/Поглед.инфо/ През септември 2018 г. Русия проведе ученията „Изток-2018” - най-амбициозните учения в постсъветската си история. Според Валерий Герасимов, началник на Генералния щаб на Руските въоръжени сили, 297 000 войници, над 1000 самолета, хеликоптери и безпилотни летателни апарати, до 36 000 танкове, бойни машини на пехотата, бронетранспортьори и други бойни машини и 80 бойни кораба са взели участие. Основната цел на маневрите е да се провери реалното ниво на обучение на частите. Важното е, че тези маневри са най-високото ниво на проверка на бойните умения, на полевите, въздушни и морски умения на военните окръзи.
В отговор на това, НАТО проведе своите учения „Trident Juncture-2018” („Единен тризъбец-2018”). В тях участваха 31 държави: 29 държави от НАТО, както и Швеция и Финландия. Общо, според генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, са включени 50 000 войници и офицери, 10 000 единици оборудване, 250 самолета и 65 кораба, включително американския самолетоносач „Хари Труман”.
Според сценария на ученията, които се проведоха в централната част на Норвегия, обединението „Север” изобразява враг, който е окупирал част от тази скандинавска страна, съседна на Русия. Силите „Юг” (НАТО) идват на помощ на норвежката армия. Те спират агресията на „Север”, започват контра-офанзива и освобождават страната.
На обикновения човек от тези новини главата му може да се замае. Изглежда, че още малко и воюващите страни ще се вкопчат помежду си в смъртна битка. Третата световна война е на път да започне! Човечеството е в опасност! И всичко - заради агресивната Русия! Холивудските хитове на тази тема непрекъснато се излъчват на световните екрани, отделите в книжарниците са изпълнени със съответните бестселъри, а социалните мрежи са изпълнени с тревожни постове и хитрини за оцеляване в пост-апокалиптична пустиня. Какви кибрити, сол, консерви и огнестрелни оръжия трябва да се купуват, как да се съхранява, къде е по-добре да копаем бункер при ядрен апокалипсис. И някои наистина купуват и копаят!
А в Сирия, където действително се провеждат военни действия и то в едно небе, почти докосвайки се с крилата си, където авиацията на няколко страни действа едновременно, между тях няма военно напрежение. Всички действат изключително правилно, предварително предупреждавайки се взаимно за плановете си. Защо? Защото, за разлика от политиците и още повече - журналистите или мрежовите гурута, военните разбират твърде добре цената на всяка грешка, те осъзнават нестабилността на света и своята отговорност. Всяко пренебрегване на тези правила незабавно се превръща в трагедия с далечни последици - например, безотговорните действия на израелските пилоти, всъщност поставили руските самолети Ил-20 под атака от сирийската ракета, в резултат на което небето над Сирия беше напълно затворено за израелски самолети – сега те са прихващани от комплексите С-300, доставени за сирийската армия от Русия…
Войните не започват просто така. За всяка война има важна причина, или по-скоро, конфликт на интереси, който не може да бъде разрешен с мирни средства. Според добре познатата формулировка на Карл фон Клаузевиц, „войната е продължение на политиката с други, насилствени средств”". И днес, въпреки цялата войнствена реторика на политиците и неистова пропаганда, всъщност няма сериозни причини за голяма война. Международната политика все още не се е заплела в неразрешими противоречия. Въпреки огромния натиск от санкциите, руската икономика не само, че не се руши, но дори се развива. Сирия, въпреки всички заплахи на американците и техните съюзници, все още съществува като независима държава, водена от законно избрания президент Башар Асад.
Разбира се, това съвсем не означава, че светът е в пасторално блаженство и няма военни заплахи. За съжаление, това е далеч от реалността. И „горещите точки” на картата на света не съществуват някъде далеч, през девето царство в десето, а в наше съседство. Съвсем наскоро (по исторически стандарти - едва вчера), най-близката и братска република за нас, Украйна, бе завладяна от бандеровците-нацисти. И буквално пред очите ни тя се превръща в най-непримиримия противник на Русия. Военният конфликт в източната част на Украйна, в Донбас, където киевските нацисти разгърнаха истински геноцид срещу цивилното население, което не искаше да признае хитлеровските поддръжници за национални герои, и палачите, които се намазаха с кръвта на стотици хиляди руснаци, евреи, поляци, украинци и хора от други националности - е всъщност гражданска война. И в тази война, при определени условия, разбира се, може да бъде въвлечена и Русия, която предоставя хуманитарна и военна помощ на републиките в Донбас. Пламъкът на този конфликт през изминалите пет години е потиснат от американците и техните съюзници, които подкрепят Киев финансово, политически и информативно, обучават и въоръжават украинската армия. За „колективния Запад” този конфликт е възможност да се въвлече Русия в дълга война на изтощение на територия, далеч от Съединените щати и Европа. Може да се каже, че това е възможност да се борят с Русия до последния украинец, да избият руснаците с ръцете на братята им и обратно ...
В главите на част от англосаксонския елит твърдо се установи убеждението, че няма да има голяма война при никакви обстоятелства. Че всички войни се случват някъде по периферията, далеч от границите на собствените им страни. Затова им се струва, че не рискуват почти нищо, като „пъчат мускулите си” и провокират Русия почти на прага, пред вратата на собствената ѝ къща.
Един от най-добрите ни военни експерти, Виктор Мураховски, перфектно определи днешната информационна атмосфера на западното общество: „Обществата на развитите страни не усещат страха от войната, която преобладаваше в обществените настроения по време на Студената война”. Поколения, които помнят ужасяващите жертви и лишения от Втората световна война, ядрените бомбардировки на Япония и тестването на ядрени оръжия изчезнаха от историческата сцена ... Съвременната война се представя на цивилните в облекчен формат на клипчета с безпилотни летателни апарати, холивудски екшъни и компютърни игри. А за изтрезняване западните политически елити, цялото западно общество като цяло, се нуждаят от мощни лекарства, които могат да спрат агресията им. Имаме такива средства. Най-новите руски военни разработки са толкова по-добри от всички оръжейни системи на Съединените щати и НАТО, че предизвикаха сред тамошните военни и военно-политически кръгове ефекта на леден душ. Популярните преди пет години аргументи, че Русия може да бъде „наказана” или „принудена” към нещо със сила, сякаш по командване, стихнаха. Вместо това, започнаха да изпадат в паника и истерията от факта, че Русия е изпреварила Запада в превъоръжаването и дори е първата, която създаде „оръжие с четвърто измерение”...
Как трябва да се разглеждат изключително агресивните антируски действия, като „случая Скрипал” или „Полет MN17”? Също като редовни събития в непрекъснатата конфронтация между Запада и Русия. Но не повече от това. Това не са актове на военна агресия, които изискват отговор с военни средства.
В сегашната военно-стратегическа ситуация нито едно от тези събития не може да стане причина или дори повод за война.
И това е наистина така. Въпреки бясната антируска истерия, разпалена на Запад, в момента няма реална заплаха от пълна война. Но “Si vis pacem para bellum!” („Ако искаш мир, готви се за война!”), Както е казал преди две хиляди години римският историк Корнелий Непот.
Оттогава, за съжаление, светът изобщо не се е променил. Въпреки че войните между различните човешки общности са се променили много. А Съветският съюз през 1991 г. не бе спасен от армията си - може би най-силната по онова време в света. Все още обаче ни предстои да говорим за нов тип войни: организационни, информационни, хибридни и т.н.
Превод: В.Сергеев