Всички искат Киркук, но ако това е война?

/Поглед.инфо/ Според „Хабер тюрк“ всички политически лидери винаги във времето са желаели Киркук, Северен Ирак и са го използвали като „мотивация за кюрдите“. Нефтеното богатство на Киркук наистина е 50-годишна мечта на кюрдите, но претенции към петролните кладенци на този район през десетилетията, та до днес, има не само централната власт на Ирак, но и държави от близо и далеч, както и гиганти в нефтената промишленост, които владеят финансовите потоци в енергийната промишленост по света.

След Втората война в Залива с подкрепата на САЩ и съюзници Киркук и областта са предадени под контрол на кюрдите, но всъщност според приетата конституция на Ирак това се явява „спорен регион“. Градът се управлява от кюрд, но с Меджлис /парламент/, в който мнозинството са араби. Населението е от кюрди, араби и тюркмени, които, осолено напоследък, имат безрезервната подкрепа на Анкара. Освобождението на Киркук от „Ислямска държава“ се дължеше най-вече на успешните военни действия на иракските кюрди, които с подкрепата на САЩ само за ден разшириха с 40% управляваните от тях територии, не само с Киркук и областта, но и с територии от Синджар до Телафер, от Ханекин до Баадра, селища по ирано-иракската граница. На референдума за независимост от 25 септември, който инициира Масуд Барзани, лидер на Иракски Кюрдистан, Киркук и околните селища от областта също бяха включени в списъците за участие и 90% от населението гласува със „за“ в полза на мечтата за независим Кюрдистан. И някак необяснимо, този Киркук, управляван 13 години от кюрди, защитаван от военните им отряди пешмерги, само за 13 часа бе „предаден без бой на иракската армия на Багдад“. Става въпрос за този Киркук, за който Джалал Талабани, вече покойния лидер на Патриотичния съюз на Кюрдистан /ПСК/, една от двете основни кюрдски партии в Иракски Кюрдистан, казваше, че е „Меката на кюрдите“. Талабани дълги години воюваше с лидерите на другата основна партия на иракските кюрди, баща и син Барзани, които имаха съответно лозунгите „Киркук е сърцето на Кюрдистан“ и „Този град е на кюрдите“. С последния лозунг синът на Мустафа Барзани, настоящият президент Масуд Барзани, нахъсваше кюрдите в Иракски Кюрдистан да подкрепят идеята му за референдума за независимост. Той получи подкрепата им с тяхното „За“, но неговите пешмерги напуснаха Киркук „без сериозна реакция срещу силите на централната власт в Багдад“. Пешмергите на Талабани пък се оттеглиха тихомълком от Киркук, оставяйки наблюдателите по цял свят в ситуация на смайващо озадачаване. Няма спор, че тези действия са нанесли такава травма на кюрдското население в Северен Ирак /Иракски Кюрдистан/, че то се хвърли пред конвоите пешмерги, които напускат града, с викове „не си отивайте“, „не го правете, това е недостойно“.

Факт е, че Багдад, Турция, Иран, както и традиционните съюзници на кюрдите, САЩ и Европа, се противопоставиха на провеждането на референдума за независимост на кюрдите в Северен Ирак и по този начин поставиха Барзани в ситуация на изолация и невъзможност да отстои позиции пред „превъзхождащите го сили“. Анкара заяви, че ще предаде контрола по границата на Турция с Ирак на централната власт в Багдад, а след референдума иракското правителство в лицето на премиера Хайдер ал-Абади веднага поиска да му се предадат „спорните райони“, включващи Киркук и областта. Мирисът на петрол т.е. на пари от нефтените находища около Киркук не дават мира на всички, които твърдят, че „Киркук е наш“ – от Анкара, през Багдад, та до Техеран. Всъщност Иран се притеснява от възможността един независим Иракски Кюрдистан да не се превърне в американска база, която не само ще е близо до Техеран, но и ще бъде използвана срещу управляващите в страната на аятоласите. Анкара пък сън не я лови от страх да не би примерът на иракските кюрди да бъде последван от турските кюрди, които и без това воюват от десетилетия на турска територия за повече права и самоопределение. САЩ от своя страна твърдят, че „истински враг на всички страни в Ирак си остава „Ислямска държава“ и призовават за „спокойствие и прекратяване на военните действия“. На този етап или изобщо? Предаде ли иракските кюрди Ващингтон е въпрос, който занимава редица наблюдатели в региона, но и по света. В тази връзка остава и въпросът защо пешмергите на Барзани и Талабани напуснаха Киркук след толкова амбиции, битки, мечти и оставиха местното население на волята на войските на Багдад. Заваляха информации, че 57 хил цивилни граждани са се устремили към Ербил и Сюлеймание, други в бяг напускат областта, защото не само се горят кюрдските знамена от военните части на Багдад, но и се мародерства в домовете на кюрдите и се ограбват магазините в града. Известно е и че след като Киркук премина в ръцете на иракската армия, в 4 кюрдски махали е имало бунтове и това е принудило група пешмерги да се завърнат в Киркук в опит да помогнат на местните кюрди. Турски медии не крият, че напрежението е високо и е възможно всеки момент да има нови стълкновения. За тях е от значение, че след като преди 3 години части на ПКК са участвали в битките срещу „Ислямска държава“, а после са останали в града след превземането му, сега отрядите на същата ПКК защитава местното кюрдско население от отмъщението на иракските военни части. Членове на ПКК имало и в лагера Махмур, който е създаден от властта в Ирак още преди 2003г. А намиращият се наблизо лагер на ООН с 13 хил цивилни се охранява от въоръжени части на ПКК. На практика ПКК последна е останала в Киркук и областта в опит да помогне на цивилните граждани. И то докато тюркмените са стреляли във въздуха във възторг, че правителствените сили са влезли в Киркук. Из въздуха витае напрежение и опасенията от избухването на гражданска война на територията на Ирак нарастват с часове. Война, която може да бъде между самите кюрди, между кюрдите и централната власт в Багдад, а като се има предвид и ситуацията в Близкия изток, най-вече Сирия, нищо чудно нови военни действия да залеят региона. Мрачни сценарии, които имат достатъчно мотиви да се реализират.

Всъщност едно е да се каже, че „движението за кюрдска независимост претърпя катастрофално поражение“ заради предаването на Киркук, но съвсем друго е, когато се казва, че „ПСК предаде кюрдите“ т.е. партията на Талабани /вече покойник/ е подписала споразумение с Багдад и онези милиции, включително ирански, които нямат интерес от независим Кюрдистан. Възможно е наистина изтеглянето на пешмергите от Киркук да има връзка със съществуващото от години разделение между кюрдите на Барзани и тези на Талабани т.е. между двете основни кюрдски партии в Ирак, КДП и ПСК. В миналото, през 90-те години, те са и воювали помежду си. Считаше се, че Киркук е по-близо до Талабани, въпреки че централата на неговата партия е в Сюлеймание. При референдума за независимост обаче кметът на Киркук, Неджмалдин Карим подкрепи Барзани, докато хората на Талабани са били против референдума заради опасения, че чрез него Барзани ще се превърне в единствен национален политически лидер за кюрдите. Ролята на САЩ в тази ситуация не бива да се пренебрегва и то не само защото кюрдите са съюзник в Ирак и Сирия на Вашингтон. Казват, че Барзани е съгласувал идеята за референдум с представители на САЩ. Още повече, че той не един път заявяваше, че референдумът не означава непременно обявяване на независимост, а просто възможност за преговори с Багдад, които да решат и въпроса с приходите от нефтените находища около Киркук и разпределението им между Ербил и централната власт в Ирак. Търсете парите, както вече се казва. Днес пешмергите са едва ли не враг, а доскоро, след 2003г, те имаха роля т.е. натоварваха ги със специални задачи да посредничат при напрежение между сунити и шиити в Ирак. Заедно с арабите те служеха в иракската армия, участваха в правителството, в администрацията и някои от тях растяха в кариерата благодарение на подкрепа от страна на Барзани. Като командир Фазил Бервари, който е ръководил част в иракската армия, но сега е решил „с моята част ще премина към кюрдския народ“. Процес на разпад или сигнал за непреодолими противоречия, които в този регион се решават чрез война? И кой ще спечели от нея? Независимо, че премиерът в Багдад, Абади по телевизията е призовал армията си „да наложат сигурност в Киркук в сътрудничество с населението на града и пешмергите“. Дали не е късно? И какво мислят по въпроса геополитически играчи като САЩ, Русия, а и Ирак и Турция? Интересите им са разнопосочни, но може би наистина Москва ще бъде в най-незавидна позиция, ако започне война. Усилията й за изход от конфликтите в Близкия изток, най-вече Сирия, може да се окажат напразни. А какво да мислят сирийските кюрди в ситуация, в която братята им в Иракски Кюрдистан са с наведени глави? Да се обединяват или всеки по своя път, за да решава проблемите си т.е. да отстоява права и независимост? Дано този път негативните прогнози не се окажат верни. Светът, по-точно гражданите по света се умориха от кризи и конфликти. Остава старото - „надеждите умират последни“.