Критериите, които ЕС иска от нас за реално членство, са изпълнени. Всички останали претенции са извън тези критерии. Това, за което всички заедно трябва да се преборим, е да няма смесване на механизмите. Toва заяви евродепутатът Илияна Йотова, която изнесе публична лекция на тема „Пътят на България към Шенген” в СУ „Св. Климент Охридски”.
Според евродепутатът в този момент България е готова за Шенген и това е категоричното заключение и на тези, които са извършвали проверката. Всичко друго е въпрос на политическо решение, каза тя. Йотова посочи, че често има смесване на понятията и припомни, че Европейската комисия няма отношение по нашето приемане в Шенген, решението се взема с единодушие от Съвета на министрите.
Евродепутатът отбеляза сложната обстановка в момента, след като Франция и Италия призоваха за реформиране на Шенгенското споразумение.
Като реакция на прииждането на хиляди бежанци от Северна Африка, двете страни поискаха връщането на граничния контрол в ЕС. Тя посочи, че шенгенското споразумение означава засилване на външните граници и по-свободно придвижване вътре в рамките на шенгенското пространство.
”Страхът на европейците идва от тук, доколко страните, които представляват външните граници, могат да гарантират тяхната собствена сигурност.”
Именно затова изискванията към България и Румъния като кандидати за членство в Шенген са завишени, защото двете страни се явяват източна граница на ЕС.
Илияна Йотова припомни историческите аспекти на Шенгенското споразумение и аспектите на сътрудничество между страните - Шенгенската информационна система, която събира на едно място база данни, която може да ползват всички страни-членки на Шенген, създаването на европейските структури, създаване на съвместни екипи за предприемане на действия в една държава, хармонизация на националните законодателства. В редки, изключителни случаи, страните могат да си помагат за правоохранителни мерки.
България подписва споразумението си за присъединяване към Шенген заедно с договора си за присъединяване към ЕС. След подписване на споразумението се дава време за изпълнение на определени технически критерии. Следва извършване на партньорски проверки, като паралелно се следи и за усвояването на средствата, отпуснати за целта от ЕК - 239 млн. евро. Окончателното решение е на Европейския съвет.
Евродепутатът припомни политическите изказвания около кандидатурите на Румъния и България и подчерта, че те не са свързани с техническите критерии. Заради проблема с ромите във Франция, членството на България и Румъния в Шенген беше поставено под съмнение за първи път. Българското правителство предприе политика на „кадифени ръкавици”, на тиха дипломация, този въпрос остана да виси и не получи разрешение, каза евродепутатът.Тя припомни и изявления на политици от Франция и Германия – че членството на двете страни е преждевременно, както и френската политическа реакция от есента на миналата година, когато изпълнението на техническите критерии беше обвързано с механизма за наблюдение и контрол. „Вече се говори не само за разширяването на шенгенското пространство, но за реформирането му в посока на нови, по-гъвкави мерки, които целят неговата рестрикция.”
На 2 май парламентарната комисия на ЕП за човешки права, правосъдие и вътрешен ред ще гласува доклада за приемането на България и Румъния в Шенген. Според евродепутатът това е един доклад, който ще даде зелена светлина за нашето членство в Шенгенското пространство. Но ЕП е със статут само на становище по отношение на членството на страните.
Йотова отбеляза, че е много важна позицията на България, която ще се заеме на 4 май, когато се очаква да се съберат вътрешните министри и министрите по правосъдие на държавите-членки, които ще разискват евентуалната промяна на Шенгенското споразумение и изрази надежда на тази среща от българска страна да бъде поставен въпросът за нашето членство. „Остава една седмица, в която трябва да се проведе много сериозен обществен дебат. Силно се надявам, че нашите министри ще отидат на тази среща със сериозни аргументи и този път няма да бъдат поставени нови условия за България,” каза Илияна Йотова.
Евродепутатът смята, че ще бъде успех за българската дипломация и правителство, ако успеят да разделят темата за имигрантските вълни и за реформиране на Шенгенското пространство от темата за присъединяването на двете държави. Според нея позицията на българското правителство е изключително колеблива и непоследователна.
На въпрос, зададен от студент по политология дали е възможно България да се съгласи да приеме бежанци срещу положително решение за членство в Шенген, евродепутатът отговори, че такива двустранни договорки за страна-член на ЕС са абсолютно изключени и не е сериозно да се коментират. Освен това - евентуален натиск от емигрантски потоци не може да бъде поет от съоръженията, които ние имаме.
„Считам, че умишлено се пускат такива слухове в публичното пространство, за да може да излезе след това някой от страна на официалните ни власти и да каже – ето, ние защитихме националния интерес, не пуснахме емигрантите и бежанците в България, затова ни отказаха Шенген. Това е същият начин на разсъждение както - не искаме да купим френските корвети, затова Франция е против нашето членство.” Една от най-основните забележки в доклада от проверката по сухопътните ни граници беше състоянието на така наречените места за временно убежище в България, каза тя.
Според евродепутат Йотова кризата с бежанците не трябва да служи като аргумент и алиби на българското правителство за Шенген. Този аргумент ще вземат на въоръжение всички държави, които имат резерви за присъединяването на България и Румъния и въобще за разширяване на шенгенското пространство
Според Йотова на 4 май, когато ще има съвещание на министрите на вътрешните работи и на правосъдието от ЕС, българското правителство трябва да заяви на глас една сериозна позиция – да не се обвързва кризата с бежанците от Северна Африка с членството на Румъния и България в Шенген.
Илияна Йотова подчерта, че България и Румъния са изпълнили техническите критерии за Шенген. Тя каза, че не се съмнява, че Европейският парламент ще даде положително становище, но субективни фактори може да ни изиграят лоша шега и да отложат членството ни за неопределено време.
Евродепутатът съобщи, че на 2 май комисията за Човешки права, правосъдие и вътрешен ред в ЕП ще гласува доклада на Карлуш Коелю, докладчик за България и Румъния.
Евродепутати от АЛДЕ предлагат поправка, която да не свързва присъединяването на двете страни с настоящата година и ако се приеме последователно на комисия и в ЕП може да означава отлагане за неопределено време. По-сериозно би било приемане на предложение на Карлуш Коелю за вкарването в решението за членството на България и Румъния в Шенген допълнителен комплект от мерки, нов, допълнителен мониторинг за спазването на шенгенските критерии.
Йотова подчерта, че част от българските евродепутати искат текста на документа, който ще бъде приет от парламента, после от съвета да бъде същият като този на страните, приети досега. „Противното би означавало двойни стандарти за двете страни, различно отношение и Европа на две писти. Много странна позиция заеха нашие колеги от ГЕРБ, които не приемат отлагането за 2011, но са готови да приемат пакета от допълнителни мерки. За нас тази позиция е абсолютно неприемлива” допълни Йотова.
Евродепутатът раздели причините България и Румъния да не са членки на Шенген на обективни и субективни. Към обективните причини тя посочи вътрешнополитическата обстановка във Франция, Германия, Холандия, които имат различни аргументи.
Сред субективните тя открои грешната политика на българското правителство от „ромската тема” досега, грешна реакция на българската дипломация – политика на съглашателство и на заравяна на главата в пясъка, незадоволителни резултатите в борбата с престъпността и корупцията независимо от шумните акции, прекаленото самочувствие, демонстрирано от правителството по темата за готовността ни за Шенген.
Йотова каза, че ден преди Коледа миналата година правителството набеляза 31 неотложни мерки за справяне с изискванията на ЕС. Тя посочи, че не е получила официална информация колко от тях са изпълнени, но предположи, че те са останали на ниво правителствено заседание.
България и Румъния са в заварено положение. От 2007 досега ние сме извървели своя път и никой няма право да ни слага нови критерии на финалната права. Шенген е въпрос на престиж, самочувствие, доверие от страна на нашите европейски партньори. Когато има доверие, има повече инвестиции, бизнес, доверие в нашето образование, свободно движение на хора. Приемането ни за член на Шенгенското пространство, означава да завършим окончателно процеса на присъединяване на България в ЕС, допълни евродепутатът.