/Поглед.инфо/ През ноември 1918 г. имперските държави на Европа се договарят да прекратят глобалния конфликт, който опустошава континента и унищожава цяло поколение. Картата на Европа е впоследствие преначертана и заражда независими държави. Сто години по-късно борбата на континента за неговото бъдеще като единно политическо образование с общи ценности, се корени в кървавите уроци след двете световни войни.

Европейският съюз все по-често се поставя под съмнение от националистите от Италия на югозапад и от Полша в по-бедния североизток, докато Великобритания вече се намира на път към излизане. Задачата да се защити интеграционния проект междувременно пада на президента на Франция Еманюел Макрон. Предизвикателството ще стане очевидно по време на контрастните празнувания в неделя, 11 ноември: в Париж Макрон ще демонстрира своята многостранност, приемайки световните лидери, за да отбележи столетието от примирието на Първата световна война, а във Варшава празнуването на тежко завоюваното възраждане на Полша като страна през 1918 г. рискува да бъде завзето от крайнодесни националистически групи, които са подкрепени от управляващата партия.

Противостоящите си сили – интернационалистите и националистите – изтеглят паралели след Първата световна война, а също така от събитията, които водят до Втората световна война. Наистина, войната, която е губеща за Кайзерова Германия и води до разпадането на Австрийската и Османската империя води единствено до още по-голям конфликт и разкол, което води до подем на фашизма, до Втората световна война и до комунистическото завладяване на Полша, Чехословакия и Унгария.

Макрон заяви, че тези „които не виждат какво се случва около нас са лунатици”. Той предупреди, че „никой, дори и най-богатия и образования, не блокира възхода на Хитлер в една страна и на Мусолини в друга. Искам да обърна всеобщото внимание на този въпрос”.

При това директорът на Международния валутен фонд Кристин Лагард, която е бивш министър на финансите на Франция, призова лидерите тази седмица да предотвратят „бедствието, слушайки” ехото на историята и избягвайки на повторението на нотите на миналото.

Един вид ехо е гибелта на многонационалната Австро-Унгарска империя веднага след Първата световна война, според Карел Шварценберк, който е бивш съветник на някогашния президент на Чехия и антикомунистически дисидент Вацлав Хавел. ЕС, най-последната версия на имперското обединение на културите и езиците на континента, е относително млад. Той управлява шест десетилетия във всякакви форми. Но има зловещи признаци, че е близо до смъртта си.

„Или Европа ще успее да се събере и да проведе необходимите реформи, или ще се сблъска със съдбата на стара Австрия”, смята Шварценберг, бивш министър на външните работи на Чехия. Въпреки, че империята, която се ръководите от династията на Хабсбургите през XIX век да е богата и добре управлявана по мерките на тогавашното време, тя се разпада заради неспособността си да се модернизира. „Така Австрия в този смисъл сама слага край на съществуването си”, смята той. „И ако Европа не успее да се реформира, то същото може да се случи и с нея”.

Основната задача е да се балансират призивите към завръщането на повечето пълномощия на националните парламенти с призивите за по-дълбока интеграция, особено по отношение на границите и парите. Макрон е поел върху себе си отговорността да не допуска разпада на последната европейска империя. Франция, наред с Германия се опитва да удържи ЕС в посоката на по-тесния Съюз и далеч от национализма и протекционизма стил Доналд Тръмп, които доведоха до най-голямото си изражение под формата на Брекзит.

Превод: В.Сергеев