/Поглед.инфо/ Плановете на Порошенко се провалят един след друг. Първо той не успя да въведе военно положение в Украйна в нужния му формат, а сега Германия и Франция не подкрепиха плановете за нови антируски санкции. Идеята е торпилирана на равнище ръководни органи в ЕС. Защо този път Западът реши да не подкрепи стремежа на Киев отново да навреди на Русия?

Германия и Франция не подкрепиха идеята за нови санкции срещу Русия на фона на напрежението около Керченския пролив. За това в сряда съобщи германският Die Welt. Съдейки по изтеклата информация от закритото заседание на Комисията по политическите въпроси и сигурността, в Брюксел във вторник дипломатите и от двете страни заявиха, че сега е важно да се приемат „мерки по засилването на доверието” между Москва и Киев. Но санкциите не са част от тези мероприятия”, подчертават представителите на Берлин и Париж.

Освен това Франция и Германия искат да „продължат своите дипломатически усилия” по разрешаването на конфликта в Азовско море и предлагат привличането на силите на ОССЕ.

На официално равнище Берлин не потвърждава това изтичане на информация, но не я опровергава. Представителят на канцлера Меркел Щефан Зайберт се изказа доста уклончиво по повода.

„Нашата позиция се заключва в това, че възможното разширяване на съществуващите санкции трябва да се обсъди с европейските партньори. Не искам да избързвам пред дискусията”, заяви Зайберт и напомни, че в скоро време ЕС ще обсъди при всички случаи продължаването на вече съществуващите санкции. „Сега на преден план стои деескалацията и оказването на помощ за тези, които са били задържани, например украинските моряци”, цитира го ТАСС. Зайберт допълни, че Берлин призовава Москва и Киев „колкото се може по-скоро да започнат диалог”.

А наскоро украинският президент Петро Порошенко нали пряко искаше да се засили натискът спрямо Русия след инцидента край Керч? Според него председателят на Европейския съвет Доналд Туск го е „уверил, че е направил всичко възможно… относно продължаването на политиката на санкции”. Обещанията да се оплаче на Запада звучат от най-първите заявления на Порошенко по повод инцидента.

В публичната сфера Лондон, Париж и дори Берлин осъдиха действията на Москва. Но, както се изяснява сега, по-далеч от думи не се е стигнало. А западната преса веднага се досети, че керченският инцидент е провокация, изгодна единствено на Киев.

Както вече се отбелязва, всъщност големите държави като Великобритания, Франция и САЩ не бързат да изпълняват пожеланията на Киев. Няма единство и сред малките държави в ЕС. За нови наказателни мерки срещу Русия еднозначно се изказаха президентът на Полша Анджей Дуда, както и министърът на отбраната на Естония Юри Луйк. А външният министър на Австрия Карин Кнайсъл допусна „ЕС да реши по повод новите санкции в зависимост от публикацията на фактите и нататъшното поведение и на двете страни”. Председателят на Словашкия парламент Андрей Данко изобщо се усъмни дали си струва да се вярва на Порошенко:

„Не съм човек, който да вярва на Порошенко. Помним как Украйна излъга с умрелия журналист Аркадий Бабченко… Боя се, че някои хора си играят отново с нас. Не искайте от нас незабавно да издаваме присъди и не искайте милиони санкции. Важен е мирът между Русия и Украйна”.

„Позицията на представителите на Германия и на Франция е озвучена на фона на призивите от Вашингтон те да активизират подкрепата си към Украйна чрез нови „ефективни” антируски санкции”, заяви членът на комисията на Руската Дума по международните дела Сергей Железняк. Депутатът напомня, че с такива заявления излезе прессекретарят на Държавния департамент Хийтър Нойерт. Според Железняк, сред европейските страни се засилва разбирането, че зад гърба им действа крайно опасен и непредсказуем съсед под формата на Украйна, който разрушава цялата система за колективна сигурност. „В тази ситуация в европейските страни надеждата за запазването на мира и стабилността в региона е свързана повече с Русия”, смята депутатът.

Но има и друго предположение защо Европа бави санкциите. В Стария Свят очакват сигнал от по-сериозни инстанции, отколкото Хийтър Нойерт. В сряда вестник „Райнише пост”, позовавайки се на източници от правителството на Германия съобщи, че Ангела Меркел планира по време на срещата на високо равнище на Г-20 в Аржентина да се срещне с президента на САЩ Доналд Тръмп. И според изданието в центъра на внимание ще бъде именно инцидентът в Керченския пролив, а също така въпросът за възможните нови санкции срещу Русия.

По-рано Тръмп заяви пред The Washington Post, че може да отмени планираната си среща с Владимир Путин в Аржентина заради морския инцидент. От друга страна помощниците на Тръмп и Путин Джон Болтън и Юрий Ушаков едва ли не хором съобщиха, че разговорът както и преди се готви. „Разбира се, че върху Тръмп ще се упражни натиск от страна на проукраинското лоби в администрацията и от страна на Конгреса, но за американците този инцидент е нееднозначен”, заяви по-рано генералният директор на Руския съвет по международните въпроси Андрей Кортунов. Засега може само да се гадае дали този натиск ще се увенчае с успех.

Директорът на Киевския център по политически изследвания и конфликтология Михаил Погребинский не изключва, че срещата между САЩ и Русия все пак ще се провали.

„Тръмп все още не е казал последната си дума. Ние не знаем дали ще се проведе срещата между Путин и Тръмп. Това, че Украйна е провокирала Русия, се разбира на Запад и той, разбира се, няма да следва исканията на Киев. Но публично той все пак ще подкрепи Украйна. Затова не е време да си правим изводи, че инцидентът е изчерпан”, заяви той пред „Взгляд”.

Впрочем, Погребинский е съгласен, че като цяло планът на украинският президент се е провалил. „Порошенко не успя да прокара своя вариант на указа и това силно подкопава перспективите му за борба за втори мандат. Някои мои колеги смятат, че той вече е изпаднал от надпреварата за президентския пост. Мисля, че все още е рано да се правят еднозначни изводи, но все пак н това твърдение има някаква доза истина”, признава киевският експерт.

За разлика от Погребинский, доцентът от катедра „Политическа теория” в МГИМО Кирил Коктиш е убеден, че керченският инцидент е всъщност изчерпан.

„Това бе самостоятелно решение или на Порошенко, или на Порошенко в сътрудничество с Курт Волкър. Едва ли е била одобрена отгоре. Тоест този инцидент е неприятна импровизация за Тръмп. Това е опит Европа да се постави пред свършен факт, докато Киев явно може да си позволи всичко”, пояснява експертът.

„Не е изключено, че първоначалният план е корабите да бъдат потопени, да има реални човешки жертви и така нататък. Ако съдим по всички заповеди, които са били дадени на моряците, според обнародваните от ФСБ данни, Киев е очаквал въоръжен инцидент. Разчита се и на травматичен ефект и на последвали нови санкции, и на военно положение”, смята Коктиш.

„Едно е, когато веднага се случва боен сблъсък. А когато корабите баражират на практика повече от 12 часа, то става дори леко смешно. Ситуацията се превръща не в трагедия, а във фарс”, смята политологът. „Затова Франция, Англия и Германия реагираха предсказуемо. Германия например обеща да предприеме „най-сурови мерки”, които могат да се изразят в това, че Меркел насаме да си поговори с Путин и да изрази загриженост”, заключва той.

Превод: В.Сергеев