/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп продължава да бъде главният световен извор на новини и значителна част от тях са свързани с Русия. Възприятието на перспективите за руско-американските отношения при Тръмп се клати като махало, в амплитуда от очаквания за рязко подобрение до предположения, че президентът е избрал твърд подход към Москва.

На практика всякакви хипотези са еднакво произволни, тъй като определянето на политиката става в хаотичния режим "проба-грешка". Тръмп се опитва неотклонно да следва постулатите, обявени по време на предизборната си кампания, сблъсква се с препятствия от политическо или юридическо естество и маневрира. Конкретно по руския въпрос Доналд Тръмп срещна сред политически кръгове организирана съпротива на самата идея за стабилизиране на отношенията и предвидливо предпочете да отстъпи.

Това не означава, че президентът на САЩ окончателно се е отказал от първоначалните си намерения, както не означава и че има желание да се върне към тях.

По-скоро характерът на по-нататъшните действия ще се определя спонтанно.

"Импровизирам много по-често, отколкото хората си мислят"

Сега често се припомня и цитира пространното интервю пред сп. "Плейбой", което Тръмп даде през 1990 година. В него, отговаряйки на въпрос дали се придържа към някаква планирана по-рано тактика на преговори, милиардерът  отговаря: "Импровизирам много по-често, отколкото хората си мислят". Евентуална среща с Владимир Путин (а тя ней-вероятно ще се състои не по-рано от юлското заседание на Г-20 в Хамбург) може да окаже въздействие върху нагласата на самия Тръмп, но няма да промени институционалните рамки, в които той действа.

В отношенията към Русия между Тръмп и неговия предшественик има една коренна разлика и едно принципно сходство. Разликата е това, че него изобщо не го интересува това да променя Русия (и когото и да било другиго в света) и да я вкара в "правилния път". Сходството пък е в това, че Русия не е ценна сама по себе си, а е инструмент за решенията на някакви други, по-важни задачи.

По този начин нещата не са стояли в годините на Студената война, когато съществуването на СССР диктуваше целия дневен ред на Вашингтон на международната сцена. Разпадането на Съветския съюз превърна Москва от системен опонент в една от столиците. В подкрепа на повишеното внимание към нея говореше запазеният ядрен арсенал, а също и амбицията Русия да бъде превърната в образцова демокрация.

Разочарованието във връзка с демокрацията настъпи бързо, арсеналът се запазва, а за останалото САЩ въплъщаваха на дело собствената си система от приоритети. В степента, в която Русия можеше да бъде полезна за решаването на глобалните задачи на САЩ, тя бе въвличана във взаимодействие, а в степен, в която тя пречеше на това, – се опитваха да възпират и неутрализират. При все това схемата, че Русия е инструмент, оставаше непроменена.

За Тръмп Русия като такава също е несъществена. Само че в неговия случай нещата са много по-дълбоки – той възприема световната политика като инструмент за трансформиране на глобалните търговски правила.

Тръмп възприема "правилната" външна търговия така, както това са правели през XIX век. Ударението се поставя на избягването със всички средства на търговския дефицит, САЩ трябва да имат положително салдо със всички страни по света.

Вътрешните задачи по определение са първостепенни, характерът и структурата на търговията е свързан пряко с тяхното решаване, а всичко останало се превръща в лостове.

Тръмп – креатура на преломна епоха

От една страна това е време, когато Западът твърде рязко отстъпва от правилата на икономическа игра, които самият той по-рано е определил, защото започва да губи тази игра. От друга страна, това е период на нова суверенизация, на издигане на ролята на държавата, която преди десет години едва не бе отписана като изгубила конкуренцията за влиянието с националните компании и други трансгранични фактори. И Тръмп е парадоксална креатура. Той, както и ключови представители на неговата администрация, заявяват, че не приемат намесата на държавата в икономиката, обявяват се за икономическа свобода и ниски данъци.

В същото време обаче Тръмп е за активна протекционистка роля на държавата, за укрепването ѝ като агент на регулирането на работата на бизнеса и за насочване на неговите усилия в "нужната" посока.

Какво място в цялата тази палитра има Москва? На практика скромно, доколкото Русия не е сериозен играч в световната икономика и търговия, като се изключат суровинните ѝ ресурси.

Назрява обаче опасна ситуация. Русия традиционно се осланя на военно-политически инструменти в желанието си да компенсира недостига на други, отнася се много сериозно към геополитиката, както и към основополагащата тема. САЩ при управлението на Тръмп са склонни да поставят геополитическите теми и възможности в служба на вътрешноикономическия дневен ред. С други думи, да използват военно-политическите лостове за други цели, но без да се колебаят, ако това бъде признато за целесъобразно. Асиметрията на подходите при запазването на ядрения паритет и явно нарастващото общо военно съперничество носи със себе си загубата на набора за общо разбиране.

Прословутата сделка с Тръмп, за която много се говореше през последните два месеца, в действителност трябва да се отнася не до разделянето на света, а до правилата на поведение.

На президента на САЩ, който се ръководи от меркантилен подход, трябва да му бъде обяснено, че в международните отношения праволинейният курс не работи. И чак след това да се гледа какви възможности има Русия в този свят, който ще се зароди, независимо от това дали Тръмп ще остане на власт още четири, осем години или девет месеца.