/Поглед.инфо/ И докато в България еуфорията около срещата ЕС/Западни Балкани е в разгара си, повечето наблюдатели на Запад са втренчили поглед в събитията около едностранното решение на президента Тръмп САЩ да напуснат споразумението по ядрената програма с Иран, както и в ситуацията около официалното преместване на американското посолство от Тел Авив в Ерусалим.

Ракетните атаки между Израел и Иран, включително с участие на Хизбула и сирийските ВВС, които поразяват сирийска земя и Голанските възвишения са част от общия пейзаж на отново взривената обстановка в Близкия изток. 40 хил палестинци протестират, израелски войници не само стрелят, но има и над 60 убити, включително деца, ранени са над хиляда цивилни граждани в Газа. Светът изтръпна пред опасността от разгаряне на нови военни действия и то в разширен формат.Въпреки уверения, че никой не иска война. Но всеки търси своите интереси и дивиденти от поредния етап в Близкоизточната суматоха. В това отношение Турция е в първите редици, защото тя е онзи регионален играч, който никога не е пропускал да заяви стратегически интереси относно Сирия, Иракски Кюрдистан и да взима страна в полза на Палестина. В хор и президентът Ердоган, и премиерът Чавушоолу, и лидерите на опозиционните партии в страната заявяват, че „едноличното решение на Тръмп е грешка“, защото държавите са задължени да спазват подписани споразумения. На среща с арабски журналисти в Истанбул турският премиер е категоричен, че трябва да се даде общ отпор, защото се засилва напрежението в региона. Но признава, че няма да е лесно, защото напоследък в ислямския свят, по-специално в Арабската лига, са се породили редица съмнения. Чавушоолу подчертава, че „някои направиха крачка назад“, защото „се страхуват от САЩ“ и по този начин правят стъпки назад в отстояването на палестинската кауза. Но „историята това няма да го приеме“ и дори никой да не се реши да брани палестинската кауза, даже всички да замълчат, Турция няма да замълчи, ще продължи да брани Палестина. Доказват го масови митинги в големите турски градове, даже в кюрдския Диарбекир, които са огласени с антиамерикански и антиеврейски лозунги. В Истанбул започва конференция на Организацията за ислямско сътрудничество, която също ще дебатира темата за ударите на Израел срещу Газа и формиране на общ фронт срещу „геноцида, упражняван от Тел Авив“. В Турция е обявен тридневен траур в памет на палестинските жертви. За Анкара Ерусалим, град на три религии, не може да бъде столица на Израел, а Източен Ерусалим си остава столица на държавата Палестина. Посланиците от Анкара и Тел Авив са привикани за консултации, а турският ген.консул от Ерусалим е призован от Израел да напусне поста си. На арабските журналисти турският премиер не пропуска да съобщи,, че за възстановяването на Ирак Турция е заделила 5 млрд дол. и се чакат окончателните резултати от проведените преди дни избори там, за да се действа. Видно е, че опасенията от създаване на независимо, суверенно кюрдско образование в Иракски Кюрдистан си казват думата.

В условията на предизборна кампания в Турция такива слова въздействат на избиратели и приобщават нови привърженици, защото се отстояват позиции, които са близко до сърцата на повечето турци. Ердоган е на страната на справедлива кауза, отстоява стремежи за независимост, подкрепя жертвите и има смелостта да се противопоставя на сила като САЩ. Как да не бъде подкрепен! Няма само да се снима с популярни футболисти, които живеят и играят в големи германски отбори, за да привлича симпатизанти, нали? Друго си е да каже в лекция в Чатъм хаус, Кралски институт за международни отношения, Лондон, че Турция е „най-искрената страна в отстояване суверенитета на Сирия“ и „ще продължи борбата срещу терористичните организации в региона“. Няма спор, че моментът за посещение на Ердоган във Великобритания е добре подбран. Срещите с премиера Тереза Мей, както и визитата при Кралицата не само целят ПР-въздействие за вътрешна употреба в Турция, но и дават възможност да се отстоят позиции, да се укрепи старо приятелство и да се заявят нови търговско-икономически отношения, които да последват Брекзита. Разбира се, че няма да се признае основната цел за тази визита-търсенето на „топли пари“, от които Анкара неистово се нуждае поради незавидното положение на турската икономика в момента.

Всъщност Ердоган е започнал своята реч в Чатъм хаус с „ако Шекспир живееше днес и беше написал Хамлет, сигурен съм, че Хамлет щеше да каже същото нещо – пиронът е излязъл от света“. В оригинала пиронът излиза от ковчега, но така или иначе Ердоган е изразил виждане, че светът днес се е превърнал в ковчег. Разбираемо е в ситуация на военни действия в Сирия, убийства от снайперисти на цивилни граждани в Газа, потоци бежанци, които са загубили надежда, че ще се върнат по домовете си и геополитика, която не намира опорните точки за постигане на омиротворяване. Друг въпрос е дали се цели мир или се търсят дивиденти от натрупващи се една върху друга кризи, включително военни. Да се каже, че се чувства като в тъмните дни преди Втората световна война не е нищо друго, освен начин да насочи внимание към „ние никога няма да приемем светът да се управлява от 5 страни в СС на ООН“. Амбицията Турция да бъде допусната сред големите 5 страни е заменена с предложение всяка страна член на ООН да бъде допускана в заменящ се порядък в СС на ООН и то като член с постоянен статут.

И докато в Лондон Ердоган излага тезите си за Сирия, турските военни операции „Ефратски щит“ и „Маслинова клонка“ там, подкрепата на САЩ за военните организации на сирийските кюрди, ислямофобските настроения в Европа и изказва съжаления, че не са предотвратени химическите атаки в Източна Гута и Дума, в Турция Висшата избирателна комисия изтегли реда на кандидатите за президент в предстоящите на 24 юни парламентарно-президентски избори. От №1 до №6 по ред се нареждат Мухарем Индже / опозиционна НРП/, Мерал Акшенер /Добрата партия/, Таийп Ердоган /управляваща ПСР/, Селяхатин Демирташ /прокюрдска ДПН/, Темел Карамоллаоолу / Саадет партиси/ и Доу Перинчек /партия Ватан/. В ход са митинги, срещи с избиратели по места и медийни атаки, в които предимство безспорно имат управляващите. Социалните мрежи, казват, са прегрели от призиви „тамам“/стига/, защото Ердоган в желанието си да предразположи привържениците си заяви, че ще се оттегли от властта само ако нацията някой ден му каже „тамам“. Е, 2 млн светски настроени граждани, но и политици като Индже, Акшенер, Карамоллаоолу, Демирташ написаха в Туитър точно това „тамам“. А Мухарем Индже, кандидат за президент от страна на кемалистката опозиционна НРП, на предизборен митинг в Одрин казва „обещавам, че няма да се обогатявам и да стана по-богат, ако вие не станете по-богати“. Затрогващо звучи и „ще спра светлините в президентския дворец и парите ще ги дам на учениците“. Гали ухото „дайте ми шепа ориз и аз ще ви направя цял казан пилаф“. Съвсем по турски. Другото са критики, че Турция е докарана до задънена улица. Страната навън била сама, а вътре-разделена. Обществото не само обеднява, то е и враждебно настроено на принципа един срещу друг. Няма как опозицията да не твърди, че образованието е сринато, че страната изпада от модерния свят, че жените губят правата си и масово се забраждат, че само избрани предприемачи, стоящи близо до управляващите, забогатяват от „държавната кесия“ и все в този дух. Общественото мнение отдавна е наясно, че се забогатява само от строителство на пътища и мостове, които правителството възлага на свои хора и че не се откриват нови фабрики. Напротив, фалират една след друга турски производствени мощности. Родното производство било унищожено и страната поставена в зависимост от чужди държави. Вече и памук, и плодове се внасят отвън. Даже на тоалетните при джамиите /като в квартал „Шишли“, Истанбул/ има увеличение на цената с 25%. А от завършилите университети младежи 1/3 са безработни. Така се прави агитация от страна на опозиция. Но и в Турция е известно, че „когато фактите говорят и боговете мълчат“ . Въпросът е дали това ще е достатъчно, за да спечелят опозиционните партии парламентарните избори и да направят мнозинство в бъдещия Меджлис/парламент/. Тяхна цел за президентските избори, които са заедно с парламентарните, е да класират за втори тур един от своите 5 кандидат-президенти – Индже, Акшенер, Демирташ, Карамоллаоолу, Перинчек. Ако се получи такава ситуация, договорката е всички да подкрепят най-добре класиралия се. Проучвания дават предимство на Мухарем Индже, НРП, или на Мерал Акшенер,Добрата партия. В ситуация, за която казват, че „копчето на кризата е натиснато“, може наистина да има изненади на тези предсрочни парламентарно-президентски избори в Турция. Нали точно икономическата ситуация в страната се счита за основна причина Ердоган да изтегли изборите с година и половина по-рано. Каквито и да са залаганията, повечето турски наблюдатели дават прогнози, че управляващата в момента ПСР може и да загуби парламентарно мнозинство, а Ердоган да отиде на втори тур за президент. Дори и да са на кантар президентските избори, няма анализатор, който да си заложи главата, че настоящият президент ще загуби. Въпреки обстановката, която дава основание да се казва, че това са избори на живот и смърт. Нерде Чатъм хаус, нерде Истанбул. Остава около месец до изборите. Тогава ще се получи отговор на заглавие в опозиционната преса „Защо Ердоган ще загуби изборите“.