/Поглед.инфо/ Първите реакции на западните политици и журналисти на посланието на руския президент се оказаха крайно емоционални. Западът е шокиран от новото руско оръжие, чието действие подробно и убедително бе демонстрирано от Путин. Но той го направи не за да наплашва руските „партньори“. Каква бе реалната цел на този толкова мощен сигнал?

Необичайността на посланието на Путин не трябва да се доказва никому – и в Русия, и по света в близко време ще има повече от възбудено обсъждане на военната му част. Първомартенската реч вече се сравнява с всичко възможно: с „кузикината майка“ на Никита Хрушчов, с речта на Роналд Рейгън за „Звездните войни“, с мюнхенската реч на самия Путин.

Всъщност настоящата реч на президента, разбира се, ще заеме мястото си сред неговите най-важни: днес тя влиза в челната тройка наред с речта в Мюнхен от февруари 2007 г. и обръщението към парламента при присъединяването на Крим през март 2014 г.

Ефектът от настоящата реч, както и от мюнхенската, ще бъде дълготраен. Още повече, че тя съдържа в себе си формулата за осигуряването на великото бъдеще на Русия.

Ако речта от февруари 2007 г. бе затова, че Русия няма да позволи да се установи дискриминиращ и неустройващ я световен ред, то настоящата дава да се разбере, че Русия е извършила пробив в областта на разработката и внедряването на новите въоръжения, превръщайки я в безусловен лидер по военна мощ. Не по отношение на количеството въоръжение, а по отношение на качеството.

За да догонят Русия в тази област на САЩ ще са им необходими не години, а десетилетия – и това означава важен прелом в разпределението на силите на световната арена. Настъпва време, когато с Русия ще трябва срочно да се започнат преговори. Алтернатива на преговорите ще бъде пълномащабната надпревара във въоръжението – а да се догони Русия, както става ясно, ще бъде сложно и много скъпо. И най-вече няма никакви шансове да се получи преимущество. А без надежда за преимущество ги няма и основните подпорки за американските претенции за хегемония – военно доминиране и безнаказаност.

Затова и Русия сега може да диктува условията. А основното ѝ условие е преходът към нов постамерикански световен ред. Не, Русия не иска капитулация от Америка, тя просто иска заедно да се изработят нови правила на играта при новия световен ред. Това го иска Китай, искат го Азия и Ислямския свят, искат го и мнозина в Европа.

Това е нещото, което е искано дори и от Тръмп, възнамеряващ да се договори с Путин за новия световен ред, в който на първо място ще стоят интересите на Америка, а не на глобализацията. Неговият отказ от този път носи принуден, тактически характер, при това в самите САЩ продължава напрегнатата борба за власт между „националистите“ и „транснационалистите“. Т.е. с тези, с които Путин може да се договори за нов световен ред и с тези, които имат намерение и занапред да се опитват да сдържат Русия. Посланието на Путин, че „сдържането на Русия не се отдаде“ е отправено и към едните, и към другите.

Защо са ни нужди новите правила на играта? Не за агресия. Путин подчерта отсъствието на агресивни планове в Русия и напомни, че именно тя играе уникалната роля на „сдържащ фактор“, гарантиращ мира по целия свят:

Ние не заплашваме никого, ние не възнамеряваме да нападаме никого, нищо не възнамеряваме да отнемаме, заплашвайки с оръжие: имаме си всичко. Напротив, смятам за необходимо да подчертая, че растящата военна мощ на Русия е надеждна гаранция за мира на нашата планета, защото тази мощ запазва стратегическото равновесие и баланс на силите на света, което, както е известно, е и остава един от най-важните фактори на международната безопасност след Втората световна война до наши дни“.

Иначе казано, демонстрацията на новото оръжие има за Путин инструментален характер. Основният враг за него и за Русия не е САЩ. „Изоставянето – това е основната заплаха, това е нашият враг“, смята Путин.

Няма противоречия с това, че Путин едновременно демонстрира новите уникални разработки на руския военно-промишлен комплекс: да, Русия е преди планетата в някои много важни военни технологии. Но тя изостава сериозно като цяло – и в развитието на технологиите, и в мащаба на икономиката (която трябва да бъде значително по-голяма) и по качество на живота на хората.

Русия изостава не просто от Запада, а от неговото равнище, за което тя е достойна, на което е способна и което тя желае. Преодоляването на това изоставяне е основна национална задача. Това не е хрушчовото „да догоним и изпреварим Америка“ и не е „построяването на най-напредналото комунистическо общество“ – това е отговор на предизвикателствата на епохата.

Работата не се крие в това, че скоростта на техническите изменения расте стремително, че рязко се ускорява. Този, който използва тази технологическа вълна, ще отиде далеч напред. Тези, които не успеят, ще бъдат потопени от вълната.

Технологичното изоставане, зависимостта означават снижаване на сигурността и икономическите възможности на страната, а в резултат загуба на суверенитета. Именно така, а не по друг начин стоят нещата. Отслабването неизбежно води до отслабване, размиване на човешкия потенциал. Заради това, че новите работни места, съвременни компании, привлекателни житейски перспективи ще се създават в други, успешни страни, където ще ходят младите, образованите, талантливи хора, а заедно с тях обществото ще губи жизнеспособност и енергия за развитие.

Повтарям: промените в света носят цивилизационен характер. И мащабът на това предизвикателство изискват от нас толкова силен отговор. Ние сме готови да дадем такъв отговор. Готови сме към истински пробив.

Нее сме задължени да концентрираме всички ресурси, да съберем всички сили в юмрук, да проявим воля за дръзновен, резултативен труд.

Ако не направим това, няма да имаме бъдеще, нито ние, нито нашите деца, нито нашата страна“.

Това е ключовата част от посланието на Путин. А демонстрацията на постиженията на руския военнопромишлен комплекс му е нужна с една-единствена цел: създаването на максимално благоприятни външни условия за развитието на Русия. Столипин говори в началото на ХХ век за 20 години мир и покой, които ще са нужни за успеха на преобразованията, след които че „вие няма да познаете Русия“. Но след седем години започва световна война, прераснала след три години в революция. Сталин в началото на 30-те години говори за 10 години, за които Русия трябва да пребяга разстоянието, отделящо я от Запада, за да не бъде смачкана – точно след 10 години избухва война, първите месеци от която едва не приключват с гибел за страната.

Владимир Путин не назовава конкретни срокове, за които трябва да се случи скокът. Но заплахите, които днес стоят пред Русия, носят не по-малко сериозен характер, в сравнение с времената на Столипин и Сталин. И Путин прави всичко за това, че Русия да може да съсредоточи сили върху вътрешните си дела, върху самия скок, без да се отвлича с външни заплахи.

Именно затова на Русия ѝ е нужна демонстрацията на ново оръжие – гарант за нейния суверенитет и възможност да прави това, което е длъжна. Да направи пробив към бъдещето, за което тя е достойна.

Превод: Поглед.инфо