/Поглед.инфо/ Ако се взрем в авторството на архивите за българското минало ще констатираме за сетен път, че историята винаги пишат грамотни писари на победителите. Всеки що-годе просветен владетел, политик или управляваща камарила знае, че ако иска дългосрочно да властва над поданиците или електората, трябва да изгради опора на своите сфери на интереси в историята. Затова миналото е подложено на масивна манипулация, без пестене на средства и усилия. За жалост голяма част от официалното тълкуване е просто неизползваема и изцяло кореспондира със съвременния мейнстрийм (ако желаете = политико-идеологически подчинената матрица, или Генерална линия). Замаскирана под клишета за значимостта на точната интерпретация на нашето минало, или: „...който иска да разбира настоящето, не може да мине без историята”.

Има и догматично спестявани клишета, че коренното население на Западното полукълбо е със съвсем друго виждане, напр. за историята на САЩ, отколкото това на потомците на завоевателите. Според анонимния автор на „Kdo ovládá minulost?” (=Кой владее миналото”), публикувана в уеб-сайта на чешки език bezpolitickekorektnosti.cz (=без политическа коректност): „Тъжното е че ние славяните сме в подобна ситуация, но не го осъзнаваме. И допускаме същите грешки като американските индианци, които” поради разнопосочност в позициите или несходство в мнения, „били готови да се съюзят със завоевателите и активно да съдействат за своята собствена гибел”.

Паралелът със съдбата на индианците и славяните ме пренася към автобиографични изявления на свръхактуален български политик-“еднокнижник на темата Винету. Според добри експерти, това име няма да намерите в нито един от индианските речници. Нима е само случайност, че авторът на десетки книги за индианци Карл Май е избрал за име на главния герой именно Винету? Име, наподобяващо названието венети (венеди), т.е. група племена, обитавали Източна Европа, близки или предци на западните славяни). Те не са сред племената, сломени в Америка от нашествениците и авантюристите-завоеватели. А последните останки на венетите - малки енклави на лужичките сърби - се намират именно на 15 км. от сегашния град Кемниц, по време на ГДР Карлмарксщат, където Карл Май (р. през 1842 г. в кралство Саксония) е роден и живял. Но това е само правдоподобна догадка - че авторът е подочул нещо и думата венети става за него символ на борбата за свобода. А случайност ли е, че именно филмовата студия на ГДР в Бабелсберг ДЕФА създаде десетки филми с главен герой Винету, неизменно в ролята бе сърбинът Гойко Митич? Или, че Карл Май, със сложния си личен живот, вкл. с пребиваване и писане в затвора, е сътворил десетки книги с най-популярен герой Винету преди да е посещавал Америка, още по-малко пък Дивия Запад, дори Съединените щати ? И в родната му къща в Hohenstein Ernstthal бе изграден т. нар. Музей за индианците.

Немците наричат венедите венди или винди. Те са обитавали пространството на бившата ГДР, вкл. Хамбург (Гамбор, на славянски език) и Олденбург (Стариград).

През 1147 г. част от II-я кръстоносен поход е бил насочен срещу славянските племена. Участвали са и отряди чехи, основна цел била „цивилизоване на езичници/ поганци”, също както в казуса с индианците... През XII век обаче славянските племена под ръководството на княз Никлота успели да се защитят от атаките на кръстоносците.

Днес мнозинство от населението в източната част на Германия няма дори и понятие, че е генетично славянско. Но в обединена Германия – негласно - според сайтове като bezpolitickekorektnosti.cz, славяните са граждани от ниска категория в сравнение с техните надути и по-щастливи „западни братя”, необгръщани от реалностите на социализма. Източните немци постепенно губят идентичността си с венедски племена, заселвали голяма част от Европа, вкл. Северна Италия, Австрия, Словения. Били са много известни и под името вандали (немските историци обаче отричат всякаква връзка с тях). Те произхождали от земите на днешна Полша, където тези историци по-скоро „дислоцират центъра” на венедите. Но според анонимния автор центърът по-скоро се намирал на чешка територия, където сродното название на села/общини Benátky/Бенатки фигурира 7 пъти. В Полша само веднъж. Следите на венетите не са могли да бъдат отстранени изцяло. Все още има стари названия на градове: Бенатки/Benátky (=чешката и словашка дума сега за Венеция), Виена (Виндобона; чешки Vídeň = Видень), Вентспилс (Виндава, Шиндау) в Латвия. Една от най-високите планини в Австрия Großvenediger/Гросвенедигер (=Голям славянин, Velký Slovan) свидетелстват за заселване на славяни в миналото на австрийските Алпи. Или имената Венделин/Vendelín, също Вацлав/Václav (Венцеслаус/Wenzeslaus), или Ванда. Както и чешките фамилии като Benda, Bendl. Най-компетентна информация за венетите може да бъде търсена на словенските страници на www.veneti.info.

„Още в момента, когато Чехия губи голяма част от своята аристокрация, започвасериозна дейност за деславянизация на чехите”. Ситуацията „узряла” преди 2 столетия дотолкова, че ако не са били националните възрожденци, които в сетния час оживили чешкия език, сега майчин език за чехите щял да бъде немският, според автора.

На изток се натъкваме на знатното средновековно племе на източните славяни анти. Техен център някога са били турската за/сега Анадола, Анталия (= земята на антите?!). Като наследство от корена „анти” звучи и още харесваното име Антонин. На английски ант (ant) означава мравка, а английското семантично съответствие за роб е слейв (slave). Целево или случайност? На чешки и други славянски езици роб = otrok.

В Анадола ще намерим много повече исторически паметници от славното антично минало. За пряка връзка между „антика, античен” и племе „анти” не се сещам. Вероятно автори от уеб-сайтовете @VNoviny, www.bezpolitickekorektnosti.cz и пр. са далеч от уравновесения научен подход към значението на старобългарския език за славистиката на основоположника на кирилометодиевистиката чеха Йозеф Добровски и от интелектуалния постулат на акад. Дмитрий Лихачов, че българите са най-древната културна нация. Нацията, дала писмеността и част от културата на Русия. Плюс значим човешки ресурс. Нацията, пренесла православното вероизповедание от Византия в Русия. И от чиито опит (български и византийски) + на Златната орда, е съзиждана най-голямата преобладаващо славянска държава в света. Липсват ми и откровенията на Ф.Достоевски за българите, Русия, Запада, славянството.

Вместо това анонимните блогъри се ожалват как немските историци твърдяли, че «благодарение на най-културните съседи (?), чехите били слезли неохотно от дървото и напуснали пещерата”. Без (блогърите) да споменават българите, България или поне Св. Св. Кирил и Методий, но повтаряйки изтърканите до болка имперски тезиси за азбуката и премълчавания от Запад и Изток.

За истината можем само да правим догадки, след цялостната реконструкция на руската история при управлението на произхождащата от второстепенен немски княжески род Екатерина Велика. Че основите на сегашната официална история на Русия е поставена от поканени от нея немски историци, спор няма. Местните експерти, които се противопоставяли на грубото преиначаване на фактите, били безмилостно наказвани и ликвидирани. Според блогърите, младият Ломоносов избягнал екзекуцията само благодарение на масовата подкрепа на световната научна общност. Достатъчно било да споменем, че славянският календар, премахнат от Петър Велики, днес би отбелязвал 7525 година! Кой би имал интерес решително да унищожи споменаванията за славно прастаро минало? Произходът на династията Романови е друга легенда. По една от водещите версии произхожда от Новгородските граждани Романовци. Има и версия за връзка на Романови с Тевтонския орден в Прусия в началото на XIV век. Според опцията на чешки блогъри, фамилията въобще не е била руска, а обеднялото семейство на немските аристократи Ботропи си е купило името. Петър I създал Петроград на шведска земя и градът бил незабавно признат от всички западни държави като столица. Т.е. с масовата подкрепа на Запада „Питер”, както го наричат разговорно в Русия, бил утвърден като база за постепенно завладяване на руски територии, според конспиративни теории.

Населението било щедро снабдявано с алкохол, любимо генетично оръжие на завоевателите, ако отново направим паралел с индианците. Но пък защо да не използват изпитаното оръжие и там? Духовният и светски елит, който воювал против тази съсипия, бил унищожаван и подменян от по-кооперативни персони. Вече няколко пъти в историята Русия е била пред прага на своя залез и в последния момент се е появявал някой, който го е предотвратявал.

Понятието Велика Тартария не познават дори много руски граждани (русские и россияне) - висшисти. На всички карти в света до XVIII век я виждаме на територия, далеч надхвърляща тази на Руската федерация. Още в своето първо издание от 1796 г. Енциклопедия Британика я споменава като най-голямата империя някога си изграждана от хора – четири пъти по-обширна от Римската империя от времето на най-големия й разцвет. В следващите издания нито слово за Тартария. Въпреки че в преобладаващата част не е била славянска. Достатъчен бил високият дял на руското културно влияние.

Ако на картата отново се преместим на запад, ще се натъкнем на загадъчната етруска цивилизация. Оспорва се произходът й, не разбираме езика, въпреки, че още през 1990 г. чешкият автор на книгата „За славяните по съвсем друг начин” Антонин Хорак разгадава техния език. Той прибягва до метода акрофония, но за разлика от другите изследователи не изключва предварително славянския произход на езика. И постига резултати. Текстовете станали ненадейно разбираеми. Табелките със значенията на отделните срички са достъпни в интернет и всеки би могъл да провери тяхната функционалност. Но не спират твърденията, че етруският език е неразбираем.

Ако систематизираме горепосочената фактология ще установим, че славянските етруски са изградили Рим, а са го разрушили славянските вандали.

***

Много жалко, че за славянското минало не се дискутира открито и че импулсите в публичното пространство най-често идват от осмелили се аматьори или от „агенти на влияние на панславизма”. Да не би професионалните историци у нас да си налагат автоцензура, за да нямат проблеми със своята реализация в държавната или общинска администрация? Чехите също официозно се представят след VI век като смеска от келтилангобарди, маркоманиквади и племена със славяни. Макар и засега анонимни, авторите от сайта - на български език = на: „без.политическа.коректност.cz” - обявяват готовност за остра критика от страна на формално признатите „професорЯ”, академици и пр. Не е излишно, ако ледовете се разпукнат и хората започнат сами да се интересуват за своето минало. А клишетата „който не се поучава от историята...”, както и противоположното: „историята никога не се повтаря...”, са ни втръснали.

Споделям мнението на дългогодишния ми колега Емилиян Апостолов, с допълнения. „Много интересен поглед...”. Подценяването на този въпрос е пряко свързан с факта, че освен икономически лостове, славянството и православието биват усъвършенствани като активни оръжия в ръцете на доминаторски и кандидат-имперски попълзновения и мераци на големи, преобладаващо славянски държави, но втората от които две е с превъзхождащо католическо вероизповедание.

Слава богу, че има чешки интелектуалци, надрасли либерално-глобалистичните ценности на родните блюстители на актуалната и доходоносна за последните Нова Догма. И че първите споменати правят осезаеми опити за по-трезв поглед върху корените си. Докато наши псевдополитици, „учени на прикритие”, НПО-та - срещу грантчета или друг „чешит” аутсорсингово заплащане; или при желание за самоизява в дружбашки стил от 20-те години на миналия век : „Бря, бря, бря, нам да е добря!”; или поради вроден дебилизъм, може и при комбинация между изброените мотиви – ни слагат под общ знаменател. Като „ни пънат” да бъдем тракийци, кумани, „чисто континентално-южноморско-островни европейци” и какви ли не още, само и само за да сме далеч от славянски корени и славянството.