Заседанието на нашия конгрес се провежда в навечерието на светла за нашата партия годишнина - 120 години от нейното основаване. На това епохално събитие е посветена и политическата декларация, чийто проект предстои да обсъдим и утвърдим днес като точка първа от дневния ред.
Другарки и другари делегати,
Уважаеми гости,
Заседанието на нашия конгрес се провежда в навечерието на светла за нашата партия годишнина - 120 години от нейното основаване. На това епохално събитие е посветена и политическата декларация, чийто проект предстои да обсъдим и утвърдим днес като точка първа от дневния ред.
С този кратък документ искаме да изпратим послание - и към членовете и симпатизантите на партията, и към обществото, че ние, съвременните последователи на социалистическата идея, сме прочели добре урока на историята и сме извлекли верните поуки. И още - че оставаме на пътя към осъществяване на социалистическия идеал, заради който няколко поколения преди нас са пожертвали сили, знания, труд, съзидание, а хиляди членове на нашата партия - и живота си.
И също така, че не спираме да вярваме, както са вярвали учредителите на нашата партия, в това, че България и българите заслужават да живеят и ще живеят в по-справедливо общество, в което няма бедност и експлоатация, че държавата няма да бъде непоносимо зло, а ще помага на хората, които са изпаднали в беда, че няма да се плаща за образование и медицински грижи, че ще има пълна политическа свобода, правов ред и демокрация, че хората ще се гордеят със своето отечеството и няма да бягат по света, за да търсят по-добър живот за себе си и за децата си.
Днес заобикалящата ни действителност е пълно отрицание на нашите надежди и въжделения. Страната се управлява от групировка, жадна за власт и алчна за богатство, която няма да миряса, докато не докара държавата и народа до пълно разоряване и крайна нищета, само и само да се задържи на власт, ако й се позволи. С всички средства и на всяка цена ще се държат за властта. Грабят, прикривайки се зад гръмки скалъпени обвинения по наш адрес. Лъжат ни ден и нощ за състоянието на икономиката, на бюджета, на социалната сфера, крият действителните си намерения и безспир пробват всякакви законодателни идеи, които да ускорят налагането на вече пълзящата диктатура.
Прочитайки отново уроците на историята, ние не можем да премълчим и обстоятелството, че вече близо 20 години срещу нашата партия се води истинска идеологическа война, за да бъде преднамерено очернено нейното минало, с цел да й се отнеме настоящето и бъдещето. Хванаха се за думите и нарекоха комунизма призрак. След това го обявиха за престъпен режим.
Социализмът обаче не е призрак, а половинвековна реалност в България. Живи са хората, които могат да засвидетелстват, че социалната държава - така, както са я виждали в мечтите си основателите на нашата партия, беше изградена. Днес българите само могат да мечтаят за това, тъй като то бе разрушено, а времето на неговото изграждане - обявено едва ли не за престъпление.
Ние не се гордеем с насилието, политическата принуда и репресиите, с ограниченията на политическите свободи и с разправата с инакомислещи. Това е отчетено и много добре оценено в проекта за политическа декларация. Та нали именно заради свободата и демокрацията тъкмо нашата партия пое политическата инициатива за дълбоките обществени промени преди повече от 20 години. Не можем да позволим обаче върху името на партията да се сипят хули и клевети за безспорните постижения, да се зачерква трудът и усилията на няколко поколения, които превърнаха България в развита индустриална държава, член на малобройния световен ядрен клуб, в мощен аграрен и енергиен фактор в региона, в световно прочута културна сила.
Във войната срещу нас не се пестиха и не се пестят средства и сили. Произведоха се митове, които с настървение се насаждат върху съзнанието на хората. Като например, че пазарът е най-великото откритие на човечеството и най-справедливият регулатор. Че няма нищо по-нормално и по-естествено от това да има бедни и богати. Че армия не ни трябва, защото нямаме врагове, трябва ни само експедиционнен корпус за навън. Че частната собственост е над всичко, а държавата не трябва да се бърка в икономиката. Че здравето е стока, а здравеопазването - търговия. Че образованието е лукс, а спортът - бизнес. И най-сетне - че малкият народ не трябва да прави нищо друго, освен да слуша и да се подчинява на Вашингтон и Брюксел. И сегашното управление е много ярка илюстрация на тази философия.
Преди около четвърт век реформаторите в нашата партия си поставяха за цел социализмът да придобие човешко лице, тоест да има политически плурализъм и демокрация, свобода на словото и печата, гласност и прозрачност в действията на властите. Днес се борим със същите пороци, но като опозиционна сила се мъчим да изтръгнем нечовешкото лице на българския див капитализъм.
За да заличат всякакви спомени и следи от социализма, съсипаха индустрията, предадоха високите технологии, ликвидираха един от най-високо продуктивните аграрни сектори в Европа и света. Социалистическата аграрна революция си бе поставила само една цел - земята да се даде на тези, които я обработват, и тази цел бе постигната. Днес земята е във владение на онези, които я продават.
Набедиха социалистическия период за Трета национална катастрофа, независимо, че това е най-дългият период в историята на България, в който тя не е участвала във войни и се изграждаше, а предишните две бяха след позорни военни поражения. По силата на новите обстоятелства Третата национална катастрофа чука на прага ни днес. Тя има две лица - тотална разруха, от една страна, упадък и масова бедност - от друга.
Всичко това нямаше как да се случи, ако не беше най-тежкият удар, нанесен в последните години - ударът върху духовността на българина. Защото какви неща научават днес децата: че Левски е бандит, Христо Ботев - терорист, отвлякъл параход. Че не е имало турско робство и че българският фашизъм е измислица. Че е време да сменим кирилицата с латиница. Че трябва да изхвърлим от буквара „Аз съм българче" на Вазов, че образците и примерите на подражанието и успеха са простащината, мускулите и парите.
За каква България мечтаят социалистите, за каква България се борят? 120-годишнината на нашата партия е дала този отговор във всеки един ден от съществуването на БСП, нека не го забравяме. И да намерим начин да върнем страната и хората на този път, който по наше дълбоко убеждение е правилният и перспективният - пътят на социализма на 21-я век.
Другарки и другари,
Предстоят ни може би най-трудните президентски и местни избори за последните 20 години. Защото насреща ни е опонент, който не би се спрял пред нищо в името на удържането на властта. Който е концентрирал в ръцете си неимоверен ресурс - властови, финансов и медиен. Средствата, които ще бъдат използвани, следват максимата „целта оправдава средствата". За нейното постигане са впрегнати всички държавни структури, начело с МВР, с парите на държавата, финансовите и икономически групировки, свързани с управляващите, пропагандната месомелачка. Да не забравяме и сивата част от икономиката, в това число контрабандните канали, които вече работят за масирано купуване на гласове.
Срещу нашите кандидати ще се използва целият инструментариум без ограничения - заплахи, шантаж, подкупи, превербуване - само и само да се откажат. Ако ли не, ги очаква черен ПиАр, проверки, гонене до дупка, следене и прочее.
Като се замисли човек - да настръхне. Някои сигурно ще се запитат: при такива условия не ли е обречена нашата битка? Убеден съм, че не е! Защото можеш да лъжеш, можеш да мачкаш, да манипулираш един човек или група хора известно време. Но не може да го правиш с цял народ до безкрайност! Затова нашата основна задача е да помогнем на хората да си отворят очите, да осмислят какво се случва със страната и какво бъдеще чертае политиката на ГЕРБ за всеки един български гражданин! И разбира се, да вдъхнем вяра, че има надежда и може да е различно.
Без да събудим обществената енергия за съпротива, няма да можем да променим нещата. ГЕРБ се стремят да избягат от открита политическа кампания, защото те не са в състояние да водят спор по идеи.
В общественото съзнание те вече не са „добрите момчета". Ще се опитат обаче да се представят за „по-малкото зло". Ще плашат с призрака на „лошата тройна коалиция" и виновните за проваления преход, които искат реванш. Въпреки че лидерът на ГЕРБ има пряко отношение към всички уродливи рецидиви през последните 20 години. А през последните 10 заема все ключови в държавата позиции - 4 години главен секретар на МВР, 4 години кмет на столицата и 2 години министър-председател.
Трябва да осъзнаем и още нещо - колкото по-ниска е активността, толкова повече шансове има контролираният вот в различните му форми. Ние често робуваме на старата формула - колкото е по-ниска активността, толкова по-добре за нас, защото сме организирани и мобилизирани. Не искам да влизам в спорове и да доказвам, че отдавна не е така, но истината е, че на тези избори високата активност ще работи срещу ГЕРБ. Ние трябва да се опрем на нарастващия народен гняв, който все още е потиснат, не е ясно изразен и който търси начин да накаже ГЕРБ заради излъганите надежди и обещания, заради задълбочаващата се агония на страната.
Длъжни сме да убедим хората, че именно БСП е реална алтернатива на ГЕРБ. Досега това се случва по- бавно, отколкото ни се иска. Такъв е и естественият цикъл на политическите нагласи. Нашият нормален, естествен съюзник в кампанията е откритостта и прозрачността и диалогът с гражданското общество, с многото хиляди мислещи хора, на които не им е все едно какво ще се случи в тяхното населено място, в тяхната община, в страната като цяло.
Само че, за да можем да събудим хората от вцепенението, от страха, пасивността, отчаянието, трябва преди всичко да се стреснем ние! С мисъл за значението на тези избори както за бъдещето на страната, така и за съдбата на БСП.
И тук често виждам сериозно разминаване между нарастващото и искрено желание на нашите членове и симпатизанти да покажат силата на партията, нейната жизненост и отношението на някои наши дейци.
Едни си мислят, че както и да минат изборите, нищо няма да се промени. Спечелили, загубили - все тая. Затова в не една община ръководствата търсят не най-избираемата фигура, а как да постигнат вътрешни баланси на отношения, интереси и амбиции. Други пък правят тънки сметки за следващия конгрес, точат ножове и събират сили, следвайки логиката „колкото по-зле, толкова по-добре!".
Тези примери не характеризират общата картина, но са съществен елемент от състоянието на партията.
Затова искам ясно да кажа ясно, че БСП е изправена пред два възможни сценария за своето развитие след изборите:
Първият е да постигнем добра стартова позиция за следващите парламентарни избори, ако задълбочим и ускорим нужните промени в начина на функциониране на партията. Тук далеч не всичко необходимо е направено.
Вторият е при слабо представяне и загуба да затънем във вътрешни борби и разчистване на сметки, които ще поведат партията все по- надолу и ще я докарат до положението на второстепенна политическа сила.
Просто и ясно. И тази опасност изобщо не е измислена.
Затова се обръщам с призив към най-висшия форум на партията - да постигнем в предстоящата кампания единство не формално, а действено. Всеки да даде най-доброто от себе си за изборната победа. Както вече казах, тези избори са решаващи за БСП, но не по-малко важни са за България!
Какво е значението на президентските избори? Битува мнението, че в България президентският пост е едва ли не ритуален и протоколен. Само харчи народна пара за представителство. Затова ни трябвала нова конституция и президентска република, и твърда ръка. Други пък разглеждат президентската надпревара като състезание по симпатичност и красота.
Двата мандата на президента Георги Първанов и вицепрезидента Ангел Марин категорично доказаха, че президентската институция не е слаба и безпомощна. Че може да свърши важна работа за реализацията на национални приоритети като членството в ЕС и НАТО, да работи за международния авторитет на държавата. Доказаха, че президентът играе важна роля и във вътрешния живот на страната за стабилност и взаимодействие на институциите, за формиране и преследване на дългосрочни приоритети. Георги Първанов се утвърди не като президент, който е партийно пристрастен, а като реален обединител на нацията. Президентът фактически уплътни функциите си като държавен глава, като разглеждаше националната сигурност не само в тесния смисъл за развитие на боеспособна професионална армия, службите за сигурност, дипломацията. С конкретни инициативи и действия допринесе за ефективния тласък по такива теми като енергийната независимост на България и ролята й като енергиен фактор в региона, социалната интеграция на обществото, необходимостта от дългосрочна икономическа стратегия, реформите в образованието и много други. Да не пропусна и усилията за активна политика в интерес на българските разнородни общности в чужбина.
Затова като партия, която издигна Георги Първанов и Ангел Марин, имаме всички основания да дадем положителна оценка на двата мандата и за свършеното от тях за добруването на България!
Това е основата и за нашето самочувствие да поискаме от хората подкрепа за кандидата на БСП за президент Ивайло Калфин.
Какви са качествата, които българите поставят като критерии за бъдещия президент? Да е обединител на нацията. Да представлява добре България по света и да има авторитет в Европа. Да е честен и почтен. Да е близък до нуждите на хората.
Смея да твърдя, че Ивайло отговаря на всички тези изисквания. Но не само на тях и не просто формално.
Убеден съм, че той:
1. Ще бъде безкомпромисен пазител на буквата и духа на Конституцията и няма да се поколебае да пресече посегателства върху демократичния и социалния характер на държавата. От когото и да идват те. А такива посегателства напоследък има много.
2. Доказал е, че не е изпълнител на външна воля и че може не само да формулира национални цели и интереси, но и да постига тяхната фактическа реализация навън. Примери достатъчно - членството на България в ЕС от 1 януари 2007г., завръщането на българските медици от Либия след тежки години несправедливо заточение, усвояването на стотици милиони евро допълнителни средства от ЕС за „Козлодуй". Все каузи, които на мнозина изглеждаха непостижими.
3. Показал е, че не е кабинетен или бюрократичен политика. Проблемите на хората, това, което ги боли най- много, техния живот, заетостта, доходите - са близки и до него. И като вицепремиер, отговарящ за икономиката, направи всичко зависещо от него, така че да има икономически растеж, да има инвестиции и плодовете от това да се почувстват от повече българи. Има компетентността и волята да формира и отстоява дългосрочна визия за догонващо развитие на България в икономиката, образованието, социалната политика.
4. Умее да чува различни мнения и да работи с хора с различни политически убеждения и с представители на гражданското общество.
Не мога да подмина един спор, който се разгоря в хода на номинациите - за това дали нашият кандидат трябва да бъде задължително член на БСП. Няма да навлизам в подробности. Само ще припомня на всички, че Ивайло Калфин е доказал недвусмислена и безапелационна лоялност към лявата кауза, влизал е в много битки с наши опоненти в тежки моменти за БСП с лицето си и ги е печелил. Искам да изразя също така моята дълбока убеденост, че демократичният характер на процеса на номинации, който беше свободен в изразяването на мнението на нашите основни партийни организации, на конференциите, които отправиха своите номинации и също така финалната права в Националния съвет е голяма сила и достойнство на БСП за начина, по който подходихме към този много отговорен избор. Искам да благодаря и на всички кандидати, достойни социалисти, достойни личности и политици, които имаха куража да заявят и пред Националния съвет своите платформи по един конструктивен и силен начин. Имаше и тайно гласуване, което беше честно и беше достатъчно категорично. Затова днес очаквам разбира се всеки един от кандидатите да окаже пълна и искрена подкрепа на нашия кандидат за президент по време на цялата кампания. Заради БСП, заради нашите членове, които са ни гласували доверие и които оказваха подкрепа на многото кандидатури, които бяха номинирани.
Впрочем, не съм избран все още поне за говорител на нашия кандидат-президент. Със сигурност той ще каже повече и по-смислени неща за себе си пред най- висшия форум на нашата партия.
Това, в което съм обаче твърдо убеден, е че:
България не се нуждае от президент, който ще е пионка в ръцете на Бойко Борисов! А такъв ще бъде всеки един президент, излъчен от ГЕРБ. Защото реалната власт ще бъде другаде.
България не се нуждае от президент, който ще е преносител на политики, формирани отвън!
България не се нуждае от президент, който желае да обърне държавата надолу с главата!
България не се нуждае от президент, който ще я изолира от света и изпокара със съседите!
България има нужда от държавен глава, лидер на нацията в европейския й път напред! С визия, последователност и сила! Именно такъв президент искаме да дадем на България и вярваме, че нашият кандидат може да стигне до сърцата и умовете на хората и да спечели!
Другарки и другари,
Когато говоря, че ще поведем кампанията и ще я спечелим, визирам и другата - за кметове и общински съветници. Вече описах много от изпитанията, които очакват нашите кандидати. Всеки от тях ще мине през много несправедливи и подли атаки и вярвам, че са готови за това.
Но битката за градовете и селата на България и за тяхното бъдеще е по- различна от всички останали. Защото ГЕРБ ще се бори със зъби и нокти да повтори най-малко резултатите от предишните, да натрие носа на всички и да укрепи своята власт и да я разшири. Затова ние трябва да работим, не на максимални обороти, а дори и повече. Убеден съм, че нашите членове вече започнаха да възвръщат самочувствието си, да проглеждат и виждат, че всички обвинения за управлението на Тройната коалиция са измислица, лъжа и най-вече клевета. Не само хората от БСП, но и повечето български граждани действително постепенно осъзнават, че нашето управление беше в пъти по-добро за хората. Не че нямаше своите кусури и дефекти. И ние се извиняваме за тях и сме си извлекли поуките, и продължаваме да ги анализираме. Но съпоставката между отношението към ежедневните проблеми на хората и това, което се прави днес, е просто потресаващо. Все едно че за това правителство обикновеният българин не съществува. Съществуват някои инфраструктурни обекти, магистрали и пътища, с всичките проблеми по тяхното изграждане, законността и други неща. Но нуждите на българина, който трябва да полза тези обекти, ги няма. Впрочем, направихме една статистика и се оказа, че от 119-те обекта, които министър-председателят е открил, 51% са финансирани, изградени или в голяма степен изградени от предишното правителство. Останалите са в преобладаващата част частни инвестиции или инвестиции на общини. Но не това е най- важното.
На изборите за кметове и съветници БСП се явява не само с нашите кандидати и техните професионални и лични качества. Сигурно сме единствената партия, която представя цялостна платформа за местното самоуправление. Ако щете, своеобразна харта на това, какво очакваме от нашите представители в нея. Какви общини искаме да видим, а оттам и каква България.
Делегатите на конгреса разполагат с тази платформа, по нея днес навярно ще ни предстои сериозна дискусия. Позволете ми да поставя акцент само на няколко неща.
Докато по време на нашето управление бяха постигнати сериозни резултати в децентрализацията, общините стъпиха на крака и придобиха права и самочувствие, сега сме свидетели на обратния процес. 1 - централизация, 2 - прехвърляне на тежестите върху местната власт, 3 - финансово удушаване на общините, 4 - селективен подход - поощряване на „свои" и мачкане на „чужди".
Отличителна черта от заявките на нашите конкуренти е, че искаме да видим силни и отговорни общини, с повече финансово осигурени правомощия, способни да водят активна политика за инвестиции, заетост, образование, здравеопазване. С ясни и конкретни ангажименти, отговарящи на крещящите нужди на хората.
Вторият отличителен белег на нашата платформа е нейният социален характер - в това число ангажименти за минимален обем за медицинско обслужване, достъп до училище, социални грижи, транспорт, сметосъбиране.
Искам да предупредя нашите кандидати, да им пожелая успех, да им кажа, че няма да им е лесно да реализират толкова амбициозна програма. Но иначе нямаше да сме социалисти, нали?
Третият - общини, които са по-близки и достъпни за хората и техните нужди.
Мотивите ни са разбираеми. Всички виждаме и демографски, и икономически, и социални тенденции. Те са потискащи. Просто не искаме да живеем в държава, в която населението е концентрирано в няколко града, а наоколо е пустиня. И това имаме волята и амбицията да променим!
Другарки и другари,
Целият този тревожен патос, с който говоря за важността на нашите непосредствени задачи с хоризонт предстоящите избори за местна и президентска власт, щеше да звучи традиционно за партия в опозиция, каквато сме в момента. Много хора, които ни слушат отстрани, казват: само се заяждат, ГЕРБ са стабилни, нищо не може да разклати властта им.
Бих се съгласил с подобни констатации, само ако в страната не бе възникнала нова ситуация - лидерите на ГЕРБ поставиха сами партията си в изолация. Управляващите загубиха легитимната си подкрепа в лицето на партиите от десницата, които са наши стари идеологически противници. Каквото и да мислим за тях обаче, те споделят ценностите на демокрацията и по никакъв начин не може да се очаква от тях да подкрепят неприкрития стремеж на ГЕРБ да наложи авторитарен и недемократичен модел на управление на страната. Днес ГЕРБ разчита единствено на подкрепата на крайнодясната и ксенофобска партия Атака и на отделни депутати, изневерили на вота на своите избиратели и сменили партийната си принадлежност в полза на управляващите. Впрочем, на някои от тях не им е за първи път.
Има и друга нова ситуация. За първи път от много години рейтингът на министър-председателя Бойко Борисов е отрицателен. Тоест - хората, които не го подкрепят и не го одобряват са много повече от тези, които го харесват. И това е сериозен проблем за него и за управляващата партия.
Ние неведнъж през последните две години предупреждавахме, че рано или късно ще се стигне до подобно развитие на нещата, защото ГЕРБ няма никаква идеологическа физиономия, това е всеядна партия, за която няма никакво значение по какъв начин се консумира властта, стига тази власт да е в изобилие. А те все повече преяждат с нея. Защото единствено тя гарантира собственото им оцеляване.
Трябва обаче да сме реалисти, да признаем - първо, че като технология на властта и нейно използване ГЕРБ са много добри. Използват всички официални и неофициални механизми за своите цели, минавайки отвъд всякакви демократични норми и европейско разбиране за това какво може да си позволи една управляваща партия. И това ги прави още по- опасен опонент за нас. Трябва да признаем, че ние самите в значителна степен не сме разчупили ледовете на недоверие и скептицизъм към нас, не само от политически субекти, от професионални организации, но в голяма степен и от много граждани на България. И това трябва да отчетем.
Какво да правим в очерталата се нова ситуация? Единият начин е да продължим да седим сами горди в ъгъла и да се надяваме, че със самостоятелни опозиционни действия ще изтощим до такава степен противника, че избирателят ще ни поднесе на тепсия управлението. Макар че тежко на следващите управляващи - колкото по- дълго управляват ГЕРБ, толкова по- тежко ще бъде на следващите, които и да са те. В партията има и такива гласове, особено днес, когато по повод на предстоящия вот на недоверие към кабинета се оказахме от едната страна на барикадата заедно с ДСБ и СДС и други наши отколешни и заклети врагове в миналото.
Има обаче и обратни мнения. Те се опират на поуките тъкмо от нашата дълга партийна история и е добре от време на време да си ги припомняме, защото в крайна сметка поуките и историята ни не е само ритуална част и отношение към миналото, а трябва да извличаме и уроци за бъдещето. Нашата партия е била силна винаги, когато в името на България е изхвърляла извън скоби различията си с останалите, правила е големи крачки назад, търсила е национално съгласие с всеки в моменти, когато е оценявала, че опасността за България е голяма и е най-важно да бъде преодоляна. Давали сме пример за това дори и в най-нови времена, по време на проточилия се български преход към демокрация. И през 1990г. на Кръглата маса, и през 1991г. приемайки новата демократична конституция, и през 1997г., отстъпвайки от властта в името на мира в България.
Такъв ли е сегашният момент? Аз лично мисля, че в голяма степен да. Моментът е такъв, че ако днес не потърсим партньорство върху основата на широкото убеждение, че демокрацията е в опасност, утре може да бъде късно за всички.
Знам какви ще бъдат коментарите: социалистите пак предлагат Отечествен фронт! Нека го нарекат както им е удобно, не бива да имаме претенции нито за името, нито за лидерството. Важно е да разберем, че над страната е надвиснала грозна опасност, която трябва да пресечем. България няма да се измъкне от дупката, ако демократичните партии и демократичните хора само се противопоставят и търсят разделителните линии. Сега действително трябва да се мисли за национално спасение.
Впрочем и вчера премиерът се обърна към опозицията за партньорство. Само че прави впечатление, че го прави винаги, когато е в трудно положение - както беше в началото на годината, когато излязоха едни записи, уличаващи правителството в покровителстване на определени фирми и на контрабанда. Така е и сега, след доста критичния доклад на ЕК. Очевидно когато за пореден път премине бурята, поведението ще се промени. Затова нямаме доверие към такива призиви, защото са само думи, а не сериозно отношение със загриженост към държавата.
Тези дни един известен политолог написа следното, прочетох го във вестниците: „Демокрацията не е кресло, в което можеш да се излегнеш. Тя е оръжие, с което можеш да се защитиш. Българското общество тихомълком се прощава с демокрацията. Прави го безпаметно и с безразличия".
Този политолог е с десни убеждения и неведнъж се е изправял публично срещу нас и ние срещу него. И въпреки това бих се подписал под тези негови думи. Дори бих добавил, че за жалост българският народ е изправен пред опасността да се прости с демокрацията, но като че ли го прави някак с удоволствие. Защото се положиха неуморни усилия - от много хора, от много интереси - демокрацията да бъде дискредитирана до степен, до която да изглежда отвратително в очите на хората.
Залогът в тези избори без преувеличение е бъдещето на България! Защото една победа на ГЕРБ означава укрепване и довеждане до край на всички грозни черти на формиращия се режим: еднолична репресивна власт; икономически клиентелизъм; затъване в блатото на мизерията и безперспективността; потискане на гражданските права, на всякакво разномислие; отдалечаване от всички европейски стандарти; трайно и съзнателно духовно осакатяване на нацията, нейно принизяване. Защото в такава среда могат да виреят такива управляващи.
Искаме ли да сме свидетели, жертви и съучастници на такова развитие на България? Убеден съм, че не! Това означава пълна мобилизация и диалог и партньорство с всички демократично мислещи хора и сили! А такива има. Да отворим врати, да протегнем ръце.
Това е нашата отговорност, това е залогът на предстоящия съдбовен избор. Нека защитим завета на нашите предшественици - всеки от нас, социалистите носи в себе си това богатство, тази история, 120 години, това е много задължаващо. Нека да спасим достойнството на България и на българите! Да постигнем победа за страната на предстоящите избори.