/Поглед.инфо/ Отговор на органичната идентичност на имигрантите, които пристигат на потоци в Европа, все по-често става фашизмът. По-точно формите на политическия национализъм в неговата лека версия.
Но не само мигрантския приток е причина за завръщането на фашизма в Европа, особено, когато говорим за Източна Европа, нали толкова активна миграция се наблюдава едва от последните години. Фашистките настроения в Европа започнаха да набират популярност още по времето на крушението на Съветския блок, ако не се разглеждат точковите прояви на фашизма под формата на идеологически кръгове, характерни за периода на съветското присъствие в Европа. Факелните шествия на бившите есесовци се провеждат в Прибалтийските държави, съучастниците на нацистите биват героизирани в Украйна, подобни настроения набират популярност в Полша, а също така в страните от централна Европа, включително в Германия и в Австрия. Предвид драматичната история на Европа от ХХ век и последствията, които тя преживява, възниква естественият въпрос - защо фашизъм?
Модернът и неговите три политически теории.
Отговорът се крие, колкото и да е странно, в самата идеологическа структура на модерна. Преодолявайки традицията и относително успешно демонтирайки нейните прояви, модернът на новото време, а в политическите му форми особено от началото на ХХ век се кристализира в три идеологически направления, или, както ги определя философът Александър Дугин, в три политически теории – либерализъм, марксизъм и фашизъм. За всичките три основа е именно модернът, с неговите подходи към социално-политическото устройство и възгледи на традицията. Ако всички проявления на традицията, сред които са богът, духът, вярата, религията, църквата, като цяло метафизиката, са извадят извън скоби, то в сух остатък основните стълбове на идеологията на модерна стават позитивизмът, прогресизмът и материализмът. Всички тези три понятия съставят същността на трите политически теории на модерна – либерализма, марксизма и фашизма. Всички тези три понятия заедно, а не отделно.
Различието на тези политически теории, на чиято основа се създават различните идеологически вариации, се заключва единствено в определянето на основния субект – носител на идеология. В либерализма това е търгуващият индивид, в марксизма това е класата, понятието не в социологическата, а в марксистката представа, във фашизма такъв субект е политическата нация, изкуствената политическа общност на индивидите. На индивидите, но все пак общност, изграждаща се на основата на политическия договор и приетите като консенсус политически цели или национални интереси.
Следва да се направи уговорката, че индивидът, противостоящ на всяка органична общност е основна категория на модерна като цяло. Основната разлика е в какъв контекст той се побира. В либерализма той се побира в структурата на брауновото движение на търгуващите индивиди, жадуващи за печалби, комфорт и удоволствия, без каквото и да е струпване в структури или обединения, защото атомарността, отделеността и индивидуалността са догматическо условие за либерализма. В крайна сметка човечеството трябва да представлява единен леярски котел на търгуващи и стремящи се към комфорт и удоволствие индивиди. Същността на това либерално общество може да се охарактеризира условно с френското понятие Liberté.
Алтернативи на либерализма
В марксизма индивидът е също „мярка за всичко“, но там той е поместен в политическата класа, където е уравнен с другите индивиди, за разлика от либералната доктрина, където са важни единствено възможностите, но не и самите индивиди. Индивидът се разполага или в работническата класа, която се е осъзнала като политическа сила и се стреми към политическо доминиране или в класа на капитала, който временно доминира, но трябва да бъде свален с революция, което в крайна сметка да приключи с окончателното доминиране на работническата класа – равни във всичко, а не само в своите възможности, политически осмислени индивиди. Същността на марксисткия подход условно може да се определи с понятието Égalité. От тук и понятието егалитаризъм, основата на така наричаните „народни демокрации“ на съветските и постсъветските режими.
Във фашизма индивидът е поместен в по-тесен, но също изкуствен формат на политическата нация, като правило съвпадаща с границите на националната държава – État-nation. Именно нацията, а не индивида или класата, са основен субект на фашизма. И тук лишеният в модерна от колективна идентичност народ или етнос, за сметка на теснината на формата на националната държава открива уловката – възможността да се обърне към т.нар. национална идентичност към всъщност народната или дори етническа идентичност и чрез формата на държавата-нация по този начин да я съхрани. Запазвайки по този начин своя народ или етнос, тоест запазвайки своята естествена общност и свойствената ѝ идентичност.
По този начин във формата на държавата нация народът или етносът откриват шанс за спасение, което не му оставя номиналния модерн, шанс за запазване на своето кръвно, културно, езиково родство, на своята традиция и произход. Това, разбира се, не е нормално и теоретически модернът не предвижда такава възможност, отричайки естествената общност като такава, но по факт за сметка на определена концептуална пропаст и неточност на определенията, за сметка на някаква умишлено допускана понятийна бъркотия, това е така. Същността на този подход се обозначава с понятието Fraternité, тоест „братство“.
Положението в Европа на ХХ век: идеологически трансформации
Имайки предвид описания модел, нека разгледаме ситуацията в Европа през ХХ век. През този период се формират държави на базата на трите политически теории: либерални държави, марксистки или съветски държави и фашистки държави. Освен това трябва да се отбележи, че всички те са били национални по своята структура и, както се наричат още и буржоазни държави. Но само за либерализма и марксизма такава национална или буржоазна държава е нещото, което трябва да се преодолее - чрез създаването на глобално гражданско общество Liberté в единия случай, или глобално общество Egalité в другия, а за фашистка национална държава - това е същността, целта, предела. А не преходен етап от традиционните империи към единно глобално общество, както националната държава се гледа от либерализма и марксизма.
Сега да разгледаме ситуацията в постсъветска Европа. По-голямата част от ХХ век там се разгарят битки за победа на един от двата проекта. Но първоначално либерализмът и марксизмът (съветизмът) съвместно се разправят с фашизма, а вече след това започват да се борят един с друг за, нито повече, нито по-малко, от доминиране на света. Резултатът е всеизвестен, либерализмът удържа връх и става единствената, доминираща политическа теория на модерна. След това се разкрива цялата цена от такова господство, разкрива се целият кошмар и нечовечност на либерализма, до своята пълна победа прикриващ се под маската на „благата“ демокрация, „свободата“ (Liberté) и така нареченото „развитие“.
Днес всички, освен агентите и привържениците на либерализма виждат неговата чудовищност, тоталитаризъм, жестокост и волюнтаризъм. Закален в борбата със своите конкуренти - марксизмът и фашизмът - либерализмът пое в себе си най-груби и тоталитарни техни прояви. И всъщност - той беше такъв първоначално, но само лицемерно описваше своите „особеност“ и „отличимост“ от опонентите си. Сега, когато опонентите са смазани, няма какво повече да се крие. Истинската същност на либерализма, толкова груба, нетолерантна и тоталитарна като на победените му противници, беше разкрита в своята пълнота.
Но сега ще оценим идеологическите трансформации на Европа в този аспект. След окончателната победа на либерализма този идеологически модел не само стана, но всъщност се превърна в даденост без други алтернативи. Тоест идеологията по подразбиране. Всъщност либерализмът вече не е една от трите политически теории, а очевиден, „естествен“ набор от възгледи. Това е семантичният код, епистем на съвременния свят, който сега се разглежда като либерален поради историческата победа на либерализма. Либерализъм днес е липсата на идеология. Забраната на идеологията, която присъства в конституциите на някои държави, всъщност представлява забрана за алтернатива на либерализма, т.е. на марксизма и фашизма. Няма идеология - това означава либерализъм - Liberté - и нищо повече. Категорично. Безапелационно. Без никакви разговори. Само либерализмът е системна, светогледна матрица на пътя към глобалното либерално човечество, иначе „летим към вас“.
Тоталитарната същност на либерализма днес е очевидна за всеки, който някога е мислил за тази тема, но не всеки разбира как да се справи с него. Това важи не само за Европа като цяло и за Източна Европа в частност, но и за постсъветското пространство. Изборът на алтернатива на либерализма, обаче, не е голям, ако останем в рамките на модерна. Ако не либерализъм тогава ... какво? Помислете за избора. Ако не либерализмът, тогава марксизмът, съветския, като форма на истинско политическо въплъщение на марксизма в историята. Именно защото марксизмът е осъществен в съветския проект, той има конкретни - исторически, естетически, политически, културни - фиксирани знаци. Тоест марксизмът е равнен на съветизъм. А ние вече сме били свидетели на съветизма, ние сме го изминали , всичко е ясно с него. Освен това, марксизмът отново е глобализация, само че на други основания, не на базата на атомарния индивид, а на базата на доминиращата работническа класа.
Изборът на фашизма – защо?
И тук съзнанието неволно обръща внимание към втората алтернатива: какво ще стане, ако ... ако не либерализъм, ако не марксизъм-съветсизъм, тогава ... тогава. Не, не може да бъде, но няма други възможности. Това ... фашизъм? Фашизъм. Фашизъм! И защо не? И какво друго?! Преминавайки през съветския експеримент, ужасил се от възтържествуващия фашъзъм, но оставайки по инерция в рамките на модерна, Европа като цяло, Източна Европа по-специално, следвана от постсъветското пространство избира фашизма.
Разбира се, те се успокояват, няма да имаме такъв фашизъм – той ще е без газови камери, концентрационни лагери и расова теория. И това е в общи линии е вярно, защото всичко, което е свързано с ужасите на фашизма, но в действителност с немския национал-социализъм, е следствие на отделни исторически събития и конкретна историческа политическа власт на Нацистката партия в Германия от средата на миналия век, а не е неразделна част от третата политическа теория. Напротив, в епохата на победилия минимален хуманизъм, всичко, в това число и всички видове идеологии, изградени на основата на третата политическа теория е хуманизирано до предел.
Но апологетите на либерализма не искат да чуят нищо за никаква алтернатива. В тяхната картина на света, третата политическа теория = фашизъм = нацизъм = Хитлер, газови камери и холокост. И изобщо не трябва да се търсят алтернативи – тук остава само съветизмът = сталинизъм = ГУЛАГ = концлагер, тоест отново Хитлер и Холокост с газови камери – теоремата е доказана, алтернативи на либерализма няма. Но това е единствено в главите на либералите.
В действителност, хуманизирана Европа, преминавайки през фашизма, съветизма и ужасите на либерализва, неизбежно се връща към фашизма, блуждаейки между трите политически теории на модернаа. Какво можем да кажем за постсъветското пространство, което е толкова „наядено“ на съветизъм, особено в неговата изродена, постсталинистка версия, която все още не може да се преодолее. В същото време либерализмът е толкова отвратителен и неприемлив, че не остава нищо друго, освен да се върне към фашизма. Особено след като, както и преди, народите в Европа виждат в него възможността да запазят собствената си идентичност. И тъй като народите и етнически групи днес са извън закона, а след това в действителност там е принуден политизиране на реално съществуващи народи, етнически групи, а дори и чрез определяне на политическата нация и присвояването на политическите атрибути на държавността. Оттук и изкривявания под формата на нетърпимост към представители на другите етнически групи и различните хора и лишаването им от политически и граждански права, което е свойствено за гражданите на политическите нации, каквото наблюдаваме, например в Прибалтика. Затова и фашизъм. Докато Европа е запратена в строгите рамки на догмите на модерна, обградена от непреодолимите стени на прогресизма, позитивизма и материализма. Дотогава фашизмът ще се разглежда като истинска алтернатива.
Превод: Поглед.инфо