/Поглед.инфо/ Страните от НАТО се договориха да се избавят от съветска и руска военна техника. Такива разговори се водят вече от дълго време в Алианса, но някои страни не само, че запазват съветското си въоръжение, но дори продължават да купуват оръжие от Русия. И дори ако редица страни от НАТО формално се отказват от съветско въоръжение, те всъщност продължават да го използват. Как?

На проведената в Брюксел среща на високо равнище на НАТО членовете на Алианса се договориха да се избавят от остарялата съветска и руска военна техника. За това се говори в декларация, приета в края на първия ден на събирането.

Участниците достигнаха до извода, че „предизвикателствата на променящата се обстановка“ изискват от страните в НАТО „оперативна съвместимост“ на силите и средствата, които трябва да се намират във „висока степен на готовност“. Затова влизащите в Алианса държави имат намерение да решат въпроса със „съществуващата зависимост от наследената военна техника с руски произход“.

Най-големият арсенал съветско въоръжени в НАТО имат страните, които по-рано влизат в Съветския блок – Организацията на Варшавския договор: Полша, Румъния, България, Унгария, Чехия и Словакия. Подразбира се, че при влизането на страните от Източна Европа в НАТО (от 1999 до 2014 г.) те ще заменят цялото си съветско въоръжение със западно. Но в реалността не всичко е толкова еднозначно.

Както пише ТАСС, водещата страна от региона Полша все още има от съветското въоръжение: картечници „Калашников“, съветски ПТУР „Фагот“ и ПЗРК „Стрела-2“, практически всичките си противовъздушни системи, в частност цевните ЗСУ-23-4 „Шилка“ и ракетните С-200 „Вега“, реактивната артилерия е представена от легендарните БМ-21 „Град“ и системите РМ-70, които са чешка модификация на „Град“. Сред основните бойни танкове на първа позиция остава Т-72М, а в авиацията – МиГ-29, Су-22М4 (износната версия на Су-17), хеликоптерният парк се състои от класическите съветски машини от Ми-8 до Ми-24. Сред страните от Източна Европа от съветските бойни самолети се е избавила единствено Унгария.

Но трябва да се отбележи, че съветската и руската техника се използват не само в Източна Европа. Дори в Германия МиГ-29 са свалени от въоръжение едва през 2004 г. Известно е, че и Гърция, която в последно време демонстрира охлаждане на отношенията с Русия не бърза да се доверява напълно на натовското въоръжение. Още в началото на 90-те години са купени зенитно-ракетни комплекти С-300, „Тор-М1“, кораби на въздушна възглавница и противотанкови ракетни комплекси. Освен това тя не само с голяма неохота се разделя със съветското въоръжение, но и не веднъж се е замисляла за покупката на нова руска техника.

И сред другите членове на Алианса също се появява тази мисъл. Най-показателен за това е примерът с Турция, която въпреки заплахите от страна на САЩ има намерение да се въоръжи с руски зенитно-ракетни комплекси С-400. Както заяви наскоро нейният външен министър Мевлют Чавушоглу, първите С-400 ще бъдат доставени в края на 2019 г. Също така на въоръжение на турската армия се намират руските БТР-80, хеликоптерите Ми-17, противотанкови ракетни комплекси, различно стрелково оръжие.

Достатъчно съветска и руска техника има и в балканските страни. Наскоро се съобщи, че НАТО започнва да търси подизпълнител за отчет и унищожаване на съветското въоръжение в складовете на Черна гора, която влезе в Алианса през 2017 г. В другите балкански членове на НАТО също има предостатъчно съветско въоръжение. Словения има танкове М-84 (югославският вариант на Т-72), самоходни ПТРК „Малютка“ и „Фагот“, различни ПЗРК, има и стражеви катер от руския проект 10412. В хърватската армия в основата на бронетанковите войски стои същия Т-72/М-84, съветски БТР-50, „Малютки“ и „Фаготи“, стотици ПЗРК („Стрела-2“ и „Игла“), на разположение във ВВС все още има стари съветски МиГ-21.

Като цяло за това, колко са останалите в членовете на НАТО съветски боеприпаси, били те патрони, мини, бойни глави, торпеда може само да се досещаме, но става дума за огромни запаси. Така наскоро стана известно за плановете на Варшава да създаде в източната част на страната нова тежка дивизия. Като допълнителна техника изборът падна не на новата западна, а на танковете Т-72, които както и преди са в полските складове. Тези танкове са на въоръжение в България, Унгария, Румъния, Словакия, Чехия и дори в Германия, където Т-72, както и преди са в запас. Освен танковете на разположение на страните от бившия Варшавски договор остават стотици съветски БМП, БТР и бойни разузнавателни машини.

Ръководителят на Центъра за анализ на стратегиите и технологиите Руслан Пухов в разговор с „Взляд“ не изключва, че точката за отказа от съветската техника е попаднал в декларацията заради опасенията, че в противен случай документът може да не устрои президента на  САЩ Доналд Тръмп, който по-рано саботира подписването на заключителното комюнике на срещата на Г-7. Пухов отбеляза, че за годините след разпада на СССР съветските въоръжения в страните на НАТО всъщност „не са остарели толкова много“. „Тези въоръжения по естествен начин ще се похабят. Техниката старее, приключва ѝ ресурсът. Словаците видимо по време на срещата на високо равнище заявиха, че избират Ф-16 и ще се избавят от МиГ-29“, заяви експертът.

С тази позиция е съгласен и директорът на „ПИР-Център“ по новите технологии и международната сигурност Вадим Козюлин. Според него съветското въоръжение само остарява. Освен това членовете на НАТО го разпродават активно на трети страни. България трябва сама да произвежда боеприпаси за своята стара техника, което говори за опразнени складове.

На служба основно остават единствено високотехнологични въоръжения: ракети, торпеда, системи зда ПВО. Но те искат модернизация, техническо обслужване, което създава множество проблеми за собствениците. „Това се отнася до авиацията, която изисква професионален ремонт. С това възникват проблеми. Необходимо е обръщение към страни, които нямат пълномощия от разработчика. В резултат се стига до отказ от техника. Например Украйна, където все още се пазят остатъци от съветската отбранителна промишленост, извършва ремонти, но те са некачествени“, заяви Козюлин.

Наистина, цялата тази техника е образец от 60-те до 90-те години на миналия век и постепенно изразходва ресурса си. От 2014 г., след разрива на военно-техническото сътрудничество на страните от НАТО с Русия, държавите от Източна Европа пестанаха да получават лицензионно обслужване на тази техника. Затова сега с ремонта и обслужването на самолетите и хеликоптерите се занимават компании без пълна техническа документация, което води до дългосрочен отказ на техниката. Миналата седмица в Полша се разби МиГ-29. Пилотът катапултира, но загина. Буквално на следващия ден в Румъния по време на демонстрационни полети се разби МиГ-21 (самолетът е създаден през 50-те години на миналия век). Пилотът също не оцеля.

Също така е важен факторът със съвместимостта на системите, която „трябва да се постига чрез хитри приспособления“, което не „дава необходимия ефект“. Но освен техническия аспект решението за отказ от съветската техника има политическа и икономическа основа. Както смята Козюлин, новите страни от НАТО преднамерено биват заставяни да обновяват въоръжението си, за да поддържат военно-техническите комплекси на западните страни. Според експерта старата съветска техника ще бъде заменяна преди всичко с отписана американска.

Наистина, както се вижда по-горе, това е наистина огромен пазар за военна техника, разходи за стотици милиарди долари, които трябва да се изплатят от самите тези страни. Така че бързото заместване на загубения потенциал ще бъде трудно постигнато от страните заради високата цена на новата техника, уверен е Козюлин. Именно затова програмите за превъоръжаване са разчетени за десетки години.

Има и друг аспект – пълното изтласкване на руския ОПК от натовските пазари. Козюлин прогнозира, че Русия сега още по-трудно ще намери нови купувачи сред членовете на НАТО. Купуващата в миналото руско оръжие Гърция сега изпитва финансови затруднения и не е в състояние да провежда самостоятелна политик, тя просто няма да издържи на натиска на партньорите си по НАТО, ако реши да придобие съвременно руско оръжие.

И все пак, въпреки новата натовска декларация, едва ли си струва да се очаква пълно изчезване на руската и съветската техника от страните в блока. Работата е там, че самите източни страни от Алианса са открили удобна вратичка. На основата на съветските образци те ще разработват и произвеждат собствено модернизирано въоръжение. Най-много в това са успешни Полша и Чехия. И такава техника едва ли ще бъде изпратена на скрап, защото новите правила не я засягат.

Руслан Пухов отбеляза, че Полша смята такива въоръжения за своя разработка. „Някои страни от НАТО не признават за съветски цяла редица въоръжения. Полша смята МиГ-29, както и Ф-16 за свои самолети. Тя още през 90-те години купи от Русия лиценз за производство на ПЗРК. Нашата „Игла“ те я наричат „Гром“. Те няма да се откажат от нея, освен това те продават тази система извън страната си“, посочи Пухов. Аналогична система е и с танковете – полският основен боен танк РТ-91 „Твърди“ е фактически модернизирана версия на Т-72, който по-рано поляците произвеждат по лиценз.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели