/Поглед.инфо/ Гръмката победа на Владимир Путин, който „не знае конкуренция“ и „излезе от третия си мандат значително по-силен“, внушава на западните медии и страх, и надежди. Там прогнозират, че Путин и по-нататък ще следва твърдата си линия, разцепваща Запада, докато същевременно очакват „обръщане“ на Русия към Европа. Не по-важен за западната преса става въпросът за приемника на Путин.

В статия под заглавие „Путин 4.0: президентът на Русия се подготвя за четвърти мандат: сега какво?“ британският The Guardian преди всичко подчертава, че никой не се съмнява в преизбирането на Путин. „За последните шест години на президентството на Путин конфликтът със Запада се е усили. Но той излезе от своя трети мандат много по-силен, отколкото бе през 2012 г. Той укрепи свой имидж като лидер на поколението, надмина всички и предприе някои доста спорни крачки за възраждането на величието на Русия“, подчертава изданието. Към тези спорни мерки се отчита „анексията на Крим“.

Подкрепата към „най-дълготрайния кремълски лидер“ от времената на съветския диктатор Йосиф Сталин е осигурена от по-рано, защото „реална конкуренция Путин няма“, подчертават и авторите на Bloomberg в редакционната си статия.

Ако победата на Путин е несъмнена за западните медии, то въпросът за избирателната активност предизвиква жив интерес. „Недостигът на неопределеност или на популярни опозиционни кандидати заплашва да доведе до това, че хората ще си останат у дома“, отбелязва Washington Post. Но дори и „независимите изследвания показват, че повечето руснаци подкрепят Путин като президент“, подчертава изданието. Избирателната активност на изборите „в гигантската страна, която наброява не по-малко от 11 часови пояса“, се е увеличила в сравнение с 2012 г., констатира френският вестник Parisien.

Понеже това е четвъртият мандат на Путин на власт, много западни експерти задават въпроса за неговия приемник. Така директорът на берлинския Център за източноевропейски и международни изследвания Гуендолин Засе изразява надежда, че Путин няма да чака с отговор до края на своя нов шестгодишен мандат.

Днес главният въпрос за Путин е „да намери начин да предаде властта, за да осигури сигурност на себе си и на приближени“, отбелязва в коментар към The Guardian и сътрудникът от Московския „Карнеги“ център Константин Гаазе. „Мисля, че той ще реши, че ще е по-лесно просто да стане пожизнен президент“, смята той. Той напомни, че през 2007 г., когато Путин избира Дмитрий Медведев за свой приемник, това е подкрепено от елита. Но сега, когато икономиката е нестабилна, елитите може да влязат в активна конфронтация. „Никой не е готов да го замени“, потвърждава пред изданието източник, близък към Кремъл и пожелал да остане анонимен.

Още една важна задача, поставена пред Путин, са вътрешните проблеми на страната, които, според западните журналисти, произтичат от външните.

От една страна „външната политика на Путин заедно с усилията по възстановяването на руските въоръжени сили, става част от опитите му да засили позициите на страната на световната арена – кампания, която помага на Путин да постигне голяма популярност сред народа“, отбелязва изданието Wall Street Journal.

Възелът на напрегнатите отношения със Запада се стяга още по-здраво, констатира агенция Bloomberg, напомняйки за скандала около отравянето на Сергей Скрипал. „Но предизвикателството на Запада е в полза на Путин заради симпатиите на електората, изпитващ носталгия към статута на Русия като свръхдържава“, подчертава Bloomberg.

Между другото остават „вътрешните въпроси – да се продължи борбата срещу бедността и да се засили икономиката след кризата“, напомня испанския вестник Vanguardia.

Конфронтацията със Запада може да се задейства срещу Путин, защото лишава Русия от инвестиции, необходими за извеждането на икономиката от упадъка, а руснаците са загрижени за такива въпроси като ниските доходи и пенсии“, предупреждава Bloomberg.

„Въпреки това Путин ще използва следващите шест години, за да утвърди визия си за силна Русия“, подчерта в коментар към изданието старшият програмен директор на Германския фонд „Маршал“ в САЩ Йорг Форбриг. „Путин чувства успеха, той усеща, че Западът се разделя. Неговият приоритет през следващия мандат ще е да се опре на това“, смята Форбриг.

С него обаче не е съгласен наблюдателят от Süddeutsche Zeitung Франк Нинхюйзен. Той също посочи, че в момента „жизненото равнище на руснаците се е влошило в сравнение с промишлено развитите страни“, което може да доведе до „трудности в дългосрочна перспектива, дори и при толкова голямо количество патриотизъм и ядрено оръжие“.

Според наблюдателя „сметката на Москва едва ли ще се осъществи, че да успее да се опре на собствени сили в спора със Запада. Китай се оказа не толкова благонадежден алтернативен партньор, както си го представяше Русия“. Затова, прави извод той, на Русия ще ѝ се наложи да престане „да се сдържа“ и да се погрижи да подобри отношенията с Европейския съюз. „Без европейска помощ ще е трудно да се възстанови равнището на благосъстоянието на населението на Русия“, подчертава Франк Нинхюйзен.

Наистина, за това „трябва да се разруши култивираният в момента образ на Русия, обкръжена от врагове“. „Така Путин се оказва в ситуация на цугцванг“, разсъждава наблюдателят. Също така обръщането към Европа след изборите ще бъде по-лесно сега, отколкото в навечерието им, „когато бе необходимо да се спечели, чрез използване на преувеличените обществени опасения“, смята Нинхюйзен.

Предстоящото Световно първенство по футбол, което ще премине тази година в Русия ще е най-удачният повод за начало на подобряването на отношенията с Европа, убеден е германският наблюдател.

Превод: Поглед.инфо