/Поглед.инфо/ Иран е организирал нападението срещу петролните обекти на арабските монархии? В крайна сметка именно това заключение са направили някои политици относно нападенията срещу тръбопроводите и танкерите, които се провеждат в последните дни в Близкия изток. Какво всъщност се случва, кой е организирал тези диверсии и какви последствия могат да предизвикат?

Саудитска държавна нефтена компания „Арамко” спря притока на петрол по един от тръбопроводите в източната част на страната във връзка с нападение чрез безпилотни летателни апарати с експлозиви, заяви министърът на петрола и минералните ресурси на Саудитска Арабия Халид ал-Фалих.

„Арамко” прекрати доставката на петрол по тръбопровода, за да извърши оценка на щетите и да ремонтира станцията, за да възобнови работата на тръбопровода и да достави петрол в нормален режим”, заяви министърът.

Всичко това силно мирише на конспирология и опити да се измислят бели на първо място срещу Иран. Президентът Тръмп вече каза, че „чува много различни неща за Иран” и вижда иранската следа във всички тези събития.

Според Ал-Фалих това е "страхлива атака", терористичен акт и саботаж, които са насочени не само към кралството, но и като цяло към сигурността на пътищата за доставка на енергия за световната икономика. „Инцидентът говори за необходимостта да се противопоставяме на всички терористични групи, които организират такъв саботаж, включително подкрепяните от Иран хути в Йемен”, добави той. В този случай, производството на петрол не е било прекъснато, поради атаката с безпилотни самолети по тръбопровода.

Във вторник сутринта телевизионният канал „Ал-Масира”, собственост на шиитските бунтовници от движението „Ансар Аллах” (хути), заяви, че безпилотните самолети са започнали серия от атаки от територията на Йемен върху съоръжения в Саудитска Арабия. Миналата седмица избухнаха няколко експлозии на петролни танкери в пристанището Фуджейра в ОАЕ. Инцидентът е признат за „акт на саботаж“. Целта са саудитските петролни танкери.

Хутите многократно са организирали саботажи срещу инфраструктурата на Саудитска Арабия. За тях нападенията срещу саудитска инфраструктура са нормална форма на война, както за саудитците - блокадата на Йемен и бомбардирането на жилищни райони с ракети със среден обсег.

Друг е въпросът, че Риад извлича всеобхватни заключения от всичко, което се случва. На първо място - по отношение на Иран. Може, разбира се, самите саудитци да бъдат предварително заподозрени, че самите те са взривили танкерите и тръбопровода. Но те едва ли имат толкова много стратегическо мислене. Напротив, те щяха директно да взривят нещо американско в региона, обвинявайки шиитите (директно иранците или хутите), за да гарантират, че Съединените щати ще участват във военния конфликт с Иран.

Повишаването на цените на петрола над реалната цена на потреблението на Китай, Индия и Япония също ще има разрушителен ефект както върху самите производители на петрол, така и върху потребителите, като в края на краищата ще се стигне до обща световна икономическа криза. В Риад това се разбира. И затова те няма да бомбардират собствените си петролопроводи заради свещената война с шиитите-апостати.

Една съвсем друга история е степента на управляемост на хутите от страна персите. В европейските и американските аналитични традиции се счита, че големите регионални сили по дефиниция контролират по-малките групи и движения. Тази патерналистична схема напълно изключва автономността на хората на място. Светът се възприема като шахматна дъска, където групировките като хутите и „Хизбулла” просто се управляват от нечия друга територия. (Друг регионален пример: „Донецк е сателит на Москва, което означава, че няма нужда да се говори с тях.”)

В резултат на това вниманието е съсредоточено върху „контролния център”, в нашия случай - на Иран. Ако Иран се отстрани, хутите и „Хизбулла” ще загубят подкрепа, а всички американски съюзници в региона веднага ще задишат по-лесно. Но на практика не става така, че някой в Техеран да каже на хутите: братя, давайте да запалим саудитски танкер или петролопровод. И братята веднага да пуснат дроновете.

Светът е много по-разнообразен. Включително и по отношение на независимостта на цяла армия, изградена на племенен и религиозен признак, принудена да оцелява от няколко години в климат на хуманитарна катастрофа и вечния недостиг на боеприпаси срещу армията на една от финансово най-обезпечените държави в света. Да, тази армия, напомпана с пари, изобщо не знае как да воюва, но хутите, които ѝ се противопоставят, са просто сбирщина от бедуини с картечници.

Но в англоговорящия ум изграждането на определени факти в една верига без изясняване на техния произход е нормална история. Една седмица в Саудитска Арабия избухва и изгаря нещо важно за световната икономика. В случая дори не трябва да се блокира Ормузкия проток (кошмар за Вашингтон), за да се свали индекса „Дау Джоунс” дори повече, отколкото се случи във вторник поради административното укрепване на юана. Всичко е ясно - ако хутите искат да въвлекат Иран и САЩ във война, те ще постигнат това с такива методи.

Във Вашингтон вярват, че единствено Русия има полза от това. Заплашващите туитове вече се появиха, че според „поверителни източници в Москва” (конкретно в Министерството на външните работи) войната между САЩ и Иран е най-добрата сделка за Русия, защото това ще доведе до окончателна загуба на глобалната хегемония от страна на американците. Това е, отново ние сме виновни. Е, или ставаме бенефициенти, докато Помпео си почива в Сочи.

Едва ли хутите мислят толкова в далечна перспектива. Просто техните действия, които не са изначално глобални по своя характер, могат да се интерпретират по много особен начин през веригата. В резултат на това, както говори някога министърът на отбраната на СССР Устинов, ще има такава борба за мир, че камък върху камък няма да остане.

Можеш да надраскаш няколко думи на персийски на сваления дрон и това е всичко - на път е световна война. Можеш просто да зададеш подходящия емоционален фон, атмосфера около серия от странни събития, които на практика не са нищо повече от отделна атака на малка армия. Която няма какво друго да прави, освен да бомбардира тиловата инфраструктура на врага с подръчни, не много трудни средства за управление.

Това е въпрос на политически избор. Историята знае стотици примери, когато регионалните сблъсъци предизвикват много по-големи конфликти. Няма причина да се твърди, че Техеран или още повече Москва се интересува от глобална експлозия в Близкия изток и следователно провокира хутите. Но чрез манипулиране на информацията историята с експлозиите на петролната инфраструктура може да бъде представена по този начин.

Превод: В.Сергеев