/Поглед.инфо/ Искам да споделя мнението си за смисъла на санкциите, които Западът налага срещу трети държави. Строго погледнато, санкциите на ООН трябва да бъдат включени тук, до дори и защото никой няма право да решава дали жителите на КНДР заслужават да учат атомна физика или не.
И ако я изучат? И ако отидат да работят? Не, това не може да бъде допуснато. Освен това Южна Корея наблизо. Трябва с всички истини и неистина да се поддържа разривът в жизнения стандарт, за да се „демонстрира“ предимството на капиталистическата система над социалистическата.
Ако върху Южна Корея се наложат санкции - капитализмът няма да остане. Така че това не е въпрос на различни икономически модели, а фактът, че Северна Корея е притискана от целия свят в продължение на десетилетия.
Задачата на санкциите на колективния Запад са заключва в това, че да се наложи на всички нуждата да се развиват единствено в рамките на свят, изграден от глобалистите. Възможно е да се получават инвестиции само от глобалната финансова система, да се търгува само на световния пазар.
От друга страна, е необходимо противниците да се наказват. Това са държавите, които са демонстрирали и доказали своята способност и желание да се развиват извън глобалния модел. Както финансов, така и технологичен, социален, политически и т.н.
Русия, КНДР, Иран, фрагменти от Африка и Южна Америка (навярно съм пропуснал) всеки ден живеят, развиват се според каноните си и доказват на целия „прогресивен“ свят, че и извън прословутия „цивилизован свят“ има живот. И понякога напълно приличен.
Глобалистите не могат да се примирят с тази ситуация, в противен случай различните страни ще имат възможност да отбият от разбития път и да започнат да живеят самостоятелно.
Стопаните на съвременния свят не могат да си позволят това. Срещу държавите със значителна степен независимост, се въвеждат различни ограничения, които забавят тяхното развитие. Отслабват ги технологично и финансово. Освен това цел е да се навреди на международния им авторитет.
В крайна сметка е необходимо тези страни да бъдат изтрити от списъка с възможностите за развитие, да се заличат техните маяци на надежда и независимост.
За глобалистите е жизненоважно да се унищожи самата идея, че някъде и по някакъв начин е възможно развитие на обществото, държавата и икономиката извън техния модел.
Помислете какво би могла да постигне Северна Корея, ако не бе обложена с чудовищни санкции. Дори натискът на американския деспотизъм ѝ му попречи да стане ядрена сила. Трудно е да поставят атома в служба на света. Тоест да се изгради АЕЦ. В резултат на това КНДР ще има собствена енергия, а Южна Корея - не. Е, кой е по-развит?
Отбелязвам, че е невъзможно да се бомбардират, в буквалния смисъл на думата, неугодните. Сирия - не се брои, има съвсем различен подтекст.
В случай на използване на военна сила срещу държавата, която предлага алтернативен дневен ред, очевидците на събитията по-късно ще зададат следния въпрос: „Вие ги разрушихте, наоколо има само руини. Но ако играта вървеше според правилата? Някой сигурен ли е, че техният модел на развитие само по себе си е претърпял фиаско“.
Следователно, е от принципно значение противниците да бъдат задушавани меко, без да се използва военна сила. Това се случва бавно, незабележимо, стъпка по стъпка, в квазиправната област. Отбелязвам, че това става незабелязано и негативно за средностатистическия човек. Експертите отбелязват всички подробности и си правят изводи.
Накратко обобщавам изложеното горе: санкциите се въвеждат единствено тези държави, които могат да предложат алтернативен реален дневен ред за развитие и имат ресурсите да го проведат. Против васалите на системата или тези, които се подчини, или не въвеждат санкции, или въвеждат чисто символични и административни.
Превод: Поглед.инфо