. администрацията на САЩ прие закона „За противодействие на противниците на Америка чрез санкции“, който предвижда възможността за такива действия. Тук сме изправени пред типичен пример за екстериториално законодателство, когато американската администрация разпространява законите на САЩ върху други държави и те се подчиняват на тази глобалистична практика.

През ноември 2018 г. посланикът на САЩ в Европейския съюз Гордън Съндланд публично заяви, че американският президент разполага с „много, много различни инструменти“, които биха могли „сериозно да подкопаят или спрат“ изграждането на руско-германския газопровод, но досега не са се възползва от тях. Видите ли: имайте предвид, че по всяко време може да ги използваме.

„Билд” подчертава, че Ричард Гринъл е отишъл по-далеч от Гордън Съндланд, като обяви, че пускането на газопровода ще „увеличи опасността“ от намеса на Русия. Доналд Тръмп по време на срещата на НАТО през юли (2018 г.) също повдигна темата за изграждането на газопровода „Северен поток 2“. Тогава прозвучаха широко разпространените изказвания на американския президент за "пълен контрол на Русия над Германия", която според него се е превърнала в „заложник” на Русия заради доставките на газ.

При обсъжданията с американците не се вземат под внимание никакви факти (за взаимната зависимост на доставчика и потребителя, че в сравнение със средата на 90-те години делът на Русия във вноса на газ в Германия е намалял от около половината до една трета). Тези факти са просто игнорирани.

Посланик Гренъл, този ударник на американската дипломация, не се ограничава до "Северен поток": сега той изразява недоволство и към изграждането на „Турски поток”, заявявайки, че ”германските фирми, които подкрепят изграждането на двата газопровода, активно подкопават сигурността на Украйна и Европа”. Това означава, че посланикът заплашва не само германските енергийни компании, участващи в проекта (BASF/ Wintershall, Uniper/E.on), но и всяка европейска компания, която си сътрудничи с Русия в енергийния сектор.

Американската администрация вече е преминала от заплахи към действия. Според резултатите от антидъмпингово разследване на Министерството на търговията на САЩ за компании-доставчици на стомана в САЩ от Германия, Австрия, Франция, Белгия, Италия, Япония, Южна Корея и Тайван, са наложени максимални глоби на германската компания Salzgitter и австрийската Voestalpine – и двете компании произвеждат тръби за „Северен поток-2”. Salzgitter направи неуспешен опит да оспори решението, обжалвайки пред Международния търговски съд на САЩ, но съдът потвърди решението на американските власти.

Реакцията на ЕС спрямо агресивната търговска политика на Вашингтон остава сдържана, ако не и срамежлива. Брюксел: 1) повиши митата на американските мотоциклети, уиски, дънки и Европейската комисия изрази готовност за преговори с американската страна, настоявайки, че страните от ЕС са и членки на НАТО и не могат да представляват заплаха за сигурността на САЩ; 2) изпрати жалба до СТО, което е напълно безполезно; 3) увеличи митата върху вноса на стомана (Русия също доставя стомана на Европейския съюз).

Готовността на органите на ЕС за отстъпки за Америка, която започна търговска война по света по време на управлението на Тръмп, се проявява в детайли: например, през декември миналата година ЕС увеличи митата за внос на електрически велосипеди от Китай; след това наложи санкции срещу Иран „за организиране на убийствата”. Идеята за създаване на независим финансов механизъм за взаимно уреждане на отношенията между европейски компании и Иран в Брюксел изглежда е изоставена. В неотдавнашно интервю за списание Wirtschaftswoche президентът на Института за германска икономика Михел Хютер призовава германските компании да се ръководят в своята външна икономическа дейност не от нещо различно, а от идеологически (!) принципи, предимно зачитане на правата на човека.

В спор за "зависимостта" на Германия от руския газ, федералното правителство направи и отстъпки, като се съгласи да подкрепи изграждането на първия терминал за втечнен природен газ в Германия. Сега под американски натиск такива терминали се планират и изграждат в цяла Европа, въпреки че съществуващите точки за получаване на втечнен природен газ се използват по-малко от една четвърт от капацитета си.

Вярно е, че германското правителство все още не гарантира покупката на американски газ. Министърът на икономиката Питър Алтмайер разчита на "споразумение" със САЩ и казва, че след споразумението на Берлин за изграждане на инфраструктура за доставки на ВПГ от Америка, „е време Съединените щати да предлагат конкурентни цени.”

Ще прояви ли Германия достатъчно съпротива в това отношение? Или вече е достигнала точката, в която поляците стават модел за германците. Нали знаете, че полската петролна и газова компания (PGNiG) подписа споразумение с американската Cheniere Marketing International за закупуването на американски втечнен природен газ през следващите 24 години?

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели