/Поглед.инфо/ Сирийската провинция Идлиб, последният сирийски регион, оставащ под властта на противниците на Башар Асад, в последните седмици се оказа във фокуса на световната политика. Правителството на Сирия, при поддръжката на своите съюзници Русия и Иран, а също, доколкото може да се съди, при постигнат в резултат на преговорите благожелателен неутралитет на Турция, се готви към ликвидирането на последния анклав на терористите и бандитите.
Готовността за освобождаването на Идлиб се признава в заявленията на сирийските и на руските официални лица. Подготовката на операцията, освен обичайните в такива случаи военни мероприятия, включва преговори с лидерите на опозиционните групировки, на които се предлага да свалят оръжие или да се прехвърлят на друго място. Това означава предложение да напуснат пределите на Сирия, защото по-рано в такива случаи те можеха да напуснат пределите на Сирия, защото по-рано при такива ситуации те разбираха веднага Идлиб. Сега терористите нямат повече място в Сирия.
Всъщност това ще означава края на продължилата повече от седем години гражданска война, която донесе на сирийския народ неизброими бедствия и страдания. И това съвършено не устройва САЩ и техните съюзници. На 5 септември по време на съвместна пресконференция с емира на Кувейт Доналд Тръмп заяви: „Мисля, че в Идлиб и покрайнините му ситуацията е много трагично. Те са обкръжени, Асад има там 35 хил. врага. И все пак там има три милиона души население. Просто ви казвам, надявам се, че те ще бъдат много разумни и внимателни, защото светът наблюдава. Клането е недопустимо. Ако там има клане, то светът ще се разсърди много. И Америка ще се осъди много, окей?“
Сигнали, че Америка „ще се разсърди“ има отдавна. Съгласно изтеклата информация, на срещата на секретаря на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушен и съветника на президента на САЩ по националната сигурност Джон Болтън последният е заявил за готовността на САЩ да нанесат ракетен удар по Сирия, ако в провинция Идлиб бъде използвано хичмическо оръжие. Заявлението бе подкрепено от прехвърляне в региона на съответните сили. Намекът е очевиден: видите ли, и последните пъти на Асад му „щуква“ в главата да използва химическо оръжие (при това без абсолютно никакъв военен смисъл) в моментите на най-значителните му успехи – освобождението на най-големия град на страната Алепо, след това столичното предградие Източна Гута, откъдето терористите имаха възможност да обстрелват с миномети правителственият квартал.
Този път последваха много определени действия на Москва. Русия свика заседание на Съвета за сигурност на ООН, където представи получени разузнавателни данни за подготовката на провокация в Идлиб, включваща пристигане на „специалисти“, внасянето на бутилки с хлор и похищаване на деца, които трябва да станат жертви на „убиеца Асад“. Едновременно се провежда мощна кампания за натиск и заплахи по адрес на Русия с цел да се принуди тя да се откаже от участие в операцията в Идлиб, а заедно с това да се „ободрят“ терористите, да не си помислят да се съгласяват с предложените им условия за почетна капитулация.
И работата вече не се отнася единствено до Идлиб и дори не само за Сирия. Окончателната победа на Асад, установяването на контрола му над цялата територия на страната (с изключение на районите, които се контролират от кюрдите и стоящите зад тях американци) ще стане огромен успех за Русия и едновременно голям провал на политиката на САЩ в Близкия изток. Такъв удар по престижа на „единствената свръхдържава“ ще получи отзвук по целия свят и се предполага, че изводите ще отиват на далеч. Според мен, такива изводи вече се правят: резултатът от войната в Сирия и това, че Асад, бивайки съюзник на Русия устоя, че той здраво контролира територия, обитавана от 80% от населението на страната, че там се завръща мирния живот, е очевиден на всички.
И за Вашингтон е крайно важно да покаже „границите на възможностите“ на Русия. Да покаже, че те, американците, са способни „да спрат Москва“, да я накарат да отстъпи, да я принудят да се откаже от своята политика. В игра от такива мащаби „театър на военни действия“ става не само Сирия: отвличащите удари по другите участъци на фронта са обичайна практика.
Неслучайно именно сега се разиграва поредното действие от фаса „Отравянето на Скрипал“, този път вече не с highly likely, а с „доказателства“ под формата на двама „агенти на ГРУ“. Подробния анализ на тази провокация на британските специални служби излиза отвъд рамките на дадената статия: ще отбележа единствено, че ако имаше подозрение за участие на специалните служби, то щателният анализ на списъка на руските граждани, напуснали Великобритания в първите часове след извършването на престъплението, би било сред първоначалното, най-елементарното действие, а и за изучаване на записите от камерите за видеонаблюдение не са нужни месеци.
Тоест британските власти държаха в мазето историята с „Петров“ и „Боширов“ шест месеца, очаквайки момента, когато новото припламване на антируската истерия ще бъде особено необходимо. И това е свързано със ситуацията около Идлиб: покрай всичко останало, скандалът с „химическата атака“ в Солсбъри, повдигната сега на нова височина, трябва да добави тежест към обвиненията срещу Башар Асад като съюзник на Русия в употребата на химическо оръжие.
И накрая убийството на лидера на ДНР Александър Захарченко също може да бъде една от „отвличащите маневри“. Засега в Москва не виждат смисъл в провеждането на сериозни преговори по Донбас до края на предизборната надпревара в Киев. Но терористичният акт в Донецк може да се окаже просто първото звено във веригата на провокациите, насочени към ескалацията на конфликта, което напълно съвпада с предизборната стратегия на Петро Порошенко и както смятат мнозина за изострянето, което ще позволи да се обяви военно положение и изборите да бъдат отменени. Целта е Русия да се постави в положение, когато ще ѝ бъде трудно „проявяването на сдържаност“, ако ли не невъзможно, да се обяви Русия пред целия свят, че е виновна за ескалацията.
Руското ръководство ще се нуждае от немалка издръжливост, сила на волята и изкуство на политическите маневри. Засега, както съобщават медиите, руските ВКС съвместно с ВВС на Сирия са започнали да нанасят масирани удари по позициите на терористите в Идлиб, което, съдейки по всичко, е подготовка за началото на настъпателни действия.
Превод: Поглед.инфо