/Поглед.инфо/ Малцина знаят, но сред финансовите професионалисти има аналог на известната история за фразата на Сергей Лавров „Кой си ти, че да ми четеш лекции?“, която, според легендата е била насочена към британския му колега Дейвид Милибенд. През 2012 г. когато американското министерство на финансите възнамерява да наложи на британската банка Standard Chartered многомилиардна глоба за сделка с Иран, заобикаляща санкциите на САЩ, раздразнен лондонски банкер пише до свой американски колега следния имейл:
„Вие (цензура) Американци!

Кои сте вие, за да казвате на нас, на целия свят, че не можем да водим бизнес с Иран?“.

Преди шест години тази фраза изглеждаше признак на безсилието на целия свят пред всесилието на американската финансова система и санкциите, което ръководството на САЩ може да използва като невероятно ефективен инструмент на външната политика. Но сега се случва това, което трябваше да се случи: целият останал свят премина от възмущение и раздразнение към активно противодействие. В този контекст е много забавно да се гледа контраста между начина, по който на ситуацията гледат много руски политолози и икономически коментатори и начина, по който на ситуацията гледат уважаваните западни медии. На мнозина в Русия и досега им се струва, че статута на долара е нещо като физическа константа, която не може да се промени, а тезата „който печата долара, той владее и света и така ще бъде завинаги“, им се струва като нещо очевидно само по себе си, както и постулата „слънцето изгрява от изток“. В това време експертите и журналистите от западните финансови медии бият тревога, паникьосват се, а понякога просто изпадат в истерия, призовавайки ръководството на САЩ да се спре, докато не е късно и да не ускорява вече очевидния за всички процес на дедоларизация на световната икономика и търговия.

Уважаваният лондонски вестник Financial Times, рупор на Ситито, публикува материал под заглавие „Внимавай, Америка, върховенството на долара не е завинаги“ и добавя: „Логичната мотивация за това, че да се използва долара за почти всички договори за петрол и други стоки, става все по-слаба“.

Лондонското издание подчертава, че в „епохата на Тръмп САЩ се приемат като все по-ненадежден партньор в търговските, военните и другите договорености. Това навреди на международното доверие към САЩ и вся страх, че Тръмп може да използва долара като оръжие за контрол над другите страни. Заради това Китай и Русия, както и другите създават свои платежни системи и канали, които заобикалят САЩ“.

Списание The Economist, което е собственост на няколко много влиятелни олигархични семейства, в това число и широко известните Ротшилд също пише колко негативни ще са последствията от санкциите на САЩ и пренебрежението на Тръмп към дипломатическите договорености: „Доларът едва ли ще доминира завинаги. Поради това, че на Америка се пада все по-малка част от световното производство, преминаването от една резервна валута към съчетание от някои, остава вероятно. Доколко организирано ще протича този преход зависи в това число и от това как Америка се възприема от съюзниците и противниците си. Доларът доминира частично заради това, че чужденците имат доверие към американската система, частично заради това, че интересите на нашите приятели съвпадат с интересите на Америка. Ако съюзите преминават на транзакционна схема, то усилията на другите страни по снижаването на доларовата зависимост ще станат по-интензивни и след това задължително ще окажат въздействие на военните и разузнавателни отношения със САЩ.

Трябва да се отбележи, че The Economist вижда в корена: доларът е елементът от американскоцентричната световна система, който прави американските съюзници (и дори противници), „оковани в една верига, свързани в едно цяло“. Ако тази връзка изчезна, то въпросът за кончината на НАТО и на другите международни структури, осигуряващи американското въздействие на международната политика ще бъде просто въпрос на време.

Показателно е, че европейските усилия по заобикалянето на антииранските санкции се възприемат от лондонските журналисти с максимална сериозност, защото те гледат на ситуацията не от гледна точна на близките месеци, а от гледна точка на дългосрочните перспективи за американската хегемония. Също така си струва да се отбележи, че и се струва почти очевидна тезата, че доларът няма шансове да удържи своята доминираща позиция в бъдеще и въпросът е просто как ще се проведе прехода от системата на доминиращия долар към „многополюсния валутен свят“.

Впрочем процесът на преход тече значително по-бързо, отколкото ни се струва от пръв поглед. Например, най-важната от незабелязаните от основните медии новини от последните дни: Лондонската борса за метали планира да пусне фючърси в юани. Сега юанът може да бъде не само „петроюан“, а и също валута за разплащане на алуминий, цинк, мед и други метали. Лондонската борса е основната световна площадка за ценообразуване на тези метали и една от най-влиятелните площадки на пазара за злато.

Американската агенция за делова информация „Блумберг“ също сочи негативните последствия от санкционната политика на Тръмп по отношение на Иран и Русия. В статията „Санкционната сила на САЩ, може би, се приближава до пределите си“ авторът Бен Холанд пише, че „отговорът за решението по иранските санкции показва, че световната икономика не може да се принуждава безкрай“ и подчертава, че способността на САЩ да прилагат санкции сега зависи от готовността на Евросъюза и Китай да се подчиняват на това и тази готовност води до загуби.

Освен това американският журналист съобщава, че германските икономисти неочаквано са открили, че „непропорционално голяма вреда от санкциите срещу Русия -44 млрд. долара или 40% от общите вреди, са понесени не от Русия, а от Германия“, докато на САЩ се падат едва 0,6% от общите загуби. Не е трудно да си си представим, че това ще влияе на по-нататъшното отношение на Германия към американската външна политика.

„Блумберг“ обозначи две основни „горещи точки“ от световната санкционна война: системата SWIFT и „Северен поток-2“. САЩ искат SWIFT, която е европейска организация, да изключи Иран от своята система за международни платежи и има риск, че в противен случай самата SWIFT ще бъде подложена на американски ограничения. Въпросът за строителството на „Северен поток-2“, както и самата ситуация около SWIFT са болезнени точки за ЕС и начинът, по който ЕС ще реагира на американския натиск ще определи скоростта на световната дедоларизация. Впрочем, професорът от Колумбийския университет Джефри Сакс, който коментира ситуацията, не изпитва особен оптимизъм: Един прекрасен ден САЩ със своите заявления просто ще изхвърлят долара от международната му роля“, заяви той. С професора няма как да не се съгласим, но Брюксел, Пекин и Москва трябва да се потрудят този ден да настъпи колкото се може по-скоро.

Превод: Поглед.инфо