/Поглед.инфо/ Заради редица гръмки международни събития – от скандала на срещата на високо равнище на Г-7, до началото на Световното първенство по футбол в Русия – ситуацията в Сирия започна по-малко да привлича вниманието на световната общност. Междувременно събитията вътре и около тази страна, както и преди се развиват така, че външните сили, преди всичко САЩ и техните съюзници, могат всеки момент да се опитат да спрат победното шествие на армията на Башар Асад. Страните, които го поддържат, най-вероятно също няма да останат равнодушни и тогава няма как да се избегне големия пожар в Близкия изток.
САЩ, провалили вече почти постигнатото преди две седмици споразумение между Дамаск и лидерите на бунтовниците в южните провинции Дараа и Кунейтра, не се отказват от своите думи, че са готови да нанесат силен удар по сирийската правителствена армия в случай, че настъпи в тези райони. Насрочената по тази тема тройна среща САЩ-Русия-Йордания в Аман също не се състоя. Не донесе резултат, според данните на медиите и срещата между началник щабовете на Русия и на САЩ В. Герасимов и Дж. Дънфорд в Хелзинки на 8 юни. Във въздуха увисна и съгласуваната на срещата в Москва договореност между министъра на отбраната на Израел А. Либерман и неговите руски колеги за това, че израелският ЦАХАЛ няма да проваля настъплението на Дамаск, ако в него не участват иранци и представители на „Хизбулла“. Сега американците и израелтяните твърдят, че иранците са останали там, но просто са се преоблекли в униформа на сирийската армия, и че са длъжни да напуснат територията на страната. Такова искане, докато в Сирия остават самите американци, е неизпълнимо, а с историята с недоказуемите „преобличания“ може да се оправдаят всякакви действия.
Паралелно протича и постоянно нарастване на военния потенциал около Сирия. Към нейните брегове вече е приближило американската самолетоносачна група начело с атомния самолетоносач „Хари Труман“. На 14 април след фалшивото, непотвърдено с нищо съобщение, че Дамаск е използвал химическо оръжие в Дума, от палубата на този кораб вече излитаха самолети да бомбардират сирийски цели. „Хари Труман“ е приписан към базата на ВМФ на САЩ в Норфолк, екипажът му е около 6500 души. На борда му има 90 самолета и хеликоптера. Самолетоносачът се съпровожда от ракетния крайцер „Нормандия“ и от ракетния разрушител „Харли Бърк“. В състава на групата се намира ескадреният миноносец „Бъркли“, военният кораб „Форест Шърман“ и „Фарагут“. Ескадрените миноносци „Джейсън Дънам“ и „Съливанс“ могат да се присъединят по-късно към ударната група.
Допълнителната опасност се състои в това, че това е изцяло в духа на Тръмп – да нанесе удар по Сирия в самото навечерие на планираната среща с Владимир Путин или скоро след нея. Да демонстрира, така да кажем, своята сила и че всички разговори за неговата предполагаема зависимост от руския президент не са обосновани с нищо.
В нощта на 18 юни, съгласно данните на сирийското командване, авиацията на западната коалиция нанесе бомбен удар по позициите на правителствената армия в района Ал Букамал на брега на Ефрат, където тя се сражава с „Ислямска държава“. Има ранени и загинали.
Готви се и другата страна. В руския Черноморски флот обявиха, че планов преход от Севастопол в Средиземно море ще извършат малките ракетни кораби „Град Свияжск“ и „Великий Устюг“. Край бреговете на Сирия вече се намират около 15 руски бойни кораба и съда за осигуряване. Сред тях е фрегатата „Адмирал Григорович“, на чийто борд са разположени крилати ракети „Калибър“.
Експертите при това не предвиждат пряко взаимно стълкновение между корабите на ВМФ на САЩ и Русия. Предполага се различен сценарий. Ако американците започнат да обстрелват и бомбардират позициите на сирийските войски, руската техника може да нанесе удари, в това число с крилати ракети по терористите. Така получените преимущества за тях от огъня на западните съюзници, ще бъдат сведени до нулата. Такава непряка размяна на удари между САЩ и Русия ще доведе единствено до допълнителни жертви сред сирийците, но няма да повлияе коренно на картината на бойните действия, която на първо място ще зависи от развитието на ситуацията на земята.
Макар и Дамаск да продължи за определено време изтеклия на 14 юни ултиматум за предаването на екстремистите, действащи в югозападната част на триъгълника на границата Сирия-Израел-Йордания, така не може да продължава дълго. Представителите на Башар Асад и руските миротворци бяха близо до това да постигнат приемливи условия за примирие с локалните ръководители на Сирийската свободна армия (ССА), но се намесиха чуждестранните ѝ спонсори. Всички опити за възобновяване на провалените преговори засега не дават видими резултати. Терористите дори убиха един от най-известните членове на комитета по примирие – доктор Муса Канбас.
Дамаск Москва и Техеран от своя страна също са готови на компромис, обещавайки, че чуждестранните доброволци (чети: иранци и ливанци от „Хизбулла“) няма да участват в настъплението на правителствената Сирийска арабска армия (САА). Всички спекулации за това в медиите, че Москва уж се е договорила за това зад гърба на своите съюзници в сирийската война и въпреки тяхната воля, едва ли са уместни. Иранският посланик в Йордания Мохтаб Фердусипур, например още през май заяви, че иранските сили няма да участват в „южната операция“. А и защо им е? Иранското присъствие в Сирия е много изкуствена тема, раздута, за да се оправдае продължаването на враждебния курс по отношение на Башар Асад. Всъщност поне от миналата година основното бреме на войната се носи от САА, а големите операции през 2018 г. около Дамаск на земята са проведени от нея на практика самостоятелно. В момента ролята на иранците и на бойците от „Хизбулла“, чийто брой според някои данни, постепенно намалява, се свежда основно до защита на фланговете на правителствените сили около пренаситения от терористи Идлиб и в пустинята Бадия. Това се случва в значителна степен заради това, че общественото мнение в Иран и Ливан се отнася доста чувствително към загубите на съотечествениците в Сирия, неизбежни при по-активно участие в бойните действия.
Действащите на предстоящия театър на бойните действия отряди на прозападната Сирийска свободна армия (ССА) по численост са съпоставими с тези, които неотдавна бяха разгромени от правителствената армия в Източна Гута край Дамаск (30 хил. в първи ешелон, а общо 45 хил. души). Но те са подготвени и снабдени значително по-добре, защото не са изолирани, а се опират на логистична поддръжка от страна на Йордания и на намиращите се там американски бази за снабдяване, както и на Израел. Освен това тези сили разчитат на огневото съдействие на авиацията и артилерията на своите покровители. В дълбините на позициите на ССА се намира анклав от около 2500-3000 бойци от „Ислямска държава“, присъствието на които, незнайно защо никак не вълнува западните съюзници.
Правителствената армия е съсредоточила около тази зона безпрецедентна за годините на конфликта военна мощ. Тук са прехвърлени всичките три бригади на елитната Четвърта механизирана дивизия под командването на по-малкия брат на президента Махер Асад, Пета танкова дивизия, Девета ударна, 15 дивизия на специалните части, Трета бригада на професионалната републиканска гвардия. Тук са съсредоточени многочислени отряди на опълчението, в това число от Палестинската армия за освобождение и „Ливаа ал Кудс“. В пълен състав пристигат също „Силите на Тигъра“ начело със своя легендарен командир генерал Сухейл.
Очаква се, че в първата фаза на предстоящата кампания Четвърта дивизия ще се съсредоточи в източната част на провинция Дараа и главния контролно-пропускателен пункт Насиб на границата с Йордания, на първо време да не се раздразва Израел. Предполага се, че „Силите на тигъра“ в момента се съсредоточават в южната част от едноименната столица на провинция Дараа.
Във втората фаза настъплението ще се насочи към град Ал Хара и оставащите под контрола на терористите части от провинцията Кунейтра. На този участък основната роля трябва да принадлежи на Девета дивизия и на палестинците от „Ливаа ал Кудс“. На този етап вероятността от сблъсък с израелтяните е най-висока.
В третата, заключителна фаза, на всички обкръжени терористи ще се предостави ултиматум: или да се предадат, или да преминат на север към Идлиб по начина, по който това става в случая с Източна Гута. При това анклавът на „Ислямска държава“ на съединяването на границите ще бъде напълно унищожен.
Разположението на групировките на сирийската правителствена армия бе посетено от министъра на отбраната на страната Абдула Аюб, поздравил войниците с празника Рамазан байрам и пожелал им успех в предстоящите операции.
Опитите да не се допуска развитие на събитията по горещ сценарий, в това число и от страна на руската дипломация, продължават. Но противоположната страна постоянно вдига залозите и проваля всички усилия за мир. Тези дни е нужна голяма провокация, за да се отвлече вниманието от положителните събития, свързани с Русия. Но това няма да донесе успех. Както не се отдава, например, на Запада да забие клин между съюзниците на Асад в Сирия. Срещналите се в Китай президенти на Русия Владимир Путин и на Иран Хасан Роухани потвърдиха, че продължават своето взаимодействие по Сирия.
А в Багдад премина четиристранна среща между военните от Русия, Иран, Ирак и Сирия, участниците в която се договориха да продължат съвместните операции срещу терористите. В крайна сметка всичко, видимо, ще се решава на бойното поле, а тук сирийската армия не може да бъде спряна с никакви трикове.
Превод: Поглед.инфо