/Поглед.инфо/ Държавният секретар на САЩ Майк Помпео приключва своята обиколка на арабските страни. Това посещение се съпровожда с реакциите към произнесената от Помпео миналата седмица в Кайро реч. Тя от своя страна стана явен отговор на друга каирска реч – знаменитата реч от 2009 г. на президента на САЩ Барак Обама. Защо речта на Помпео изглежда значително по-лошо от речта на Обама и как сега в Близкия изток възприемат дипломацията на САЩ?

По време речта на Помпео на човек можеше да му се стори, че в главата му се върти нещо друго. Например, стената на границата с Мексико. На държавния секретар не му ръкопляскаха. Слушателите в Американския университет в Кайро не реагираха на неговите тези. Можем да ги разберем.

Основно речта, под претенциозното название: „Силата на доброто: Америка се възражда в Близкия изток“ , бе уморена и повърхността. Как може да се реагира, да кажем на това: „Нашата цел е да си сътрудничим с приятелите и енергично да противостоим на врага, защото силен, безопасен и икономически активен Близък Изток отговаря на нашите национални интереси“. Това прилича повече на тост, а не на стратегия „за завръщането на силите на доброто“.

И не само авторът на тези редове бе разочарован от речта, впрочем той е доста професионален държавен деец с военно минало. Така старшият научен сътрудник от влиятелния Институт „Брукингс“ Шали Хамид характеризира каирската реч по следния начин: „Ще бъда внимателен, но речта на Помпео бе едно от най-лошите изказвания за външната политика. Това бе цинично, дребнаво, несвързано и глупаво“.

И бившият директор на ЦРУ Джон Бренън разкритикува речта на Помпео – особено думите за предишния президент на САЩ Барак Обама. „Мисля, че Майк Помпео трябва да се засрами за казаното в Кайро, за това че той оскърби бившия президент пред мюсюлманския свят“, заяви Бренън.

През 2009 г. Барак Обама произнесе своята Каирска реч – „Ново начало“. Тя продължи повече от час, тоест два пъти по-дълга от тази на Помпео. Тогава на мнозина им се стори, че речта на Обама не е свързана с реалността. Но сега, ретроспективно изглежда, че речта на Обама е реч на интелектуалец, който има стратегия и визия за региона. Но неговата политика като цяло стана провал. Какво да говорим за тези, които са му дошли на смяна.

Обама разбира исляма, арабския свят, познава разликата между шиити и сунити. Например, предшественикът на Помпео, членът на обществото „Череп и кости“ в Йейлския университет Джон Кери, става инициатор на подписването на „ядрената сделка“ с Иран през 2016 г. А две години по-рано той стана посредник при разрешаването на афганистанската вътрешнополитическа криза, възникнала след президентските избори. Тогава е създадено правителство на националното единство, което съществува и до днес. Да, решението навярно не е най-доброто. Кери просто раздаде постове на двамата кандидати, получили най-много гласове. Оригинално и претупано бе създаден постът генерален директор на Афганистан. Но сега, особено слушайки Помпео, изглежда, че това е най-малкото зло.

Междудържавните отношения изискват елементарно познаване на основите на културата и религията на отсрещната страна. Бившата американска администрация се опитваше по всякакъв начин да покаже желанието си поне да разбере мюсюлманския свят. Обама изнесе реч в университета в Кайро. Помпео - в Американския университет в Кайро. Обама няколко пъти произнесе общото мюсюлманско поздравление „Салам Алейкум“, благодари на публиката: „Шукран“- Египетската зала го посрещна с аплодисменти. Почти половината от речта беше посветена на историята на исляма, наследството и неговото влияние върху световната цивилизация. Спомня си алгебрата, медицината и др.

Разбира се, това не спаси администрацията му от грешки. Но какво очаква регионът от политиците, които са априори много по-ниски по своето равнище?

Обама се опита да обърне страницата на провалите и грешките на републиканския Джордж Буш. Той призна правото на Иран на мирен атом и даде ясно да се разбере от мюсюлманския свят, че ясно разграничава понятията „ислям“ и „тероризъм“. Обама призна, че през последните години Западът е бил предпазлив към мюсюлманския свят и е допуснал грешки. Той обяви нова ера на американските отношения с ислямския свят. По отношение на американската политика в Ирак и Афганистан, американският президент потвърди намерението си да изтегли войски. Почти всички американски войници от Ирак бяха изтеглени през 2011 г. А Афганистан бе напуснат от по-голямата част от контингента пред 2014 г.

Обама засегна и палестинския проблем, признавайки правото на този народ на своя държава. Палестинският проблем не е нещо само по себе си. Това е един от най-важните въпроси, който е източник на растеж на екстремизма. Между другото, политиката на Тръмп по този път дава коз на джихадистите.

Речта на Помпео е точно обратната на Обама. В 25-минутна реч държавният секретар на Тръмп посвети повече време да критикувана Обама, отколкото да изрази новата политика. Несъмнено Помпео излага думи, от които е трудно да се извлече нещо подобно на стратегията. От време на време исках да поискам завръщането на Обама.

В допълнение към празнотата имаше и погрешни изчисления. И най-тъжното: пропуските са продиктувани от идеологията, по-точно от идеологическата ограниченост. Влияние, разбира се, оказва и работата на лобистите. Е, например, Помпео заяви, че Съединените щати (при Обама) „не достатъчно“ са подкрепили протестите в Иран. Изглежда, че администрацията на Тръмп ги е подкрепила достатъчно през изминалата година. Не говоря за безсмислието на самата идея за смяна на режима в Ислямската република.

И все пак в тази история има драма. Америка не от вчера е замесена в региона. Обама и Тръмп действат както могат. Те са заложници на близкоизточната политика от миналото, особено тази на администрацията на Буш, която успя да направи някои неща. Иронията е, че и настоящият ръководител на Белия дом, и неговите предшественици се опитват по всякакъв начин да измъкнат щатите от безизходицата на Близкия и Средния Изток, в които, честно казано, белият човек не може да намери нищо добро.

Вярно е, че го правят по различни начини. „Америка настъпва“, заяви Помпео. И наскоро шефът му обяви пълното изтегляне на войските от Сирия и 50-процентно намаляване на контингента в Афганистан. Държавният секретар заяви, че Обама е подценил заплахата от „радикалния ислям“ и „иранския режим“. „Иран е разпространил своето зловещо влияние“, а сирийското правителство „е освободило терора" пред лицето на американската плахост. Всъщност Обама е обвинен във всичко, което се случва в региона.

От всичко, което каза Помпео, е трудно да се изолира политическият вектор. Нищо чудно, че казват, че когато няма стратегия, се изнасят речи. Но все още изглежда, че Америка на Тръмп се опитва да напусне Близкия изток. Но как? Изключително във военно отношение. Тоест Вашингтон планира да остане най-влиятелния играч в региона. Но ръководителят на Белия дом се надява да направи това без американските войници в източните пустини. Тоест нека Помпео обозначи „настъпление без военни“.

Иран остава друг важен елемент от американската политика в региона. Сегашната администрация е събрала в себе си най-радикалните антиирански политици, които искат да променят или унищожат режима. За тази цел ще бъдат използвани различни мерки, с изключение, надяваме се, на военните. Прокси-войни, информационен натиск и санкции – какви ли не инструменти. Надеждата е , че всичко ще закипи, изгори и най-накрая ще предизвика голям Ирански пожар, който да помете режима на самата Ислямска република (и няма да докосне всички останали?).

Американските провали на Изток не се дължат на липсата на стратегия като такава или на лоши речи. Те, като правило, идват от завишените очаквания. В останалото отношение „стратегията“ на Помпео е достатъчно пуста.

И въпреки това, Америка все още е най-влиятелния и желан играч в мюсюлманския свят, поне сред елитните групи на Изтока.

Превод: В.Сергеев