/Поглед.инфо/ Фразата на Владимир Путин, че крушението на СССР е най-голямата катастрофа на ХХ век е известна на всеки. Разбира се, че нейният смисъл е съжаление за изпуснатата възможност за прякото управление на националните покрайнини на Русия от Москва. Тук се добавят и съкратилите се възможности на Русия да определя военните аспекти в отношенията на националните покрайнини с геополитическите съседи.

Икономистите се оплакват от свиването на пазара, радват се на намаляването на субсидиите за републиките, огорчават се от загубата на контрол над находищата и пътищата за износ на въглеводороди. Военните допълват приближаването на НАТО към руските граници и попадането на националните покрайнини под влиянието на геополитическите съперници. Опозицията непременно напомня за възникването на огромната руска диаспора, за съществуването на огромно число съотечественици, станали за миг бивши.

Всичко това е така, но има още една причина, заради която Русия упорито се стреми да възстанови своето влияние на територията на бившия СССР, а Западът не по-малко упорите до стреми да не ѝ позволи това. Причината изобщо не е в конкуренцията между долара и рублата, макар и всяка конкуренция така или иначе се свежда до конкуренция на валутите.

Причината заради която толкова упорито се влязоха в противоборство Русия и Западът са транспортните комуникации на Русия и тяхната роля в борбата за световно господство. Ни повече, ни по-малко.

Трябва да започнем от това, че цяла Русия като територия по принцип е огромен транспортен коридор между Азия и Европа. От древни времена до ден днешен всички кръстовища на търговските пътища стават огнища на цивилизации. В съответствие с теорията на Валтер Крищалер, централните места за развитие са тези, където се сливат потоците – на кервани, търговски пътища, тоест – там, където има транспортна достъпност във всички направления.

Самото географско положение на Русия вече я прави потенциален цивилизационен лидер и то без да се отчетат огромните запаси на полезни изкопаеми. Разбира се, подобно положение не може да остави равнодушно всички останали цивилизационни центрове, претендиращи за световно или регионално лидерство.

Русия постоянно живее в положението на обсадена крепост. Твърде много страни се стремят да поемат от нея контрола над стратегическите транспортни комуникации по суша.

От отдавна в нашето национално самосъзнание влиза саркастичното изказване за глупаците и пътищата, които ги няма, а вместо тях има направления.Вярваме в това, попадайки в капана на стратегическа лъжа. Всъщност съвсем не е така.

Исторически Русия има транспортни комуникации на равнището на световните лидери. Русия – има се предвид не настоящата и форма Руската федерация, останала на повърхността след разпада на СССР, а именно историческа Голяма Русия, тоест Руската империя и особено Съветският съюз.

Предвид огромните мащаби на руската територия, пътищата в нея се строят не само за търговия, но и за бързото прехвърляне на войски. А ако ние сме можели да запазим такава територия, то е ясно, че нашите предци са решили напълно добре тази задача.

Когато специалистите говорят за пътища, те използват езика на науката топология – не бъркайте с топографията. Топологията е раздел на математиката, изучаващ изкривяването на пространството. Основното понятие в топологията е думата „мрежа” – термин, станал доста популярен в компютърния век.

Но мрежата е по-широко понятие. Мрежата е инструмент за създаване на потоци. Тя не е нужна за нищо повече. Дори и рибарската мрежа променя параметрите на потоците риба. Потоците са главното, на което се гради на практика всичко на този свят. Потоците информация определят господството в управлението. Транспортните потоци определят развитието на територията (транспортна свързаност). Потоците клиенти определят перспективите на търговските проекти. Потоците пътници – средствата за планиране на транспорта. В енергетиката има потоци, във физиката – потоци, в урбанизацията – потоци. Този, който разбира потоците, разбира същността на цялото развитие.

И тъй като потоците текат по мрежи, то трябва да се разбере що е мрежа. Макар това да е лесно, едва ли някой може кратко и свързано да обясни що е то. Мрежата е съчетание от нишки и възли. Нишките са участъци от мрежата, където потокът се разпръсва до своя максимум – тук съпротивата е минимална. Възлите са местата, където потоците спират, сблъскват се и се преразпределят.

Понякога възникват и задържания. Това са всички разпределящи станции, пристанища, гари, щабове, сървъри, комутатори и прочее места, където потоците се обработват за по-нататъшно пренасочване. Тук е най-голямата съпротива. Логистиката е науката за оптимизацията на потоците във възлите. В науката няма по-точно определение. Тя учи как тесните места да се разширяват, за да може потокът да не се бави.

Топологията казва, че транспортната мрежа изгражда от вътрешните структури на мрежата и външни, свързани със съседите. В държавата мрежата се състои от затворени елементи (цикли) и незатворени (разклонения). Струпването на цикли образува скелет.

Циклите може да влизат в рамката, но може и да не влизат. Защо поясняваме това? За да се разбере това, което ще се изложи по-нататък.

Та така, мрежата на транспортните потоци в СССР е втората по мощност по света. Железопътната мрежа е една от най-сложните. Цикличните рамки се различават по равнището на сложността си. Критерий за сложността е броят на топологичните равнища. Това са пръстеновидни ленти, приличащи на пръстените в ствола на дърво. В СССР топологичната рамка на мрежата на железниците има шест равнища. Толкова имат единствено САЩ и Франция. При това в САЩ има 655 цикъла, в СССР- 383, а във Франция 263.

Другите страни, които ни ги тикат в носа като пример за цивилизованост изостават от нас в този важен цивилизационен параметър. Така на второ място са ФРГ и Полша с по пет равнища, Англия, ГДР и Индия с четири равнища, Аржентина, Швеция, Канада и Испания – три равнища, Италия, Япония и Китай – 2 равнища. В останалите страни има по едно-две равнища, прости циклични мрежи без рамка или разклонени мрежи, които дори няма цикли.

Автомобилните пътища имат циклична рамка от 9 равнища – равнище между Белия и Южна Корея. Това още веднъж по повод глупаците и пътищата с направления. След разпада на СССР външната рамка на пътищата отива на запад, юг и югоизток.

Източно от Мариинск мрежата на пътищата е представена от мрежа изолирани рамчици редящи се по една стратегическа нишка до Трансибирската магистрала до самия Владивосток. Тук се изисква строителството на нови магистрали, които да увеличат свързаността между Центъра и Сибир с Далечния изток.

Влошила се е връзката между Центъра и Кавказ. Броят на рамките се е снизил от девет до пет и общото число на циклите пада 4,4 пъти. Автомобилните пътища губят повече от железните. Загубени са териториите с най-гъстата пътна мрежа – Прибалтика, Беларус, Украйна, Закавказието. В южната част мрежата се е свила заради отделянето на Казахстан и Средна Азия.

Общо мрежата на страната с разпада на СССР губи 48% от циклите си и две топологични равнища. Този процес е добре описан от специалистите по транспорт. От второ място Русия пада на седмо. Вместо шест равнища, остава с четири, вместо 382 цикъла в рамката остават 184.

На първо място излиза обединена Германия – седем равнища и 734 цикъла. Благодарение на най-добрия германец на всички времена и народи Горбачов. Сега Русия е изпреварена от Франция, Полша, Индия и Англия. Много големи цикли се оказват извън пределите на Русия – основно в Казахстан.

Като цяло дължината на ЖП линиите намалява от 147 хил. до 86 хил. км. Мрежата на пътищата с твърдо покритие намалява от 1 293 хил. км до 630 хил.

Границата към Европа се свива и се придвижва към Азия. Загубени са не само пътища – загубени са и развити в стопански план територии. Загубите изпреварват равнището на загуби от 1914-1921 г. На запад и на юг са загубени 24% от териториите и 49% от числеността на населението на бившия Съветски съюз.

Няма да намерите тези данни в Елцин-центъра, в музея на паметта на човечеството, в подписаното Беловежко споразумение, убило страната. Ето в какви условия Владимир Путин трябваше да приеме страната и да започне дългата борба за възраждането ѝ.

Русия преследва стратегическа цел – да стане част от глобалните транспортни коридори от Азия към Европа. Без това Русия няма да оцелее в променящия се глобален свят.

Глобализацията не си отива, тя променя своите контури и за Русия тук възниква уникален прозорец на възможностите. Но ще трябва да отвоюва загубените територии. Това е и стремежът да се укрепи ЕАИС и нуждата да се включи към Новия път на коприната от Китай към Европа и да реши проблема с Украйна и Беларус. Без развитие на транспортните комуникации това е недостижимо. Сега е по-лесно да се разбере, какво стои зад думите на Владимир Путин за разпада на СССР като най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век.

Може да се разбере какви грандиозни задачи стоят пред Русия и каква степен на съпротива ще я посрещне на нейния път от страна на геополитическите врагове, които постигнаха неочаквани за себе си успехи.

Но и Русия няма друг път, освен да си върнем загубеното лидерство на постсъветското пространство.

Пътят към това ще премине по нов начин – не чрез създаването на обща съюзна държава тип СССР-2. Това ще бъде сложна система от съюзи, ширещи се от икономически отношения до военно-политически и валутни. Създаването на тези съюзи ще се провежда единствено в процеса на всеобщите геополитически изменения.

Затова и Русия е толкова активна в момента на международната арена. Да се върнат загубените комуникационни възможности е основната цел на Русия – нейната, ако можем да кажем така, национална идея. Борбата за Крим и Донбас, за ЕАИС и неговото закачане за Новия път на коприната, борбата за Арктика – това са етапи от този голям път.

Западът разбира прекрасно това и затова ни очакват десетилетия тревоги и войни, борби и лишения. Русия започва бавно да си връща загубеното.

Западът се надява да не даде на Русия да направи това. Цената на успехите на Русия ще се увеличава, но това няма да я отклони от пътя ѝ. Войната се разгаря. Суверенитетът за Русия не е краят на пътя, а само началото. Не е цел, а средство. Целта е излизането на загубените позиции в областта на контрола над глобалните комуникации. Това може да се направи само при постигнат суверенитет.

В това се състои и смисълът на майските укази и смисълът на всичко, което се случва след тях в Русия. Това не трябва да се забравя въпреки политическите злободневни дрязги. Иначе просто няма да се разбере защо страната преминава сега пред такива жертви и усилия.

Иначе няма да си върнем всичко това, което така престъпно загубихме и не отстранихме всичките тези, които са участвали в това престъпление – разпада на СССР, най-голямата катастрофа на ХХ век, катастрофа, пораждаща колосална енергия на съпротива, както винаги става в Русия в условия на обсада и отчаяна борба за живота на народа и страната.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели