/Поглед.инфо/ Лесно е обяснимо защо официален Киев с такова въодушевление възприе призива на американския журналист Том Рогън да се бомбардира Кримския мост. Но рязката реакция на руския Следствен комитет на мнозина се струва извънредна. Не е така. Рогън и съмишлениците му едва ли разбират към какво всъщност призовават.

Американският журналист Том Рогън се наслади на своите 15 минути слава на Постсъветското пространство. Засега руският Следствен комитет възбужда вече второ наказателно дело (сега срещу списанието, което публикува призива на Рогън към Украйна да бомбардира Кримския мост), оренбургският затвор се готви да приеме нов затворник, а киевските политици се радват, защото са им обърнали внимание.

Рогън написа в „Туитър“, че „е провел превъзходен разговор“ с украинския външен министър Павло Климкин. Според Рогън, Климкин го е уверил, че подкрепя статията във Washington Examiner и ще „помогне“, ако Москва „се опита да изпрати журналиста“ в затвора със строг режим „Черен делфин“.

„Съвсем нормално си побъбрихме“, отбеляза той. Също така журналистът написа втора статия на тема моста, озаглавена „Защо Путин иска да ме изпраща в „Черния делфин“. (Видимо, названието на затвора се струва романтично на Рогън, той се старае често да го назовава).

В текста, впрочем, няма нищо ново: оплакал се от 40 лични заплахи и 20 заплахи за семейството си, постъпили в профила му в „Туитър“ от „руските ултранационалисти“, Рогън отново повтаря направилата го известен в Украйна мисъл: „Ако вие строите нещо на  земята на друга страна, то тя има право да унищожи работата ви“.

Има още един абзац, който не може да не радва киевските политици: обвиненията срещу Русия за тероризъм – има се предвид сваленият малайзийски „Бойнг“.

Краят на статията изглежда доста патосно: авторът разказва, че към него са се обръщали руските медии за коментар, но той е готов да говори единствено с двама журналисти от Русия – с Ана Политиковская и Максим Бородним (свердловски журналист, загинал при падане от прозореца) . „Ще говоря с тях, след като Путин ги възкреси от мъртвите“, обобщава своите обвинения Рогън.

Лесно може да се разбере защо призивите му предизвикаха такъв възторг в Киев. Киевският режим с удоволствие разрушава това, което все още някак си работи четвърт век след разпада на Съветския съюз. Едно след друго се закриват металургичните предприятия, а работниците на все още работещите заводи са в застой заради вехтото оборудване. Ракетният „Южмаш“, авиационния „Антонов“, корабостроителницата в Николаев с повече от стогодишна история – няма ги. На граница са Одеският пристанищен завод и много други предприятия.

Валутните постъпления в украинския бюджет засега идват основно от селското стопанство и от прокарването на руския газ в Европа. Последният може скоро да бъде прекъснат а селскостопанският пазар е нестабилен, цените могат да падат под равнището на рентабилност, а без сериозна държавна подкрепа фермерите не могат да оцелеят.

Не е странно, че американската поддръжка на култа към разрухата, царяща в Украйна, е толкова високо оценена. Не предизвиква никакво удивление, ако на Рогън му връчат някаква украинска държавна награда.

Рязката реакция на Русия за заявленията на американския журналист изглежда прекомерна на пръв поглед, но не е така.

Няма да си спомним за излезлият на мода „Прозорец на Овертон“. Просто ще отбележим, че в пълно съответствие с предписаните от Йозеф Гьобелс правила на пропагандата, ако някоя мисъл се повтаря достатъчно често, в нея ще повярват и ще престанат да се удивяват.

Да вземем сваленият над Донбас малайзийски „Бойнг“. Никакви преки доказателства за участието на Русия в тази трагедия, както и преди няма, но и Рогън, и другите американски журналисти пишат за вината на Москва, все едно е аксиома. Същото е и с нахлуването на Грузия в Южна Осетия, съпроводено с убийството на миротворци. Това е „Русия нападна Грузия“. А и последните примери – „държавната допинг-програма“, „намесата в американските избори“ и „отравянето на Скрипал“. Няма никакви доказателства, което не пречи на повечето западни медии напълно единогласно да пишат, че във всички случаи е виновна Русия, а често лично и Путин. А ако се питат  какви са им доказателствата, то много първо ще се замислят, но след това ще отговорят: „Че как, това е общоизвестно, всички пишат за това“.

Легализирайки в общественото съзнание идеята, че Украйна (или САЩ, или който поискате) може да нанесе удар по „незаконния“ Кримски мост, Рогън всъщност предлага, че така може да се бомбардира всеки неугоден за САЩ обект.

Да вземем, например, газопроводите. Какво може да попречи на Тръмп да даде заповед за бомбардировката на „Северен поток“ или на „Турски поток“ след публикацията на статията, че на тръбите е поставено „оборудване, което следи корабите на НАТО“?

Формално това не е удар по територията на Русия, газопроводът минава по неутрални води и принадлежи не на държава, а на компания, в която държавата има пакет акции. Повод за война или за ответен удар няма. Освен това и жертви няма, а Рогън подчертава, че това е принципен въпрос.

Така и Грузия (хипотетично) може да разруши някой мост в Южна Осетия, а Молдова да бомбардира моста над Днестър в Бандери или ВЕЦ „Дубосарск“. Това е на тяхна територия, могат да правят каквото си поискат.

Именно и затова руският Следствен комитет възбужда наказателно дело срещу Рогън и против списанието, публикувало призива му – да не се допуска превръщането на подобни заявления в практика. Едва ли журналистът някога ще се окаже в „Черния делфин“ – за разлика от САЩ Русия не иска от другите държави да им предават граждани на трети страни, затова и Рогън ще може спокойно да си пътува по света, а и сега много ще му се зарадват в Украйна.

Най-слабото място в разсъжденията на Рогън се свежда до украинския анекдот „А пък нас защо?“. Защото призивите за разрушаване на инфраструктура, да не говорим за реалните действия е нож с две остриета. В Русия никой не призовава да се разруши мостът „Голдън Гейт“ или язовира „Хувър“ заради геноцида на индианците или превземането на териториите на чуждите държави, случило се с Калифорния или Колорадо. Но никой не може да гарантира, че тази идея няма да влезе в главите на терористите от „Ислямска държава“ или от някоя друга терористична организация.

Затова и искам да се надявам, че призивът на Рогън така и ще остане неприятен казус, който ще бъде забравен бързо. Защото на никой няма да му хареса отварянето на тази кутия на Пандора.

Превод: Поглед.инфо