/Поглед.инфо/ Русия и Турция най-накрая подписаха дългоочакваната "голяма" сделка.
Кремъл обяви във вторник (12 септември), че едни от най-големите преговори с членката на НАТО Турция са приключили. Така втората по големина страна в западния военен алианс ще получи руски противоракетни системи.
"Договорът е подписан, готвим се за изпълнението му. Знаете, че С-400 е една от най-сложните системи, която се състои от цял набор технически средства, затова тук има много нюанси. Мога само да гарантирам, че всички решения, които се вземат по този договор, съответстват строго на стратегическите интереси на Русия", разказа в интервю за руската информационна агенция ТАСС съветникът на руския президент по въпросите, свързани с военно-техническото сътрудничество, Владимир Кожин.
Както спомена той обаче, на Турция ще ѝ се наложи да изчака няколко години, докато системата ѝ бъде доставена.
"Бих искал да отбележа още едно обстоятелство: за тази система съществува реален ред на доставките. Това са страните от Югоизточна Азия, Близкия изток и някои държави от Организацията на Договора за колективна сигурност", каза Кожин, като подчерта, че тези договори вече са натоварили производителите на въоръжение с тонове работа и датата, на която С-400 "Триумф" ще бъде доставена на Турция, все още не е ясна.
Защо армиите купуват това оръжие
В началото на 20 в. Русия създава зенитно-ракетния комплекс С-400 "Триумф" или, както го наричат страните от НАТО", Growler.
Новороденото оръжие се превръща в световен играч тежка категория сред противовъздушните системи благодарение на възможностите си да засича вражески ракети, изтребители, бомбардировачи, хеликоптери – всички въздушни атакуващи системи на разстояние до 600 км.
Струва си да споменем, че тези радари не са "еднопосочни", каквито са някои други модели, а дават видимост на всяка "птица", която се приближава или отдалечава в радиус от 600 км.
Именно тази характеристика е водеща, тъй като най-близкият конкурент на системата – американската MIM-104 Patriot, дава на купувачите видимост в радиус от едва 180 км и то само от една посока.
И двете системи елиминират всички съвременни и перспективни въздушни мишени.
Growler-ът, обаче, започва да го прави на разстояние до 400 км, така че днес дори и предстоящите изтребители и бомбардировач 5-о поколение не могат да преминат през него, без да бъдат засечени.
Тези две характеристики са водещите причини, накарали Китай, Индия и Турция да са сред първите на опашката за прочутата отбранителна система, която струва $500 млн. за една дивизия (осем изстрелващи машини плюс поддържащи единици).