/Поглед.инфо/ Вниманието на американските спецслужби към Балканите не отслабва повече от 70 години

На 23-25 октомври 2017 г. сътрудници на ЦРУ проведоха в Подгорица, столица на Черна гора, установъчно съвещание на ръководителите на спецслужбите на Хърватска, Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина, Албания, а също така на „Република Косово”. Вниманието на американското разузнаване към Балканите не отслабва повече от 70 години. В това можем да се убедим при най-бегло запознаване с разсекретени документи на ЦРУ на САЩ от периода 1947-1990 г., достъпни в онлайн-библиотеката на ЦРУ. Търсещият веднага отваря почти 22 хиляди документи, свързани със Социалистическа Федеративна Република Югославия (СФРЮ). Фактите от тази история са много поучителни и днес.

Тито, Сталин, Хрушчов

От 1948 г., когато между Сталин и Тито се получи конфликт, повлиял на развитието на отношенията между Москва и Белград дълги години, специалистите от ЦРУ се заеха да изследват детайлно пропагандната война между СССР и Югославия. В редица документи на американското разузнаване се твърдеше, че Сталин е разглеждал възможността за въоръжена намеса в Югославия и е искал да използва унгарската армия, за да пробие югославската отбрана във Войводина. Препоръките в тези донесения се свеждаха до това, че доколкото Тито не иска да се подчинява на Сталин, на него следва да се помогне да се освободи от влиянието на Москва. Подробният анализ на икономическото положение в Югославия подкрепяше изводите на американците, че югославският лидер трябва да бъде подкрепен.

Югославия започна да получава западна помощ, най-нови технологии – всичко, което беше забранено да се изнася и предава на другите социалистически страни. След това потекоха кредитите на МВФ. В 1952 г. Дуайт Айзенхауер предложи титова Югославия да бъде приета в Северноатлантическия алианс, тя трябваше да прикрива южното крило на сферата на отговорност на НАТО. Тито, който отначало се съгласи да приеме най-новата американска техника (танкове, самолети, военни кораби и пр.) на стойност 20 млрд. долара и беше готов да подпише документи за влизане в НАТО, след това премисли.

След смъртта на Сталин конфликтът между Белград и Москва започна да спада. Проследявайки този процес и съобщавайки за планираното за май 1955 г. посещение на Хрушчов в СФРЮ, американските разузнавачи изразяваха тревога от това, че Югославия може скоро да излезе изпод влиянието на САЩ. Така и се случи, макар и не изведнъж.

Белград, 26 май 1955 г. Отляво надясно: Микоян, Хрушчов, Тито, Булганин

Заедно с Хрушчов, на 26 май 1955 г. в Белград пристигнаха Микоян и Булганин, които добре познаваха Йосип Броз Тито още от работата му в Москва в 1935-1937 г. Съветският съюз опрости на Югославия дълг от повече от 90 млн. долара и й отпусна нови кредити за развитие. В секретния доклад на ЦРУ (Разнобой в съветската политика по въпроса за Тито, грифът за секретност е свален в 2001 г.), се казва, че Хрушчов е успял да „привлече” маршал Тито към Съветския съюз. В септември 1961 г., на Белградската конференция, Тито, заедно с Насър и Неру, сложиха началото на Движението за необвързаност, в което влязоха 28 страни от Азия, Африка и Латинска Америка. На международната арена се появи нова сила. В един от документите на ЦРУ, посветени на конференцията в Белград (Съветско-китайският блок и Белград, грифът за секретност е свален в 2000 г.), се подчертава, че Югославия се е оказала единствената европейска страна в Движението за необвързаност, но много други страни сега ще пожелаят да градят своята политика по югославски образец: „нито Запад, нито Изток – просто мирно съвместно съществуване с всички”.

Тито и Брежнев

В 1971 г. Генералният секретар на ЦК на КПСС Л.И.Брежнев направи приятелско посещение в СФРЮ. В Съветския съюз на това събитие посветиха документален филм, а в ЦРУ изготвиха обширен документ, в който се разглеждаше въпроса как ще се отрази на САЩ нормализирането на отношенията между Москва и Белград. В документа, се отбелязваше, в частност, че Съветският съюз се връща на Балканите и по този начин засилва влиянието си върху страните от „съветския блок”. Тогава в ЦРУ смятаха, че Брежнев се е срещнал с Тито специално, за да „свери часовника” преди посещението на югославския лидер във Вашингтон и преговорите с президента Никсън. По информация на в. „Ню Йорк Таймс” (30.10.1971 г.), Тито изпълнил молбата на Брежнев и предал на Никсън съветските предложения за урегулиране на положението в Близкия Изток. По това време в Египет се намираха около 20 хиляди съветски военнослужащи. Освен това, маршал Тито заявил, че Москва е готова да намери „общ език” с Никсън и да нормализира отношенията с Вашингтон. Седем месеца по-късно, в май 1972 г., Ричард Никсън пристигна в Москва. Това беше първото официално посещение на действащ президент на САЩ в цялата история на отношенията между Съединените щати и Съветския съюз. На 26 май в Москва беше подписано споразумение за ограничаване на стратегическите въоръжения (ОСВ-1) и документ за ограничаване на системите за противоракетна отбрана и междуконтиненталните ракети (Договор за ПРО).

Москва, 26 май 1972 г. Никсън и Косигин подписват „Основи на взаимоотношенията между СССР и САЩ”

На руините на югославската държавност

След смъртта на Тито в май 1980 г. централното правителство и Съюзът на югославските комунист започнаха постепенно да губят контрол над републиките, влизащи в състава на югославската федерация. Страната навлизаше в дълбока икономическа криза. В края на 1985 г. безработицата възлизаше на 15%, а инфлацията – на 100% (в 1989 г. – 3000%). За обслужване на външния дълг на Югославия отиваха до 40% от валутните приходи на държавата. На 18 октомври 1990 г. ЦРУ представи на президента на САЩ секретен доклад за близкия разпад на СФРЮ с неизбежни военни конфликти на нейната територия. Подчертаваше се, че след отделянето на Словения и Хърватска Югославия ще престане да функционира като федеративна държава и вероятно ще се разпадне в течение на две години. В доклада се отбелязваше, че опитите на Сърбия да блокира стремежа на словенците и хърватите да образуват конфедерация, на фона на растящия национализъм, ще ускорят разпада.

На 25 юни 1991 г. обявиха независимост Словения и Хърватска, на 22 септември 1991 г. – Македония, на 5 април 1992 г. – Босна и Херцеговина. На Балканите започна продължителна гражданска война.

Днес, след откъсването от Сърбия на нейната автономна област Косово и Метохия (в резултат на агресията на НАТО в 1999 г.) и обявяването на 17 февруари 2008 г. на „Република Косово”, постюгославското пространство продължава да бъде дробено. Словения (член на ЕС от 2004 г.), Хърватска (член на ЕС от 2013 г.) и Черна гора станаха членове на НАТО. Ускорява се процесът на привличане към НАТО на Босна и Херцеговина и Македония. Може да се предположи, че с идването на поста директор на ЦРУ на такъв професионалист като Джина Хаспел, наричана „Кървавата Джина”, процесът на раздробяване на териториите, населени с южни славяни, ще бъде продължен.

Превод: Поглед.инфо