/Поглед.инфо/ Истинските представители на елита не са клептомани, които крадат всичко, до което се докоснат
Бжежински има известна фраза: „Русия може да има колкото си иска ядрени куфарчета, но поради факта, че 500 милиарда долара, принадлежащи на руския елит, лежат при нас в банките, тя ще разбере дали този елит е руски или наш!“
Фразата е забележима, не у нея има едно слабо място, което сега ще се опитам да разкрия. Същността е много проста. Елитът е група, която влияе върху принципните решения, определящи живота на обществото. В този смисъл в елита влизат и богатите хора, и високопоставените чиновници, и „владетелите на думите“ (например редакторите на големите медии) и така нататък. Но има една тънкост.
Давайте да си спомним ситуацията. Русия имаше много вицепремиери или, да кажем, министри на финансите. Много ли от тях бяха запомнени от народа след това, напускайки поста?
Или още и варианта, както ми каза един мой познат „Погледни този технологичен център, той бе ръководен от трима бивши генерала“.
В случая със САЩ (или Западна Европа) ситуацията е подобна: на всички им се струваше, че в Холивуд няма по-могъщ продуцент от „великия и ужасен“ Харви Вайнщайн. И изведнъж някой щракна с пръсти и… Къде е „великият и ужасен?“.
А и това колко бързо на практика всички медии разпространяват една и съща, при това лъжлива информация говори за това, че някъде има някакъв „център“ , който определя кое е „добро“ и кое „лошо“. А, съответно, „владетелите на думите“ , както и някои чиновници, не са съвсем истинския елит, а по-скоро високопоставена прислуга.
Да отбележим, че понякога такива центрове са видни с невъоръжено око. Например клубът на Билдербергите. Макар и там да има много високопоставени слуги, той има право да обсъжда важни въпроси. Макар и все пак клубът на Билдербергите да е по-скоро координационен център, т.е. материалите за него все пак някой ги готви и някой ги утвърждава. По-нататък ще цитирам „Стълбата към небето“, в която подробно се обяснява кой реално влиза в елита – голяма тайна, при това не заради факта, че на някой му е забранено да обсъжда това, а защото тези, които разбират това, не са склонни да споделят много-много знанието си. Нали то само по себе си им позволява да повишават своя социален статут.
Но сега ще говоря за друго.
Както е написано в „Стълбата“ истинският елит винаги е изграден по родово-племенен принцип. Т.е. да се влезе в него е трудно (с изключение на крайно редки моменти, един от които, впрочем, предстои в Русия) само чрез раждане в правилното семейство или чрез брак, при това в случай на развод може и да се излети от него. А да се излезе от елита е почти невъзможно, тук трябва голямо старание. Достатъчно е да се погледне колко дисиденти излязоха от децата на високопоставените партийни работници. При това те никак не са страдали, а просто тихо излизаха от постоянното си местожителство (ако такова желание е имало). Някои, впрочем и се връщаха обратно във властта (особено добре се вижда това у „децата на цветята“ модел 1968 г. в САЩ и в Западна Европа).
И по тази причина с редки изключения (патологии винаги има с някаква вероятност), истинските представители на елита не са клептомани, които грабят всичко, до което могат да се доберат. Това е един от вътрешните опорни признаци за принадлежност към истинския елит: равнодушието към парите. При това дори и когато ги има, и когато тях ги няма. Истинският елит се вълнува малко от тази част на живота, защото разбира, че ако е необходимо, ще получи толкова, колкото е нужно. Той цели власт. А властта винаги води до пари. Но не и обратното, примерите са малко.
И така, съдейки се по това, с каква интензивност руските олигарси и чиновници прибират това, което могат да достигнат, може да се направи извод, че те не са елит. Те само го имитират, сами разбирайки, че всеки миг може да дойде някой сериозен чичко и да им покаже изхода. При това има шанс най-много да се запази заграбеното. Защото обратен вход няма.
Именно по тази причина с голям интерес гледам на много руски приватизатори. И на тези, които днес са активни на Запад, и на тези, които още са в страната. И колкото повече гледам (особено добре е видно това в тези, които са „там“), толкова повече ми се струва, че това не са реалните представители на елита, а по-скоро марионетки, които някой дърпа за конците. И само трябва те да не играят по правилата, за да бъдат лишени и от пост и от голяма част от заграбените пари.
Въпрос. А изобщо има ли елит в Русия? Отговорът е: да, разбира се. Сравните Лужков и Шаймиев. Каква е днес политическата роля на Лужков или, боже опази, на Батурина? Ето това не е елит. А Шаймиев е елит, макар и регионален. И ненавистта към Путин е в голямата си част свързана с това, че бидейки назначен като временен мениджър, той постепенно премина към реалния елит на страната и не може просто да бъде уволнен, което ще бъде вселенска катастрофа. Не, той може да слезе от поста ни, но при това отново ще остане. За разлика от мнозина други. Освен това същият Волошин също остана, макар и постове да няма.
И така, проблемът на тези, попаднали във вашингтонските списъци е в това, че по-голямата им част не са елит, те са задължени на този същия Вашингтон за своите положение и пари (няма да се впускаме в детайли, някой и сега седи там). И какъвто и натиск да се упражнява върху тях, те не могат да приемат политически решения (тип свалянето на Путин). Затова и е взето решението да се премахнат и парите „им“ да се предадат. Кавичките са тук, защото те станаха олигарси по волята на Вашингтон и тези пари всъщност принадлежат на Вашингтон. И ако правилата на играта се променят, то негодните играчи бързо ще бъдат изтрити от дъската.
Връщаме се към цитата на Бжежински. Правилната му интерпретация е такава: ние ви насадихме като елит свои хора и не се надявайте, че те ще защитават интересите на вашата страна. Реалността е, че вътре в този фиктивен елит, все пак израсна руски национален елит. Към него могат да се предявяват маса претенции, но аз, препоръчвам да се погледне как той ще се държи, когато установените „правила на играта“ от „стария елит“ по заръка на Вашингтон ще се сменят. Може да се окаже, че те изглеждат по-добре от образа, който се създава днес. В това число с парите на самия Вашингтон, който контролира значително количество руски медии през „своите“ олигарси.
Отбелязвам, че промяната на правилата на играта в условията на доминиране на един играч е нещо сложно и да се предявяват на руския (без кавички) елит претенции, че той не е направил отдавна това, е сложно. Аз, във всички случаи, нямам намерение. Твърде много фактори има тук, които и аз не знам съвсем. Но сега точно ситуацията се изменя и трябва да се разбере какво може да опише ситуацията, изхождайки се от това.