/Поглед.инфо/ „Руският пример демонстрира начин за правилно решаване на този проблем от гледна точка на установяването на справедливостта“. Така оцени събитията около признаването на Ерусалим за столица на Израел бившият ръководител на израелската специална служба „Натив“ Кедми. Той къде точно е била грешката на американския президент Доналд Тръмп.

Министерството на здравеопазването на Палестина съобщи във вторник, че броят на палестинците, загинали по време на на стълкновенията с израелските сили за сигурност на границата на Ивицата Газа е достигнал до 59. Количеството на ранените се оценява на около 2700 души. Протестите продължават. Израелската армия заяви, че хиляди агресивно настроени палестинци са се опитали да разрушат заградителните бариери на границата и да проникнат в близките израелски населени места, с което е и свързана употребата на сила. И Израел смятат за организатор на безредиците групировката ХАМАС.

Акциите на палестинците в Газа започнаха още преди няколко седмици. Но рязкото покачване на интензивността и масовостта на протестите се случи във връзка с откриването в понеделник на посолството на САЩ в Ерусалим, което съвпадна с празненствата по случай 70-ата годишнина от основаването на еврейската държава.

Още при обявяването си този необмислен и противоречив ход предизвика бурно негодувание сред европейските съюзници на Америка. Освен това, с критики спрямо действията на САЩ и Израел излязоха всички арабски държави, както и Турция, която отзова за консултации своя посланик в Тел Авив и Вашингтон. Европейците и Съветът за сигурност на ООН изказаха недоволството си във връзка с кръвопролитието в Газа, но кувейтската резолюция, осъждаща действията на Израел и призоваваща за провеждане на независимо разследване, бе блокирана от американците. Русия реагира значително по-сдържано.

Струва си да се напомни, че Русия бе една от първите страни, признали Западен Ерусалим за столица на Израел, правейки го много преди САЩ – през април 2017 година. Във връзка с това прессекретарят на МВнР на Израел Емануел Нахшон изрази удивлението си от руската позиция, наричайки „странно“ нежеланието на Русия да премести посолството си в Ерусалим.

За това, защо руското признаване на Ерусалим не предизвика такава бурна международна реакция, при какви условия руското посолство може да бъде преместено от Тел Авив и как ще се развие ситуацията в палестино-израелския конфликт в бъдеще, вестник „Взгляд“ проведе беседа с бившия ръководител на израелската специална служба „Натив“ Яков Кедми

Господин Кедми, темата за признаването на Ерусалим от САЩ и пренасянето там на американското посолство вече не за първи път води до скандал и конфликт. Беше ли възможно тези въпроси да бъдат решени някак, за да се избегнат конфликтите и жертвите? Например, както Русия успя да направи това.

Да, именно руският пример и демонстрира начин за честно и правилно решение на този проблем от гледна точка на установяването на справедливостта. От една страна, се признава Ерусалим за наша столица, а от друга – не се изостря обстановката и не се излиза извън рамките на международното право. Т.е. Русия призна само Западен Ерусалим, който обявихме за столица на Израел още през 1951 година и който не беше признат за столица от никой друг преди Русия.

Разбира се, самите ние смятаме, че нашата столица е единният Ерусалим, тъй като ние го обединихме. Но това решение не бе признато от международната общност и затова Русия не излезе от тези рамки. Това устройва всички.

„Взгляд“: А възможно ли е по някакъв начин, в същата спокойна и безконфликтна форма, да се организира и пренасянето на посолството в Ерусалим? И защо Русия не прави това?

Ако беше заявено, че САЩ признават Западен Ерусалим, те щяха лесно да пренесат посолството там без никакви проблеми.

Там е работата, че за разлика от САЩ, Русия признава Палестинската държава. Затова тя действа на принципа: когато можем да открием посолство в столицата на Палестинската държава ( в качеството на която Москва определя Източен Ерусалим), тогава ще можем да пренесем и дипломатическото си представителство в израелската столица. Тоест, когато Израел разреши на руското Министерство на външните работи на открие посолство в Източен Ерусалим, Москва ще открие посолство и в Западен Ерусалим.
Но, засега ние не признаваме Палестинската държава и смятаме, че целият Източен Ерусалим е територия на Израел, това е невъзможно. Страните като САЩ, които не са признали Палестинската държава, нямат подобен проблем.

Излиза, че на Тръмп просто му е бил нужен целият този скандал и затова той изобщо не пробва да го избегне?

Той изобщо не е мислил, че ще има скандал, не е мислил за последствията. Него го е интересувал незабавния ефект от укрепването на вътрешнополитическата му позиция против Демократическата партия. Той постигна това. Останалото не го интересува. Това е резултат от неразбирането и безразличието към, каквито и да е съпътстващи резултати.

Тръмп, когато пристъпи към решаване на въпроса за пренасянето на посолство и признаването на Ерусалим, реши да хвърли сянка върху оградата и говореше за Ерусалим въобще, с което предизвика критики от другите страни, включително и от Европа. Той реши да излезе от това положение чисто пропагандистки, заявявайки, че границите, на това, което е признато, ще бъдат определени по време на преговори

Същевременно, това е типична американска работа с публиката, включително и с пренасянето на посолството.Какво се случи - четирима чиновника от консулството ще бъдат прехвърлени в Ерусалим и ще бъде сменена табелката. Но на практика, то няма да функционира като пълноценно посолство във всяка друга страна, защото всички основни функции ще се изпълняват в Тел Авив. Така например, не е ясно, дали жителите на Източен Ерусалим ще могат да се обръщат в посолството или не. А жителите на Западен Ерусалим ще получават ли сега визи за Щатите в Ерусалим, или както и по-рано – в Тел Авив. Тръмп реши да остави това неопределено.

Как ще се развие по-нататък ситуацията? Трябва ли да очакваме засилване на конфликта? 
Не, не трябва. Те изпълниха своята задача. Още повече, че всичко това беше свързано по-скоро със 70-ата годишнина на Израел, отколкото с преместването на посолството. Против разрастването на конфликта е настроен Египет, който вече поиска от ХАМАС да намали напрежението, както и Саудитска Арабия. Така че ХАМАС, който се намира под силното влияние от Кайро и Рияд, ще трябва да се успокои малко. Освен това, групировката вече получи желания политически ефект.

Тоест, арабите ще пошумят и ще се успокоят? 

Аз не бих обвинил всички араби. Инициативата е на „ХАМАС“ поради неговите вътрешни проблеми. Това е опит да покаже, че съществува, да окаже натиск, за да получи допълнителни помощи, които в момента съвсем не са му достатъчни. При всеки случай, що се отнася до нашата позиция, ние знаем със сигурност, че никой няма да премине нашата граница. А който я премине, ще бъде ликвидиран.

А какво ще кажете за демаршите на турския президент Ердоган и опитите да се прокара резолюция в ООН? 

Ердоган може да вика, колкото си иска. Никой няма да обърне сериозно внимание на неговата истерия. А в ООН ще има обсъждане, но няма да бъде приета резолюция, в която се осъждат Израел или САЩ. Рязко антиизраелска резолюция ще бъде блокирана, или ще бъде празно осъждане.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели