/Поглед.инфо/ В етапа на глобализма на империалистическия стадий финансовият капитал е достигнал до период на действие на научно-техническата революция с нейния магистрален поток на научно-техническия прогрес. Ето как „Уикипедия“ отбелязва това събитие: „През втората половина на ХХ век започна научно-техническа революция, в резултат на която индустриалното общество в най-развитите страни започна да се превръща в постиндустриално“. По какъв начин индустриалното общество се превръща в постиндустриално?

Забележка. В учебниците по политология се показват класификациите на различни автори: терминът на теорията на постиндустриалното общество на Д.Бела съответства с термина „ядро“ на У.Валерщай. Тази група страни се класифицира като „Златен милиард“, Първи свят, Запад. Редом с класификациите към тези общества използват изразите успешни, истински демокрация, благоденствие…

„Развитието на постиндустриалното общество в най-развитите страни на света води до това, че делът на обработващата промишленост в БВП на тези страни в момента е значително по-нисък от редица развиващи се страни. Така делът в БВП на САЩ през 2007 г. е 13,4%, Франция – 12,5, Великобритания 12,4%, докато в БВП на Китай е 32,9%, Тайланд – 35,6%, Индонезия – 27,8%. Премествайки производството на стоки в други страни, постиндустриалните държави са принудени да се примирят с неизбежния ръст на необходимата квалификация и увеличеното благосъстояние на работната сила в своите бивши колонии и подконтролни територии“ („Уикипедия“)

Вземаме предвид, че „преместването на стоковото производство в другите страни“ е характерна особеност на етапа на глобализма, негово качество, което позволява:

  • Съединение на високите технологии с работната сила с ниска квалификация

  • Създаването на стока с ниска стойност, но високо качество, завладяла световните пазари, а получените свръхпечалби вдигат социалната защита на населението на метрополията

  • Снижаване на електоралната основа на комунистическите и работническите партии в страните от Запада.

  • Кардинално снижаване на натиска от национално-освободителните движения в страните от „Третия свят“

  • Премахване от политическата карта на света на социализма на СССР и страните с народна демокрация в Европа.

Затова и след внушителния списък само слепите няма да разгледат групата на капиталистическите държави като „златния милиард“, които осъществяват глобализма по отношението на народите по света. Той се свежда единствено до принуда (насилствена и мирна, кървава и безкръвна, военна и стопанска) към нееквивалентен обмен между ядрото и периферията, дотирането на метрополията природни ресурси и източници на енергия, използване на евтина чуждестранна работна сила, търговия и спекулация с валута. Последствията от диктатурата на страните от ядрото над страните от „третия свят“ се наричат глобализация като резултат на властващите над планетата явления на глобализма. Напомням, че глобализмът по определение е форма на диктатура на управляващата класа на постиндустриалните страни, целяща нанасянето на поражение на социализма и способстваща съсредоточаването на усилията по завоюването, удържането, разширяването на световните пазари на капитали, суровини и стокови излишъци.

„Има глобализация и това е новото определение на американския империализъм“, смята бившият държавен секретар на САЩ, член на Билдербергския клуб, академик на РАН Хенри Кисинджър. Наистина империализмът днес е етап на глобализма по определение. Терминът „глобализация“ се използва като прекръстена форма на глобализма. В такава прекръстена форма на глобализма и американският изследовател Т.Фридман формира глобализацията: „Глобализацията означава разпространение на капитализма на свободния пазар практически във всички страни по света. Тя има своят собствен набор от икономически правила, които се основават на откритост, дерегулация и приватизация на националните икономики с цел засилване на тяхната конкурентоспособност и по-голяма привлекателност на чуждестранния капитал“. (СП. „Регионал", „Украйна и глобализацията“, №3, 2007г.)

Достойнствата на определението на Т.Фридман: на първо място се показва реално съществуващото делене на стадиите на етапи, на второ място се показват конкретните цели – приватизацията на националните икономики и капитал на страните от Запада, на трето място „разпространението на капитализма на свободния пазар“, бе и остава използване на набор от средства за потискането на монополите на своите конкуренти, пренесено от етапа на свободния пазар на етапа на глобализма. Тези средства днес се използват от страните от „златния милиард“, осъществяващи глобализъм, който съжителства до тероризма и над тероризма.

Да се обърнем и към либералните трактовки на термина. „Глобализацията е общ термин, обозначаващ все по-сложния комплекс от трансгранични взаимодействия между физическите лица, предприятията, институциите и пазарите, който се проявява в разширение на потока стоки, технологии и финансови средства,в неуклонен ръст и засилване на влиянието на международните институции на гражданското общество, в глобалната дейност на транснационалните корпорации, в значителното разширяване на мащабите на трансграничните комуникационни и информационни обмени, преди всичко през Интернет, в трансграничния пренос на заболявания и екологически последствия и във все по-голямата интернационализация на определени типове престъпна дейност“. (Официално определение на ООН)

Определението на термина в „Уикипедия“: „Глобализацията е процес на световна икономическа, политическа, културна и религиозна интеграция и унификация. Глобализацията е характерна черта на процесите на изменение на структурите на световното стопанство, разбирано като съвкупност от национални стопанства, свързани помежду си със системата на международното разпределение на труда, икономическите и политическите отношения, с включването в световния пазар и тясното преплитане на икономиката на основата на транснационализацията и регионализацията. На тази основа се провежда формиране на единната световна мрежа на пазарната икономика – геоикономиката и нейната инфраструктура, разрушаването на националния суверенитет на държавите, които са основните действащи лица на международните отношения в течение на дълги векове. Процесът на глобализацията е следствие от еволюцията на държавно оформените пазарни системи“.

/рус.ез./

экономики на основе транснационализации и регионализации. На этой базе происходит формирование единой мировой сетевой рыночной экономики — геоэкономики и её инфраструктуры, разрушения национального суверенитета государств, являвшихся главными действующими лицами международных отношений на протяжении многих веков. Процесс глобализации есть следствие эволюции государственно оформленных рыночных систем».

Сам по себе процесс интеграции и унификации не возникает и не протекает. При капитализме процесс интеграции возник не на стадии мануфактуры и, не на стадии крупной промышленности. Этот процесс возник на этапе глобализма империалистической стадии, когда финансовый капитал стран «золотого миллиарда» ведет хозяйство на принципе планирования и управления экономики государством. Текст определения термина в Википедии и ООН содержит упоминание об транснационализации. Весьма символично, так как бурное развитие ТНК началось, когда страны Запала создали «один центр власти, один центр силы, один центр принятия решения». (В. Путин, Мюнхен, 10.02.07г). Итак, субъектом процесса объединения выступает финансовая олигархия стран ядра, а целью процесса, для формации частного интереса, было и остается получение прибыли. Препятствия на путях получения прибыли, каким является национальный суверенитет, устраняются.

«Глобализация есть, помимо прочего, такой процесс интернационализации, при котором благодаря научно-техническим сдвигам (революция в электронике, коммуникациях), с одной стороны, и разрушению СССР как персонификатора системного антикапитализма, уравновешивающего капитализм и его гегемона США, с другой, реализуется право сильного в мировом масштабе.

Прав был великий французский социолог Пьер Бурдье, который подчёркивал, что глобализация не есть некая объективная реальность или фатальность— это сознательно проводимый политический курс по освобождению экономики из-под социального и государственного контроля, превращение его в бесконтрольную силу. Следовательно, глобализация— это в определённых классовых интересах и определённым политико-экономическим образом качественно модифицированная интернационализация. Экономически, а точнее, финансово новое здесь— глобализация финансовых рынков, транзакционного капитала. В узко экономическом плане глобализация - это возведение в значительной степени виртуальной паразитической финансовой надстройки над реальной экономикой, к которой нередко эта надстройка не имеет никакого отношения. Не случайно идеологию глобализации Бурдье уподобил СПИДу: она, как СПИД, разрушает иммунную систему жертв». (Андрей Фурсов «Глобализация против планеты», 30 декабря 2017г.).

А теперь критически рассмотрим определение глобализации А.Фурсовым. То, что глобализация отражает классовые интересы буржуазии стран Запада, а частные интересы имеют материальное отображение, широко известно. Так, если на долю 1 процента наиболее богатого населения США в 1975г. приходилось 8 процентов общего дохода населения, то в 1999 г. уже 17 процентов, а в 2005г. – 21,2 процента. В Канаде это же соотношение увеличилось с 8,5 до 13,5 процента. Десять процентов населения США безграмотно. 

Утверждение А. Фурсова, что глобализация это «качественно модифицированная интернационализация» неверно в принципе. Социалистическая интернационализация и ее антипод – империалистическая глобализация существуют в антагонистических социально-экономических формациях. Ошибочно мнение А. Фурсова о базисе и надстройке. Надстройкой для капитализма стран «золотого миллиарда» является глобализм империалистической стадии.

Финансовый капитал РФ ведет хозяйство на принципе планирования рынка (установлено законодательно), а на Украине - хозяйство ведется финансовым капиталом на принципе свободного рынка. Пьер Бурдье и А.Фурсов ошибаются оба, утверждая, что глобализация – это «сознательно проводимый политический курс по освобождению экономики из-под социального и государственного контроля, превращение его в бесконтрольную силу». Как может государство, управляет которым финансовая олигархия, выступать: с одной стороны, субъектом планирования и управления экономикой страны, а с другой отстранить самую себя от контроля над исполнением свой же воли, выраженной в законах? Причина ошибок: игнорирование диалектики империализма. 

Примечания. 1). Империализм, как стадия, делится на этапы. Каждому этапу, в зависимости от степени концентрации производства и капитала, присущ свой принцип ведения хозяйства финансовым капиталом. 2). Противоречия между жаждой прибыли капитала, формирующей тенденцию бесконтрольности, парируется выгодами создаваемого государством внутри и вне пределов страны. Решение болезненных противоречий происходит с прямым участием финансовой олигархии в управлении государством. Так, в состав правительства Трампа призваны олигархи для решения вопросов налоговых нагрузок на капитал, возврата в страну промышленного производства и др.

Выводы из изложенного материала: 
во-первых, глобализация – есть абстрактный процесс формирования общности мирохозяйственных связей (экономических, социальных, культурных, правовых и т. д.) на основе капиталистических производственных отношений («Красное Знамя», №28, 12 июля 2007г). Капитализм, как формация частного интереса, не знает предела, совершая преступления в погоне за прибылью;

во-вторых, глобализация есть «либеральное название знакомого всем выражения «интернационализация капитала», применяемого еще со времен К. Маркса» («О сущности глобализма», еженедельник «Земля 2000», №49, 08.11.10г) В буржуазном обществе терминология процесса интеграции экономик стран носит классовый характер;

в-третьих, термин «глобализация» (не выражение, а термин) органично присущ этапу глобализма. Финансовая олигархия стран «золотого миллиарда» создав «один центр власти, один центр силы, один центр принятия решения». (В. Путин, Мюнхен, 10.02.07г), объединила три центра (бастиона) империализма в один и начала создавать (и не без успешно) условия для дальнейшего, благополучного, существования капитализма. К примеру, разработка образцов по которым социализируются не частные предприятия, а их продукция. 

Начали мыслить и те, "кто не только анализировал глобализацию и либеральный порядок, но и приветствовал их, несут определенную долю ответственности за подъем монополизма. Мы не обратили внимания на то, что капитализм подчинил себе глобализацию. Экономические элиты формировали международные институты в собственных интересах, укрепляя связи между собой и правительствами. Простые граждане оказались брошенными. Пришло время признать реальность и приступить к политике, которая поможет спасти либеральный порядок, пока не стало слишком поздно"- полагают Джефф Колган – профессор политологии и международных отношений в Университете Брауна и Роберт Кеохэйн – профессор международных отношений Принстонского университета в статье "Либеральный порядок прогнил" ("Россия в глобальной политике", №4, 22.08.17г)

Превод: Поглед.инфо