/Поглед.инфо/ Санкционната политика на западните държави до голяма степен бе насочена срещу един човек – Владимир Путин – този лидер, който не последва Вашингтон и не започна да играе по свирката на чичо Сам. В опитите да се дискредитира ръководителя на Кремъл с различни способи САЩ и техните партньори не постигнаха нищо съществено.
Едно от оръжията на САЩ срещу Путин станаха санкциите, въведени във връзка с присъединяването на полуостров Крим към Русия, а също тяхното подновяване. След няколко години е очевидно, че те, може би, са имали шанса да нанесат някаква съществена вреда, но до голяма степен това не се е случило.
С времето Москва намери други партньори и започна да развива вътрешността на страната. Не, разбира се, не всяка сфера отбеляза прогрес, но Путин не говори за това, когато Щатите и техните марионетки се изправиха срещу Русия. Руският президент пое отговорността на световна държава, „показа юмрук” на Вашингтон и продължи да се придържа към политиката а силната държава.
Предшествениците на Владимир Путин едва ли щяха да устоят пред този диктат на чичо Сам. Има достатъчно примери, но днес случаят не е такъв.
А и кой е пострадалият днес от западните санкции? Олигарсите, на които им „закриха” възможността да излизат на европейските и американските пазари. Едва ли някоя 80-годишна бабичка би усетила изчезването на деликатесите от Европа.
В момента Конгресът на САЩ обмисля да отреже руските банки от доларовата търговия. Там, вероятно изобщо не осмислят последствията от такива действия. В Русия са създадени всички условия за функционирането на платежните системи и банките при изключване на страната от SWIFT. Също така може да се забележи, че на последните срещи между Владимир Путин и международните лидери ставаше дума за преминаване на разплащания в национални валути. И то не само със страните от ОНД, но и с такива държави като Китай. Буквално вчера за това говориха руския и китайския лидери в рамките на Източния икономически форум.
САЩ също не успяха да подчинят ръководителя на Кремъл в Близкия изток или да възпрепятстват постигането на целите му в региона. Преди всичко това, разбира се, е провалът на американската кампания по разделянето на Сирия. Днес Москва има все още шансове да прекрати кръвопролитието в Сирия и да премине към политическото разрешаване на проблемите на арабската република. Естествено, това е „нож в гърба” за Вашингтон.
Следва да се обърне внимание какво значение е започнала да играе Русия на петролния пазар. Владимир Путин е изградил в момента доста тясно сътрудничество с близкоизточните командири на природоресурсния пазар – ОПЕК е готов да се вслуша в ръководителя на Кремъл. Трябва да си спомним и „петзвездното посещение” на саудитския крал Салман бен Абдел Азиз ал Сауд. Такива събития не са случайни.
Руският лидер също уреди отношенията с Иран – един от най-големите износители на петрол. Именно по тази причина цените на петрола след излизането на САЩ от иранското споразумение се качиха. А това е гаранция, че икономиката на Русия има надеждна защита (не отчитаме златно-валутните резерви, ниският външен дълг и растящия БВП).
Владимир Путин e неизмерим и в отношенията с Европа. Много марионетки на Вашингтон се опитват да осъдят действията на руския лидер, но от страна това изглежда нелепо и абсолютно глупаво. Така например Великобритания с изфабрикувания „Случай Скипал” постига в крайна сметка подкрепата на чичо Сам и да не остане напълно сама след Брекзит. Москва посочи, че няма да се примири с лъжите и че очаква неопровержими доказателства.
Дори и ако Западът „затегне гайките” още по-силно, то едва ли ще постигне нещо. Това ще доведе до нова „Студена война”, която не е изгодна нито на едната, нито на другата страна. А това на свой ред е още едно потвърждение, че политиката на Путин спрямо западната политическа система не е позволила на нашата страна да стане поредната марионетка на чичо Сам.
Превод: Поглед.инфо