/Поглед.инфо/ Редица медии побързаха да обявят началото на операцията в Идлиб, плашейки се от сенките на собствените си журналисти. Всъщност на сирийските фронтове сега е тихо, може дори да се каже подозрително тихо, затова оръдията на информационната война стрелят без да спрат. От тук възниква и принципният въпрос: защо се бави Башар Асад?
Въпреки редицата прогнози и дори „фалстартове“, през последните три дни практически на всички фронтове на Сирия е постъпило затишие, което привлече внимание към малки по местните мерки събития, които обаче са политически показателни.
Западните медии продължават да предъвкват тезите за това, че Башар Асад подготвя химическа атака. Видимо целта му е при това да привлече огъня към себе си. Това е като със Скрипал: каквото и да се говори, каквито и факти и логически доводи да се представят, нищо няма да се промени. Това е един вид „край на историята“: спокойната комуникация между частите на света е прекратена, няма диалог и такъв не се предвижда.
На този фон извънредно забележителни са сеансите на саморазобличаване във Франция и Германия. В Париж, например, признаха, че са против военната операция в Идлиб не по хуманитарни съображения, а защото терористите ще се отправят „към местата си на произход“, в това число и във Франция. Това е разбираема и в крайна сметка логично обоснована позиция.
Германия, например, предлагайки своето участие в нанасянето на удара по сирийските обекти „след използването на химическото оръжие“, все още се прикрива със „спасението на хората в Идлиб“ и „кървавата баня“. Тази формулировка се препечатва на всички европейски езици, включително на холандски и на датски и широко се използва от западноевропейските медии. Дори след събитията в Саксония Ангела Меркел не може да престъпи вербалните закони на политическата коректност и да признае: „Ние (французите, германците, холандците, белгийците) се стремим да запазим „резервата Идлиб“ в първоначалния му вид, защото се боим за самите себе си, защото сами открихме пътя към Европа на дявол знае какви хора с гранати“.
При това Франция тихичко продължава да се настанява на територията на суверенна Сирия. Източно от Ефрат в провинция Деир ез Зор френско поделение е пристъпило към оборудване на база в покрайнините на село Ал Джурди Шарки на 20 км. северозападно от Хаджин. Официално тази база ще принадлежи на проамериканската коалиция, но французите никой не ги е карал „да стават първи ученици“.
В самата провинция Деир ез Зор коалицията и кюрдите през последните дни не водят военни действия. При това операция „Бурята на Джазира“, която американците и кюрдските им съюзници вече провеждат източно от Ефрат с цел да прочистят територията от „Ислямска държава“ не е дала съществени резултати.
Кюрдите през последно време засилват своите сили извън границите на своя етнически ареал, защото не успяха да постигнат от племената предислокация на милициите в арабските райони на Сирия, а им се иска да участват в прочистването на Идлиб и районите, разположени източно от Ефрат.В резултат те вече седмица провеждат насилствена мобилизация сред арабите и бедуините в Рака и в пустинята около нея, което е съпроводено със сблъсъци с местното население.
В частност в последните два дни кюрдите са провели набори около град Айн Иса в западната част на провинция Ракка. Тяхната цел са младите хора, които след това принудително се отправят в тренировъчните лагери.
В самия Идлиб последните два дни станаха най-спокойните от началото на септември: няма нито масирани артилерийски обстрели, нито налети на сирийските ВВС по позициите на терористите. Не работят и руските ВКС. Това е свързано с активизирането на преговорите с отделните групировки бойци, с които те са възможни.
Междувременно турската страна продължава да настоява за предаването на властта в Идлиб на останките от Сирийската свободна армия (тоест на „умерените“) по образец на Източна Гута. Напомняме, че там гражданската власт остана за опозиционните групи при условие те да предадат тежкото въоръжение и формално да преминат под командването на Дамаск. В най-проблемните населени места за съблюдаването на този режим следи руската военна полиция. Анкара смята, че към част от провинция Идлиб аналогична контролна функция ще се предаде на турската армия, което е съвършено неприемливо за Дамаск – сирийското правителство не е канило турската армия на своя територия.
Останките от „умерените“ е едновременно и субект на преговорите за предаването на оръжието на сирийците и на руския Център по примирие, и обект на натиск от страна на Анкара. Започва типичната близкоизточна преговорна игра, в която турците лесно пренареждат картите. Някои джихадистки източници твърдят, че те обещават да предадат на туркоманите и на няколко протурски ориентирани групировки в Идлиб оръжие в случай на начало на настъпателната операция на правителствените сили. И в това време в провинция Хатай продължават да пристигат турски танкове и бронетранспортьори.
Съобщенията за подготовката от джихадистите на контранастъпление към Алепо и Хама засега нямат потвърждение, но на теория е възможно всичко. Съмнение предизвиква единствено един практически въпрос. Източно от „резервата“ джихадистите удържат външния периметър на фронта, а в тила им са разположени „умерените“, с които пазарлък водят всички заинтересувани страни. Настъплението срещу превъзхождащи сили на противника с толкова нестабилен тил е странно, но ние си имаме работа с хора, които от рождение не знаят какво е то формална логика.
Още по-интересна е ситуацията на южния подстъп в района Латамина, откъдето се предполага, че може да се настъпи към Хама. Там фронтът на джихадистите, както и цялата долина Ал Габ се държат от т.нар. „Джейш ал Иза“ ( „Войните на славата“), която има богат опит във взаимоотношенията с ВКС на РФ.
В първия ден на участието на руските ВКС в операциите в Сирия, щабовете и складовете на „Джейш ал Иза“ в Латамина бяха унищожени при въздушен удар.
Тоест именно тази групировка се оказа първата цел за ВКС на Русия на територията на Сирия, защото тогава трябваше да се стабилизира основният фронт и да се спре настъплението на джихадистите в Хама. Бързо се изясни, че понеже „войните на славата“ се позиционираха като „политически“ и формално се считаха за „умерени“, американците са ги затрупали с противотанкови комплекси TOW и незнайно защо с преносими противовъздушни ракетни комплекси. В резултат на това през септември 2016 г. те свалиха руски хеликоптер „Газела“ (произведен във Франция, но ситуационно използван и от ВКС на РФ), летял твърде ниско. Отрядът, свалил хеликоптера, бе преследван повече от година и през ноември 2017 г. операторът Хамдо Ахмад ал Хамуд най-накрая бе ликвидиран в село Хасрая при точно попадение на ракета в окопа, където се намираше.
След това „Джейш ал Иза“ оперативно се присъедини към „Джебхат на Нусра“ като към най-силния играч в региона и започнаха да атакуват руската база „Хмеймим“ с домашно произвеждани безпилотни летателни апарати. Да, именно тези хора са основно отговорни за атаките над „Хмеймим“. И сега ще е по-добре да не мислят за настъплението към Хама, а за спасяването на собствените си души.
Превод: Поглед.инфо