/Поглед.инфо/ Украинско-полските отношения никога не са били прости и еднозначни и в годините след Евромайдана Киев и Варшава също толкова рядко достигат до взаимно разбиране, особено когато става дума за историческа памет. Както показват последните заявления на Анджей Дуда по случай деня на независимостта на Украйна, тенденцията към примирие на двата народа я има, но за окончателното изглаждане на конфликта киевските власти ще трябва да признаят собствените си герои от миналото за престъпници и бандити.

Във времена на открито прозападна и антируска политика на киевските власти Полша се позиционира като еднозначен приятел на Украйна и неин адвокат пред останала Европа. Тя стана за Украйна образец за успешно влизане в ЕС, на нея се ориентира ръководството и идеологията на украинската евроинтеграция.

Но твърдата антируска позиция и на двете страни изигра недобра шега на двустранните отношения. Принципният стремеж на Полша да откъсне Украйна от Русия доведе до създаването на реална заплаха край полските граници под формата на ръста на националистическите настроения в съседната република. Паметта за Волинското клане от една страна и скока на популярността на идеите на Бандева от друга накараха Полша от лагера на приятелите на Украйна да премине сред нейните прокурори и обвинители.

Днес нито Полша, нито Украйна не са готови да отстъпват от своите позиция и тълкуване на историята.

Витолд Вашчиковски още като външен министър на Полша през 2017 г. по време на интервю пред изданието wPolityce подаде на Украйна абсолютно ясен сигнал: „С Бандера няма да влезете в Европа“. За Полша въпросът е още по-принципен, отколкото за Украйна, намираща се в търсенето на националната идея: все пак Бандера като герой е приемлив едва за определена част от украинските граждани.

Миналогодишно допитване, проведено от социологическата група „Рейтинг“ показа, че като борец за независимост на Бандера е признат от 49% от населението на Украйна. Сред тях 80% живеят в западните области. И макар тези показатели да са достатъчно високи, тяхното разбиване по региони свидетелства за нееднозначното възприятие на дейността на Организацията на украинските националисти и нейния лидер вътре в самата Украйна.

От своя страна Полша демонстрира последователна съпротива на тази политика на памет, която се провежда от настоящите украински власти. Още през юли 2013 г. полският Сейм във формат резолюция класифицира Волинското клане като геноцид над полския народ. По-късно на 7 юли 2016 г. Сенатът публикува специално постановление „по въпроса за увековечаването на паметта на жертвите на геноцида, изпълнен от украинките националисти по отношение на гражданите на Реч Постолита между 1939 и 1945 г.“. Накрая, на 1 февруари тази година Полша прие поправки в закона „За Института за национална памет“, болезнено възприети от Украйна заради забраната да се пропагандира бандеровска идеология и строгите мерки, които заплашват нарушителите на закона.

Характерно е, че принципната позиция по въпросите на историческата памет и в Полша, и в Украйна са свързани със засилването на политическото влияние на десните сили. Тази тенденция предизвиква доста категорично сблъскване на равнище официално междудържавно взаимодействие.

Инициативата в този сблъсък все по-често се поема именно от Полша. Въпреки това, при целия си стремеж да натисне Украйна и всячески да възпрепятства нейната интеграция в европейска насока Полша не може да се откаже от своя антируски наратив. Като страна, която е по-силна икономически и има устойчиви позиции в „европейското семейство“, Полша има голям потенциал за натиск по съседа, но и той има своите ограничения.

Нали там, където възниква „руска заплаха“ се появява необходимостта да се завръщат към интегрирането на Украйна, всъщност привличането ѝ на западен фланг.

Но освен официалното равнище на взаимоотношения има и равнище, което е по-ниско, но не по-маловажно за анализ – на население. И тук ситуацията не е по-добра: „взаимен обмен“ на запалени автобуси, актове на вандализъм на гробища, натрупването на страстите в полските и украинските медии – всичко това издава сложността на отношенията между двете общества. Освен това все по-често се проявява полската мъка по старите територии: например държавното Polskie Radio публикува цяла серия предавания за Лвов, в това число за довоенния, „полски“ период на неговата история.

Това равнище се отличава от държавното с това, че с времето става все по-трудно да се пречупи възприятието на народа с единични политически решения и акции. И колкото по-дълго време продължава конфликта, толкова по-сложно става да се говори за реално помирение между поляци и украинци.

Съвместните заявления на Петро Порошенко и на Анджей Дуда по време на мероприятията от 11 юли по увековечаването на паметта на жертвите от Волинското клане показват, че опитите за примирие на официално равнище се осъществяват с много проблеми. Полската страна, както и преди остава непоколебима в своите оценки: Волинското клане е геноцид срещу поляците, извършен от украинските националисти.

Взаимното отчуждение заради историческото минало не може да се преодолее с исторически компромиси: в такива случаи не може да се намери отговор, който да устрои всички. Друг е въпросът, че полската страна има повече шансове да достигне до своята истина. Нали при желание може лесно да се повдигне въпроса за недопустимостта на героизирането на Бандера и УПА на международно равнище. И това може да се направи както чрез по-широко осветяване на Волинското клане, така и чрез акцентиране на вниманието върху участието на украинските националисти в Холокоста, в това число на територията на Полша по време на нейната окупация от нацистите.

Дали Полша е готова на толкова сериозна и шумна крачка, рискувайки да се лиши от почетния статут на защитник на Украйна от „източната заплаха“? Няма ли да стане „жест“ към Кремъл в очите на самите поляци? Тала или иначе, игнорирането на очевидните разногласия е невъзможно: обществото и политиците не са готови да постигнат компромис по въпроса за историческата памет. И ако държавата не предприеме мерки, то ролята на ковачи на съдбата може да се поеме временно от активистите от народа. Само че те ще направят това стихийно, което само ще налее масло в огъня на взаимното неразбиране между двата народа. Засега шансовете за убеждаване в правилността на своето тълкуване на историята, клонят към полската страна.

Превод: Поглед.инфо