/Поглед.инфо/ Посещението на ръководителите на руските специални служби във Вашингтон предизвика обичайната истерия сред членовете на американския Конгрес. С особено безумно поведение в този смисъл изпъква сенатор Чарлз Шумър – той поиска от Белия дом да издаде информация, която поставя под заплаха живота на сътрудниците от ЦРУ. Защо Наришкин, Бортников и Коробов заминаха за САЩ и за какво се договориха с американците?
Миналата седмица във Вашингтон пристигнаха ръководителите на редица руски специални служби. Посещението предизвика притеснения у няколко официални лица от САЩ, пише Washington Post, позовавайки се на източници от американското разузнаване.
Според вестника в столицата на САЩ, освен директорът на Службата за външно разузнаване (СВР) Сергей Наришкин, са пристигнали директорът на ФСБ Александър Бортников и началникът на Главното управление на генералния щаб на въоръжените сили на Русия (тази служба е по-известна с бившето си наименование ГРУ) Игор Коробов. Наришкин и Бортников по данни на изданието са се срещнали с директора на ЦРУ Майкъл Помпео за обсъждане на въпросите от съвместната борба срещу тероризма. Не е известно дали на срещата е присъствал Коробов. Освен това във Вашингтон е извикан и високопоставен представител на американското разузнаване в Москва.
Настоящите и бивши сътрудници на разузнаването на САЩ отбелязват, че не могат да си спомнят кога за последен път във Вашингтон са пристигали толкова много ръководители на руските специални служби за срещи с високопоставени американски чиновници. Събеседниците на вестника са обезпокоени, че Москва може да разтълкува случващото се като готовност на САЩ „да простят на Русия за нейните действия“.
Малко по-късно тази история бе разнесена по света от американските таблоиди със заглавия тип „Главните руски шпиони вече са във Вашингтон“. Лидерът на демократите в Сената на САЩ Чарлз Шумър поиска от Белия дом обяснения. „Администрацията на Тръмп трябва незабавно да разкрие истината и да отговори на въпроса: те с кои от официалните лица на САЩ са се срещали?“, заяви Шумър пред журналисти и допълни, че чиновниците също така трябва да пояснят дали някой от тях се е срещал с директора на СВР.
В Държавния департамент на САЩ реагираха с леко забавяне, но симетрично. Представителят на ведомството Хийтър Нойерт обясни, че в интерес на националната сигурност на САЩ санкционните ограничения могат да бъдат преустановени. Става дума за санкциите, под които се намират руските чиновници и военни, което теоретично трябваше да попречи на влизането им на територията на САЩ, защото една от основните съставни на личните санкции остава именно забраната за достъп до Америка. Според Вашингтон самата перспектива да се посетят Съединените Щати, да се види Статуята на свободата и да се посети Дисниленд е толкова привлекателна, че трябва да застави попадналите под такава забрана руски граждани да се замислят и да престанат да подкрепят Путин. Но, според Нойерт, така се действа (временно сваляне санкциите) и в другите страни. Т.е. „всички правят така“, когато въпросът допре до въпросите, свързани с националната сигурност.
Чарлс (Чък) Шумър не е някой си клоун от щата Монтана, който се опитва напразно да привлече внимание, плещейки глупости. Сега фактически той е третият по влияние член на Демократическото ръководство на Сената, а в близко време може да стане негов лидер. Той и в момента е вицепредседател на конференцията на Демократическата партия и е председател на политическия ѝ комитет. Т.е. без да бъде Хилари Клинтън, той напълно може да се кандидатира за президент на САЩ от партията, хвърляйки зад борда престарелия Хари Рийд и Дик Дърбин. И ако на следващите президентски избори Хилари Клинтън може вече да я няма (дори и поради възрастта си и загубата на репутация), то Чък Шумър може да си позволи да се кандидатира. Но той е богат евреин от Бруклин, а това в привидно толерантна Америка все пак е рязко теглещ назад фактор. Предвид натрупването на тези фактори Чък Шумър е един от главните бойци срещу Тръмп, дори и ако това върви срещу здравия разум, както е в случая.
А сега той и оглави разследването на посещението на ръководителите на руските специални служби във Вашингтон.
За демократите в Сената историята с посещението на ръководителите на руските разузнавателни и контраразузнавателни служби (американските сенатори зле различават тези нюанси, за тях всичко това е голямото КГБ) се раздели на две независими една от друга части.
От една страна Шумър иска публикуването (не да се предостави на сенатската комисия по разузнаването, в която са се окопали същите демократи, но те може да дадат заповед за неразгласяване, а именно да се предаде за обществено публикуване) на списъка на всички сътрудници от администрацията на Белия дом, стигайки се до секретарите, преводачите, охранителите и шофьорите, кой е влизал в контакт с Наришкин, Бортников, Коробов и съпровождащите ги лица. Това е пълна глупост, при това този път от гледна точка на националната сигурност на Съединените щати. Демократите искат да се разсекретят множество сътрудници на ЦРУ и на секретните служби на министерството на финансите просто ей така. За едното нищо. Включително апарата на московската станция (разбира се за това, същото „колективно“ КГБ съставът му не е никаква тайна, но все пак е против правилата на разузнавателната общност „знам, че ти знаеш, че аз зная, че ти знаеш“).
Теоретично след такова „огласяване на целия списък“ никой сътрудник на ЦРУ няма да се чувства защитен, защото след това всеки сенатор от Бруклин може гарантирано да погуби и кариерата му, и живота му.
Шумър не се интересува от подобни дреболии. В свое интервю пред местните телевизии той поиска именно да се огласи целият списък, защото връзките с ръководството на руското разузнаване, според него, автоматично въвличат всички в редиците на „агентите на КГБ“.
Родителите на сенатор Чък Шумър произлизат от местността Чортков в Галиция – днес Тернополска област в Западна Украйна – един от стълбовете на хасидизма и може би не се ориентират по големия свят наоколо. Но самият той все пак е цял сенатор, при това завършил „Харвард“. Трябва да разбира най-малко това, че началникът на Службата за външно разузнаване и ръководителят на военното разузнаване лично и по време на официално посещение няма да вербуват никого. Дори и да им се иска много, просто не могат. Изобщо цялата такава логика прилича на толкова глупав сюжет, какъвто и най-забутаната компания по продукция на второкласни филми няма да го вземе. Но възрастният образован човек, при това сенатор от САЩ мисли именно така.
От друга страна Шумър и компания се вълнуват от въпроса за санкциите. Всички руски чиновници, посетили Вашингтон се намират под тях и достъпът им до САЩ е ограничен. За да се обиколи тази преграда, Белият дом временно прекрати режима на личните санкции и възобнови на ръководителите на руските специални служби действието на служебните визи (те нямат дипломатически статут, затова не нямат дипломатически, а т.нар. служебни паспорти). Демократическата фракция на сената смята това за отстъпка към Русия и „някаква стъпка в нейна посока“, което от тяхна гледна точка е недопустимо по принципно идеологически съображения.
Това, разбира се, е също лукавство. Идеологията тук е привързана към антитръмповските погроми, които демократите не прекъсват и за секунда. Тук дори и детайлите не са важни за Шумър: той не помни, например, че Бортников не се намира в никой от санкционните списъци на САЩ. Той се намира в тези на ЕС и на Канада, но демократите не се интересуват от факти.
За посещението на Наришкин (без да споменава други фамилии) първи съобщи посланикът на Русия във Вашингтон Анатолий Антонов. Със задна дата може по различен начин да се оценяват действията на руския посланик (или на цялото посолство), но ако си представим за секунда, че Антонов (или пресслужбата на посолството) не бе съобщил първи това посещение, то излизането на данните от Белия дом щеше да има още по разрушителен ефект. А изтичане на информация щеше да има със сигурност – там има достатъчно къртици.
Разбира се, няма как да се пробият бариерите в главата на сенатор Шумър. Няма смисъл да му се обяснява, че ако има нещо тайнствено в посещението на Наришкин, Бортников и Коробов, то посолството щеше да мълчи като партизански отряд. А и ако бе толкова тайнствена, срещата щеше да премине в различна обстановка. Не е много трудно да се срещнеш с нужните хора някъде на Бермудите така, че и една костенурка на плажа да не заподозре нищо.
А и освен това, ако коментарът бе излязъл от името на пресслужбата на посолството, а не лично от Антонов, щеше да има поводи за кухненски конспирации. А така всичко е чисто. Като разума на Чък Шумър.
Блондинката Хийтър Нойерт не се защитава за първи път от подобни истории. Никой не ѝ съчувства, тя знае в какво се е замесила, но и на най-откровена глупост трябва да се отговаря талантливо. „Не е тайна, че, въпреки многото разногласия с правителството на Русия, има сфери, където трябва да работим заедно. Една от тях е борбата срещу тероризма и „Ислямска държава“, заяви тя и отказа да разкрие как именно Наришкин е получил разрешение за достъп, позовавайки се на секретността около молбата за виза.
Защо допълнително да се хвърля сянка на вашингтонската плетеница? Там няма нищо сериозно. Същият Държавен департамент, в който се труди Нойерт, временно преустанови действието на санкциите с декрет и издаде виза на Наришкин. Нещо повече. Ръководството на руските специални служби е обсъдило във Вашингтон детайлите на взаимодействието по противодействието срещу възможните набези на международния тероризъм по време на провеждането на Световното първенство по футбол в Русия. И сътрудничеството между руските и американските служби в борбата срещу тероризма е действително възобновено и дава реални резултати.
Да, „Ислямска държава“ и прочее преминаха от подготовката на мащабни акции към т.нар. „битов терор“. Има данни, че се разпращат препоръки към всички „съчувстващи“ да се откажат дори и от тактиката на „автобусните атаки“ (така е прието да се наричат планираните нападения срещу мирните жители с големи транспортни средства), предвид това, че именно Русия с действията на ФСБ ефективно пресича подобни опити. Сега се препоръчва да се организират самоубийствени „битови“ терористични актове: да се нападат хора с ножове и с прочее прости инструменти, но в колкото се може по-големи количества, създавайки се така атмосфера на тотален страх. Разкриването на такива потенциални терористи е възможно в т.ч. и с помощта на технически средства за следене, с каквито разполагат и американските разузнавателни и контраразузнавателни системи, за което е възможно да е станало дума на преговорите във Вашингтон. Подчертаваме: възможно.
От руска страна съществува широка база данни на привържениците на радикалните терористични групировки сред мигрантите от редица региони на Русия и от близката ѝ чужбина, които могат да се намират на територията на САЩ или в други страни, представляващи интерес за националната сигурност на Америка. За организацията на оперативния канал за подобен род информация е необходимо много бързо (понякога в течение на няколко минути) взаимодействие между разузнавателните структури на различните страни. А да се установи подобен механизъм и да се наложи работата му чисто технически е възможно единствено при непосредствен контакт на първите лица на съответните специални служби. Еднократен контакт: след това вече могат да действат и упълномощените подчинени. Подобни посещения целят да се установи добра воля и да се назначат конкретните изпълнители. По-нататък процесът ще тръгне сам просто по силата на бюрокрацията, която в разузнаването и в контраразузнаването, за жалост, е в големи количества. И само в тежкото създание на Чък Шумър всичко може да прерасне в „намеса в американската демокрация“ (той има предвид скорошните избори за сенат).
Може с голяма доза увереност да се твърди, че дървеното поведение на сенатор Шумър никак няма да повлияе върху практическото сътрудничество между специалните служби на Русия и на САЩ във всички области, за които се водеха преговори. Но вътрешноамериканският контекст на антитръмповския погром вече престана да се побира дори и в рамките на здравия разум. По-нататък ще бъде по-зле.