/Поглед.инфо/ След избирането на Серж Саркисян за министър-председател, лидерът на опозицията Никол Пашинян заяви за началото на „мирната революция“ в Армения. На 18 април Пашинян призова към началото на масови седящи стачки в сградите на държавните органи „за да не може да се намери място за чиновниците на Серж Саркисян в тези организации“. Противниците на Саркисян блокираха входовете към правителствените сгради в Ереван, което доведе до нови сблъсъци с полицията и до задържане на активисти.

Най-просто би било да го кажем, че това е ново издание на киевския Майдан, че зад това стоят американските и британските спецслужби. Но не всичко е толкова просто.

В арменските смутове се сблъскаха няколко фактора. Първият фактор е нищетата, чудовищният произвол на свръхбогатите по отношение на бедните трудови маси на арменския народ. Социалната пропаст между стопаните на Армения и арменския народ е просто невероятна. При това властите използват, разбира се, национализма, войната, различни видове попски инструменти за манипулации на народа. Тоест инструментите на фашизацията. Тя, естествено, винаги ще се използва, за да се удържи властта на свръхбогатите в ситуация на абсолютна социална несправедливост. Но ние знаем, че сами по себе си хората не въстават заради лошите условия на живот. В края на краищата мнозина арменци бедстват, мизерстват и са принудени да емигрират в Русия. Основно масово мигрират в Краснодарски край или в Северен Кавказ.

Втори фактор е, че Армения е руски военен плацдарм. На нейна територия се намира военна база. Армения е важна за комуникацията с Иран. Не само за Русия, но и за Иран Армения е важна страна. И без съмнение, свалянето на настоящи режим (който е добър, не защото е добър сам по себе си, а просто защото се намира в определената парадигма на руско-иранската политика) е задача на Запада, в частност на Великобритания. Арменската диаспора, който живее в Америка и Западна Европа е могъща сила, много сериозен проводник. Всички ние смятахме Армения за инструмент на руската политика, но арменството като цяло съвсем не е настроено в полза на Русия. Като цяло, може да се каже, че държавата Армения, която възниква от Арменска ССР е само малка част от арменския свят. А Ечмиадзин далеч не е единственият религиозен център, ние знаем още няколко католикосата, Киликийският католикосат например. И достатъчно е да се види как арменците, представители на различни католикосати и патриарси, се карат помежду си в храма „Гроб господен“ по Великден, за да разберем, че няма никакво единство.

И арменството, което се опира на Запад, в Калифорния или във Франция, или във Великобритания включва много сериозни и влиятелни фигури, които естествено се ръководят от интересите на тези държави, в които арменците процъфтяват и в които живеят. Това са САЩ, Великобритания и Франция, именно тези държави, които наскоро бомбардираха Сирия, между другото.

Естествено за Запада е желано унищожаването на съвременна Армения като ирански и руски плацдарм, като сухопътна комуникация между Русия и Иран. Да бъдем откровени: ако преодолеем Горен Ларс, от Армения до Грузия е 2,5 часа път, а след това се стига до Иран. Това, разбира се, е крайно важен и значим момент.

Не изключвам в тези безредици да участва и Азербайджан, на който, естествено, също му е изгодно съвременният националистически режим в Армения да изпитва сериозни проблеми. И ще участва, разбира се, не от гледна точка на собствените си интереси, а от гледна точка на интересите на западните си партньори. Днес Азербайджан се намира в блокада, напълно зависи от руската политика и от израелската воля и разбира се, иска да се измъкне от това. Изменението на ситуацията в Армения, превръщането ѝ от проиранска и проруска държава в проамериканска, пробританска и профернска, може силно да облекчи съвременното положение на Баку.

Но основната версия е, че наблюдаваме отговор за руското присъствие в Сирия. Защото, ако в Армения избухнат сериозни безредици, ако Армения бъде въвлечена в сериозни вътрешнополитически проблеми, това може сериозно да удари руското присъствие в региона на Кавказ и Мала Азия. Армения е буферна, транзитна държава от гледна точка на геополитиката и е, естествено, нужна на Русия. Загубвайки съвременна Армения и нямайки друга опора в Кавказ, руската армия ще се лиши от комуникацията, ще се лиши от възможност за операции.

Също така ситуацията трябва да се разглежда и в контекста на превода на Каспийската флотилия от Астрахан в Махачкала, в Каспийск, тоест в Кавказ – макар и неголяма флотилия, по мереща с ракети „Калибър“ по Близкия изток. И това, разбира се, е сериозна геополитическа крачка.

Кое е първичното от гледна точка на диалектиката във възникването на подобен род кадифени или оранжеви революции? Кое е основното, къде е звеното от веригата, заради което започва целият проблем. Това, че властите в постсъветското пространство са наистина отишли твърде далеч - без съмнение. В Русия, например, в режима на санкции се появиха десетки нови доларови милиардери, а за доходите на членовете на правителството не говори единствено този, който го мързи. Същото нещо в по-лош вариант се случва и във всички други територии на СССР. Кое е първото – беззаконието, или все пак западните служби?

Това е едно и също нещо. Режимът на бюрократичното либерал-фашистко управление, който е установен в постсъветското пространство, е създаден от Запада, от западните специални служби. Всички „патриотични“ вопли, изхождайки отгоре, не струват и пукната пара, защото всъщност основният интерес на управляващия елит е да се впише в големия Запад. Ако се впишеш в големия Запад, ако те признаят за част от него и при това не те обявят за агент на КГБ или на още нещо и си преминал чистките и всички лустрации и си станал част от западното елитно пространство – смятай, че си успял в живота.

Разбираемо е, че бившите сътрудници на КГБ, както и някой и друг Порошенко (който също, според мен, е бил агент на КГБ – просто избягал такъв), нямат шанс просто така да влязат в западния елит. Затова и те се ръчкат с лакти, изобразяват се като страшни патриоти, а всъщност просто прокарват интересите на тясна група свръхбогати, които искат да се разпореждат над тези територии според повелята на световния ред, световния режим, намиращ се на първо място във Вашингтон, Лондон и Париж. И това е принципно необходимо за разбирането на същността на случващото се.

Затова и в голяма сметка няма никакви различия в класовата същност между ръководителите на Москва или Ереван. Основното за тях е запазването на личната и на своите потомци власт. Тоест синът на прокурора трябва да стане минимум прокурор или нещо още по-голямо, възникват „трудови династии“ на управниците. Но при това Западът, естествено, иска да ги постави на място, да им покаже какви са и къде им е мястото. Това е чист бизнес-конфликт. Да допуснем, че местните елити разполагат в момента с 90% от полезните изкопаеми на територията на една или друга държава. А Западът иска да понижи дела им до по-миноритарен, да допуснем те да имат 30%, а останалите 70% да принадлежат на западни компании. Тоест да се включи режим на неоколониализъм. И в тази ситуация управляващите елити на Русия или Армения направо изглеждат на едва ли не на борци срещу колониализма. Това, разбира се, изобщо не е така. Това са просто управляващи, които се опитват да изтъргуват по-висока заплата от колонизаторите и при това играят на някаква геополитическа самостоятелност, което е смешно.

А сега конкретно за арменците. Арменството е стократно по-голямо от Армения. Съвременна Армения е конструирана от Руската империя територия, на която се докарва християнското арменско население от Османската империя. До революцията там има по-малко арменци, отколкото мюсюлмани. Извършва се размяна на населението – мюсюлманите се изпращат на едни територии (например грузинските мюсюлмани, които живеят на територията на Ереван), християни в други. Ереван е тюрко-иранско-християнски град, там има много малко християнско население. Изобщо, родината на арменците е Северна Сирия и съвременна Южна Турция (Киликия). Държавата Армения е създадена от Руската Империя изцяло и напълно. По време на Първата световна война министър Сазанов подписва меморандум, с който трябва да се създаде Арменско царство под егидата на руския император. Сегашната политика на Русия някак си продължава да залага на християнското население. Макар и това да е християнско население, както виждаме например с новия президент на Армения, то е католическо и някакво друго. И съвършено не вижда за себе си нито руския император, нито Путин в ролята на покровител и защитник.

Всичко това са диалектически явления. Затова и смятам, че иранците и Иран за Русия са потенциално значително по-близки, отколкото григорианска Армения с католик-президент.

Какво и как може да се направи в тази ситуация, за да помогнем на тези арменци, които смятаме за свои, за съветски хора? Преди всичко да разберем, че няма „просто арменци“. Това е абсолютно наложен ни фашистки идиом, защото няма „просто руснаци“, няма „просто татари“, няма и „просто арменци“. Има арменци-експлоататори, които пият кръвта на трудовия арменски народ и такива арменци не са ни по вкуса. А има и арменци, които естествено са братя, защото са работен народ, защото са хора на труда, интелигенцията, музиканти и други хора на изкуството, селяни, инженери. Това са достойни хора, на които са отнели бъдещето и са го заменили с някакъв жалък националистически мит, за който трябва да дават живота си. Затова първата теза е такава - няма никакви „просто руснаци“, никакви „просто арменци“, никакви „просто азери“. Всеки народ има своите умни и глупави, страхливци и храбреци, има хора, които смятат за възможно да грабят другите хора, има и хора с друга етика. Струва ми се, че етиката трябва да бъде първична по отношение на кръвта, нациите, религиите и другите форми на идентичност. Защото етиката е личен избор за човек, особено ако това е личностна етика, засягаща човешката душа.

Смятам, че арменците, живели в Съветския съюз или произлизащи от него са несъмнено по-близки към нас, по-близки до съвременна Русия от арменците, които цял живот са живели в Киликия, Франция или САЩ. Несъмнено трябва да умеем да работим с тези арменци. Но проблемът е в това, че олигархическата и бюрократична руска държава работи с такива хора като Варданян и Абрамян – тоест с милиардерите, а не с народа. Когато говорят, че арменците са наши съюзници, не вярвайте. Съюзниците на нашия режим са милиардерите, които управляват арменския народ, потъпкват го и го експлоатират и говорят от името на арменския народ.

Без сериозни социални промени, без установяване на истинска народна държава няма да има никакви нормални взаимоотношения между народите. Олигарсите, едрите бизнесмени, световните спекуланти ще разделят и тровят народите. А самите живеят без конфликти. Мисля, някога ще узнаем, че арменските олигарси напълно си взаимодействат с азербайджанските. Макар и на фронта, в Карабах азербайджанци и арменци да се убиват един друг и да извършват военни престъпления от различен тип. Затова и нашият общ проблем е варварският, чудовищен, разбойнически капитализъм, една от чиито форми е националистическата пропаганда, която ни налагат от всички страни. Отговор на това може да бъде единствено съветската власт и възстановяването на проекта за справедливото общество, което за жалост временно е прекъснат. Подчертавам – временно. Това е позиция, която безспорно е национална идея на руския народ и която безспорно се поддържа от другите народи, в това число и от най-добрата част от арменския народ.

Исторически ни е необходимо да възстановим Съветския съюз и да донесем на народите освобождение от игото на варварския колониализъм и капитализъм, който е изграден там. Но настоящата власт в Русия не може да направи това, тя не е заинтересована от това. Съвсем не са заинтересовани в никакво справедливо общество и в Армения.

Освен това, когато в Донбас левите сили, народно-патриотичните сили се вдигнаха в началото на войната, Москва имаше позиция да ги смазва. По-добре да се предаде Донбас на някой Курченко, отколкото да се поддържа истинска народна съветска власт там, която единствена би могла да освободи цяла Новорусия, Левобрежна Украйна и може би дори Деснобрежна. И при това без да се експлоатира тезата за руския национализъм и да не се караме с украинския народ. Но на Москва това не ѝ е нужно, защото интересите на Москва са олигархическите връзки, интересите на Москва са бизнес-геополитиката.

Разбираемо е, че ще ни въвличат във въпроса. Разбираемо е също, че значителна част от арменския народ е недоволна от Саркисян. Това има и регионално значение – властта на карабахската групировка (която до голяма степен влезе на руски щит във властта в Ереван – да го имаме предвид) е писнала силно на арменския народ. Но от това нещата не стават по-добри. Именно затова се случват и оранжевите революции, заради режимите, които генетично идват от 90-те години (а Саркисян е роден там, в Карабахската война) и дотолкова се дискредитират с корупция и произвол, че на фона им хора като Саакашвили и Порошенко първоначално биват приветствани от народа. След това се разбира, че нещата не стават по-добри, че марионетките на Лондон и Париж не са с нищо по-добри от марионетките на московския елит. Затова и ситуацията трябва да бъде коренно изменена. Към въпроса да не се отнасяме геополитически, а политически.

Ако в Армения по време на този Майдан бъде забелязан народен ляв протест, който издига идеята за социална справедливост, той трябва да бъде подкрепен от всички руски патриоти, особено от тези, които са подкрепили Павел Грудинин.

Ако това е просто поредният конфликт между различните вектори на арменския национализъм, ориентирани или към Москва, или към Париж, то, според мен, руският човек, нормалният патриот няма работа там.

Арменците говорят на руски, когато искат да ги разберат. А, когато не искат, да ги разбират какво говорят, преминават на арменски. Нито повечето от вас, нито аз знаем арменски, при цялата си любов към Арам Хачатрян. И няма да разберем за какво говорят.

Превод: Поглед.инфо