/Поглед.инфо/ Така се случи, че на 8 и 9 юни 2018 г. колективният Запад и колективният Изток проведоха, така да го кажем, преглед на силите. Защото едновременно преминаха срещите на високо равнище на „Голямата седмица“ и на Шанхайската организация за сътрудничество. В рамките на тези мероприятия се състояха редица знакови двустранни срещи – например срещата на президента на Русия с председателя на КНР.

Но най-знаково стана неочакваното заявление, информационната бомбичка на Доналд Тръмп, че Русия може да възобнови участието си на срещите на „Голямата седмица“. Цитат на Тръмп „Защо имаме среща без Русия. Бих препоръчал да върнем Русия на преговорната маса“. Това не може да се разбере като неопределено или двузначно. Какво бе това? Някакво господарско потупване по гърба, поощряваща крачките на Русия в интерес на Запада или заради тези крачка на Русия, които могат да се приемат от Запада като предприети в негов интерес? Например формирането на хиперлибералното правителство, редицата данъчни и бюджетни маневри и правила, които мнозина приемат като усилване на потока дан, пращат на Запада? Или Тръмп сериозно обръща лице към нас, или Западът в неговото лице е изпратил сигнал за борба с Русия като съюзник (васал) с Изтока (Китай), или това е епизод от битката между клановете на финансистите и произвеждащите?

Веднага ще подчертая, че тези две глобални срещи на високо равнище всъщност обсъждат един и същ дневен ред – в крайна сметка е дин основен въпрос: какъв ще бъде през XXI век световният ред, каква ще бъде неговата структура и кои основни сили ще определят бъдещото развитие на човечеството. И до това стои въпросът: какъв ще бъде моделът на световната финансово-икономическа система? Тези въпроси са общи и за едната и за другата среща?

За това, което се случва на Г-7. Там днес се води борба в две посоки. Преди всичко от страна на Европа и Япония да се ограничи вниманието на съвкупна Америка и да получат някаква самостоятелност. Самостоятелност и във външната политика, и в икономическите процеси, самостоятелност в сферата на сигурността и така нататък. И така, единият процес е опитът Америка да се изтласка от Олимп.

Вторият момент е борбата за доминиране в самата Америка, тоест в цялата световна финансова система (най-малкото в западната ѝ част). Кой ще управлява? Или това ще бъде финансовият монопол, финансовата олигархия, която днес единствено произвежда виртуални пари и чрез парите управлява, води политики и така нататък. Или ще победи тази програма, зададена от Тръмп в своята предизборна кампания и в опитите да се действа вече на президентско равнище: да се застави промишлеността да заработи, да се стартира процес на производство на ново технологическо равнище и да се занулят огромните американски многотрилионни дългове. И тези процеси днес са основни в Г-7.

Защо Тръмп покани Русия на масата? Русия днес заради своята слабост в икономиката (и особено в новите технологии) е като инструмент, който може да се вземе и да се използва в личен интерес – преди всичко срещу Европа, срещу Япония, срещу Китай. И Тръмп получи шанс. Нали всичките ни чиновници, имащи милиарди зад границата и нашите олигарси, плюс околопутинските планове днес се намират под контрола на американската администрация. Американците са заплашили техните сметки, техните активи, включително и недвижимата собственост. Условието на Вашингтон видимо е следното: „Или се предавате, назначавате правителство на Медведев и ще внедрявате цифрова икономика вместо развитие и ще ви пощадим, или ще ви затрием“. И това, което днес се случва в Русия (встъпителната реч на Путин и скорошното му общуване с „народа“) показва, че президентът и екипът му имат надежда, че ще им простят. Защото Тръмп не вика цяла Русия „зад масата“, не призовава руския народ към „осмицата“, а руските олигарси и чиновници, за да ги има като ръчен инструмент за натиск по Европа, по другите страни. Тоест опитва се да ги има под ръка.

При това вътре в самото западно общество се наблюдава доста ясно разслоение, защото Меркел изрази солидарното мнение на останалите шестима членове за това, че докато Русия не се изтегли във всеки смисъл от Украйна, няма да се говори за никакво завръщане на Русия в Г-7. Меркел не изразява дори и общоевропейската позиция, дори, бих казал, не и общогерманската. За Меркел също има сериозни компромати и помним какъв инструмент бе тя за Обама. Тя изразява позицията, по-скоро, на Ротшилдите, работи, за да не се усили борбата на Тръмп срещу Федералния резерв, срещу световния финансов олигархат. Тя изразява влиянието именно на тези финансови групи и финансов капитал като цяло. А това, че за своите интереси и печалби днес се сражават и европейският, и американският бизнес – това е естествен процес, просто сега леко се е изострил. Особено се е изострил заради газовите доставки. Какъв газ да потече към Европа – или ще се увеличават обемите на руския газ, или американците ще дойдат със своя шистов. Води се обикновена конкурентна борба.

Но Европа като цяло започва да се обръща към някакъв неутралитет. Не срещу Русия, но не и с Русия. Не е против Америка като цяло, но не е подчинена на американската администрация. Европа сега маневрира. Виждаме, че и китайското присъствие в Европа се увеличава мощно, западноевропейците търсят партньори и в лицето на Индия. Освен това Германия много силно си сътрудничи с Индия, опитва се да открие своите интереси и ги вижда в големия Близък изток и затова позицията на Европа по отношение на Ира е малко по-различна от тази на Тръмп. Това са вътрешнозападни игри.

А Русия е нужна на европейците като доставчик на евтини суровини, не като повече. Нашите суровини са по-евтини от американските. Плюс това руският пазар може да се насища колкото им се иска. Вървя о Москва и освен „Газела“ нищо родно не виждам. А това говори, че има възможност нашият пазар да се насища с всякакви работи. Води се яростна конкурентна борба за печалби и за някаква политическа самостоятелност.

Още малко за „голямата седмица“. Още на 9 юни стана известен документът, наричан „Съвместен план за действие“. В него, въпреки това „ободряващо заявление на Тръмп, звучи ясна антируска риторика: „Страните от Г-7 се съгласяват да споделят информация и да работят с доставчиците и компаниите в социалните мрежи, за да се предотврати намеса на други страни на изборите. Другите страни се стремят да подкопаят демократическите общества и институции, нашите електорални процеси, нашата независимост и сигурност“.

Поканата на Тръмп към Русия да участва като член на „седмицата-осмицата“ е морков. Но от друга страна цитираният документ е инструмент за натиск на американците и англичаните. Знае се, че „другите страни“ са Русия. „Ако, момчета, не ни се подчините и не играете по американски правила, то над вас ще продължи да висне демоклиев меч, вашите сметки, вашата недвижимост ще бъдат иззети“. Тук е и морковът, тук е и тоягата. Това е начин за натиск от Европа и САЩ по Русия, за да бъде тя по-сговорчива.

Нека се обърнем на Изток. Що е то Шанхайската организация за сътрудничество? Трябва да се има предвид, че тя обединява представителите на огромния Евразийски континент, където двете най-мощни държави с повече от милиард население и извънредно мощни икономики са Китай и Индия. Това на първо място.

На второ място, ШОС има и стратегически-геополитически полюс. Именно ние, военните, първи зададохме този полюс, а Евгений Примаков ни подкрепи. Водил съм с китайските военни ръководители преговори и ние негласно, между другото, но ясно, обозначихме две цели. Първата е, че светът трябва да бъде биполярен, равновесен, за да няма диктатура от един полюс. И втората е, че Евразийският континент трябва да изтласка САЩ и Запада като цяло. Ние помним как Бжежински заяви, че „Евразия е наградата за победителя в Студената война“. След 1991 г. американците веднага налазиха със своите НАТОвски съюзници там, обозначиха Евразия като зона на жизнено важни интереси, назначиха там централно военно командване, отговорно за прокарването и защитата на американските интереси. Затова втората задача е да се изтласка американското влияние именно от нашия континент.

Всъщност тези две задачи се решават повече или по-малко успешно. И се формира някакъв полюс със своя обособена икономическа зона и модел на икономика, със своя система за колективна отбрана, която засега се проявява като борба срещу тероризма. Но, когато се провеждат учения на ШОС, в замисъла, в легендата на тези учения се залага, че някакви терористи са превзели една от столиците на страните от организацията (Пекин и Москва) и тогава започват съвместни действия по освобождението на градовете. Има общи заявения на министрите на отбраната на страните от ШОС по неодобрение на американските противоракетни системи. Тоест този орган за колективна сигурност е модел на бъдещата международна система за сигурност.

Но тук отново става дума за лидерство и не просто в ШОС, за бъдещото световно. И тук е разбираемо, че Китай претендира за тези роли. Китайската мечта за овладяване на света без изстрели се осъществява, в тона число и чрез ШОС.

И тук отново става дума за Русия. И икономически план и бих казал, в морално-политически, Русия днес не е привлекателна нито за Казахстан, нито за Узбекистан, нито дори за Киргизстан. С този състав на правителството, с отсъствието на каквато и да е стратегия за собственото развитие (и дори поглед на бъдещето – каква ще бъде страната ни след 10-20 години), ние не сме привлекателни. Да, Казахстан се опасява, че може да бъде погълнат от Китай преди всичко чрез неговите глобални и регионални икономически и транспортни проекти. Такива опасения имат и Киргизстан, и Таджикистан, в по-малка степен у Узбекистан. И затова от една страна те биха изграждали Евразийски съюз начело с Русия, но не с такава Русия, каквато тя е днес. Защото днес Русия може да се показва като основен пример за системна корупция и огромен социален разрив в обществото. И тук Русия също се намира в уязвимо положение. Това, че Путин има добри срещи със Си Дзинпин, това, че те се прегръщат, возят на скоростни влакове, това само говори, че днес Русия поддържа китайските стремежи и че едновременно геополитически и геостратегически резерв за КНР в противоборството с американците. Много полезни неща стават в рамките на Шанхайската организация по отношение на двустранното сътрудничество, но ние сме просто младшия брат на Китай, които днес може да ни гали по главичката, но утре могат и за гърлото да ни стисне. Защото икономиката на Русия днес има характер на отделни огнища, докато Китай се развива мощно, динамично и системно. На фона на тази динамика ние ежедневно изоставаме от Китай.

Плюс това има и сенчеста страна на руско-китайските отношения – това е усвояването от Китай на нашите богатства в Сибир и Далечния изток. Милиони хектари се отдават днес за 49 години и този процес се разширява. Китайците не си взимат пустините, те взимат от тайгата и от плодородните земи. Своята техника са пуснали, гората изсичат, извозват, непрекъснати ешалони отиват към Китай. Те и почвата извозват, но най-важното е, че преселват там свои граждани, свои компании, които усвояват тази територия. Ние не можем да ги изтласкаме, защото Китай със своята мощ може да откаже да ни върне земите. А какво ще стане след 49 години е трудно за описване.

Обобщено – от една страна виждаме какъв морков се опитва да ни предложи Тръмп. От друга страна сме младши партньори на Китай в друга посока. Такава политика се нарича многовекторна. Има добре известен пример за многовекторна политика в най-новата ни история – това е Украйна. Знаем до какво докара това. Може би наистина умна политика днес ще бъде нещо като балансиране, акробатика? Или трябва да забраним за ролята на младши партньор – било то на Изток, било то на Запад и да включим външните резерви на нашия народ, нашите ресурси, нашата политическа воля, нашия народен гняв по повод унизителното положение, в което страната ни се намира последните 30 години?

Искам да подчертая, че ние нямаме собствен геополитически проект. Ние се щураме. Ту Горбачов-Елцин завиват на Запад, „вграждайки ни в западната цивилизационна общност“, както Елцин пиян говореше. След това ни обръщаха на Изток. Но нито тук, нито там няма да имаме ясно място, докато не започнем сами да осъществяваме собствения си проект. Сега уж имаме велика дружба с КНР. Но нали Китай носи по света не само своята икономика – това бе потвърдено на последния конгрес на Компартията на Китай – страната ще носи и своя социализъм. И капиталистическият свят за него, в крайна сметка е съперник. Ние нямаме идеология. Капиталистическа страна, при това с толкова див капитализъм, против какъвто се бори китайското ръководство, не трябва да се надява, че Китай ще започне да я глади по главата.

Също така предполагам, че Тръмп все пак ще победи и застанал начело на национал-икономистите ще бъде преизбран. Борбата срещу финансовия, виртуален капитал срещу производствения вътре в САЩ ще се усилва. И тук ние отново сме неопределени. Като производствен капитал ние не сме никак интересни на американците, тук няма тема за взаимодействие, сътрудничество, търговия, съвместни проекти – космически или други. Нашият дел в световната иновационна продукция е 0,25%. Ние не можем и да застанем на страната на финансовия капитал, което сега се опитва да направи нашия олигархат чрез Путин. Нямаме собствен обявен проект. И нали той ни е изрисуван – трябва да формираме четвъртото геополитическо пространство. Има ги пространствата на Северна Америка, Европа и Китай. И дори в рамките на ШОС трябва да работим по най-тесен начин с Индия. На Индия засега са ѝ нужни нашите съветски технологии, съветски разработки, съветски въоръжения, съвместните икономически проекти. И плюс Иран. Русия-Индия-Иран, Москва-Техеран-Делхи: ето я нашата връзка, която ще ни направи по-защитени и по-самостоятелни и в по света като цяло, и в ШОС. Иран, надявам се, скоро ще стане пълноправен член на тази организация.Нужен ни е и наш проект и в Близкия изток. Но най-вече в постсъветското пространство. Иначе с Казахстан, не дай боже, ще се случи същото като с Украйна. Основният ни проблем е, че нямаме собствен държавен проект. Ние сме инструменти за други проекти.

Превод: Поглед.инфо