/Поглед.инфо/ На фона на това, че в последно време САЩ се опитват да променят своята позиция по ДРСМО е интересно да разберем мнението на самите американци какви са шансовете на страната им да преживее ядрена война, макар и чисто хипотетично. Военните анализатори, публикували съответния материал в американското издание The National Interest, са стигнали до извода, че САЩ в никакъв случай няма да преживеят пълномащабен атомен конфликт.

В статията се посочват резултатите от две програми по защита на американците от ядрен удар, провеждани в Съединените щати през 50-те и 60-те години на миналия век. Задачата пред разработчиците и на двете защитни концепции е да изработят способ чрез който да успеят да спасят колкото се може повече граждани на САЩ в случай на атомна война.

В резултат на тази работа са предложени два хипотетични модела за оцеляване на северноамериканската нация. Наистина и двата струват скъпо (почти половината БВП на страната в този момент), затова и нито една не се провежда. В основата и на двата проекта лежи идеята, че ако щатските населени места не успеят бързо да се придвижат на безопасно място „по хоризонтал”, то тогава ще трябва да се преместят „по вертикал”, тоест под земята. Но превеждането на американците към закрит начин на живот под земята предполага жестоко преформатиране на целия обществен строй, което плаши военната и политическата система на САЩ дори повече отколкото баснословната цена на проектите.

Зад единия модел за спасение от ядрен удар стои инженерната мисъл на разработчиците от корпорация „РАНД”. Според тях под всеки голям град на САЩ трябва да се изкопае подземно убежище на дълбочина от около 300-400 метра, за да се осигури сигурността на неговите обитатели дори при пряко попадение на мегатонна бомба. За осигуряването на скоростта на спускането входовете към бункера може да станат много по целия град, примерно във всички станции на метрото и те трябва да са широки, осигуряващи голяма пропускателна способност, изчислена в човекоминути.

Така хипотетичният проблем със смъртоносността на самата ядрена бомбарвидорвка до известна степен се решава. Но нататък следва страшното: след спускането в бункера всички оцелели американци трябва да останат в него дълго време, живеейки заедно в общи стаи на големи групи. Освен това става разбираемо, че не може да става дума за никакво индивидуално пространство: приемането на храната, процедурите за лична хигиена, отдих, всичко трябва да се провежда в общи столови, бани и зони за отдих.

Това по всички параметри прилича повече на живот в затвора, отколкото на свобода. Такъв развой на събитията изглежда на американците тогава също толкава неприемлив, колкото и днес. Изглежда, че следвайки тази концепция, могат да се спасят повече от половината американци, но при това цялото общество, в привичното за САЩ разбиране, изчезва. А „звездно-ивичестите” не са готови за подобно нещо нито тогава, нито сега.

Другата идея по спасяването е предложена от преподавателите и студентите от Архитектурния колеж „Корнел”. Тя предполага спасяването на по-малко американци, но в по-щадящ вариант от социална гледна точка. Архитектите предлагат да се създават подземни общинни градове с вместимост от около 9000 души, но с по-голямо пространство за индивидуално съществуване на всеки спасен индивид.

Предлага се входовете към тези градове да се поставят в училищата и в другите образователни институции. При това се допуска, че оцелелите ще прекарат ядрените удари в бункерите, а след това ще излязат на повърхността и ще поддържат работата на необходимите за по-нататъшното оцеляване елементи на икономическата инфраструктура на обществото: заводите и училищата в частност. Минус на този модел освен космическите разходи за осъществяването е, че не предлага спасяването на по-голямата част от населението на САЩ, тоест повечето американци трябва да загинат. Така че този модел на спасение се отхвърля с неутешителната формулировка, че в САЩ „няма да се намерят достатъчно булдозери, че да прочистят улиците от трупове”.

Резултат от тези проекти-изследвания става ясното разбиране от страна на военно-политическите елити на САЩ, че при ядрена война никой няма да оцелее при какъвто и да е вариант на спасение дори под земята в бетонни бункери: може потенциално да се оцелее, но нормалният живот по-нататък няма да е възможен. В крайна сметка нито един модел за ядрена защита не е осъществен нито тогава, нито сега в САЩ.

Светът така и остава в състояние на крехко равновесие, което се осигурява единствено то ядреното равновесие и сдържане. Както тогава, така и сега се оказва, че единственият вариант, при който може да се запази животът на земята, е мирното съвместно съществуване.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели