ПОРАДИ тежката финансова криза и икономическия ужас, които изживяват европейските общества, забравяме, както ни напомни през декември Срещата на върха в Дърбан, Южна Африка, че промяната на климата и унищожаването на биологичното разнообразие са основна опасност, която заплашва човечеството. Ако не променим бързо преобладаващия модел на производство, наложен от икономическата глобализация, ще достигнем точката, от която няма връщане назад и малко по малко човешкият живот на планетата ще стане непоносим.

Преди няколко седмици ООН оповести раждането на 7-милиардния жител на планетата, филипинското момиченце Даника. За по-малко от 50 години броят на жителите на земята се умножи 3 и половина пъти. И мнозинството живее в градовете. За първи път селяните са по-малобройни от гражданите. Но ресурсите на планетата не се увеличават. Появява се ново безпокойство. Какво ще стане, когато недостигът на някои природни ресурси се увеличи? Откриваме с изненада, че нашият безкраен свят е ограничен…

През последното десетилетие благодарение на растежа на някои развиващи се страни броят на хората, които се включват в консумацията и излизат от бедността, е над 150 милиона… [1] Как да не се радваме? Няма по справедлива кауза в света от борбата срещу бедността. Това обаче предполага голяма отговорност за всички, защото тази перспектива не съвпада с доминиращия консумативен модел.

Очевидно е, че планетата не разполага с природни и енергийни ресурси, които да се ползват от световното население без ограничения. Ако всичките 7 милиарда консумират колкото един европеец, ще са нужни ресурсите на две планети. А ако консумират колкото един среден американец – три планети.

От началото на ХХ век световното население се е увеличило 4 пъти. В същото време потреблението на въглища например се е увеличило 6 пъти, на мед – 25 пъти. От 1950 г. консумацията на метали се е увеличила 7 пъти, на пластмаси – 18 пъти, на алуминий – 20 пъти. ООН отдавна предупреждава, че изразходваме с 30% повече от това, което земната биосфера е способна да възстанови. Поуката – трябва да приемем и да наложим един много по-скромен и пестелив начин на живот.

Този съвет изглежда изпълнен със здрав смисъл, но не трябва да се прилага по отношение на единия милиард хронично гладни хора в света, нито на трите милиарда, които живеят в бедност. Мизерията заплашва човечеството като бомба със закъснител. Огромната пропаст, която дели богати и бедни, въпреки прогреса, продължава да бъде една от чертите на днешния свят [2].

Това не е абстрактно твърдение, то отговаря на конкретната действителност. През десетте минути, необходими за да се прочете тази статия, 10 жени в света ще умрат при раждане, 210 деца под 5 години — от лесно лечими болести (100 от тях от мръсна вода). В същото време помощта на богатите държави за бедните е намаляла с 25% през последните 15 години. А в света годишно се харчат 500 милиарда долара за въоръжение…

Ако в отговор на оправданите искания на населението през следващите десетилетия увеличим със 70% производството на храни, последствията за екологията ще са катастрофални. Освен това увеличението няма да е постоянно, защото почвите ще се изтощят, пустинята ще напредне, недостигът от сладка вода ще нарасне, ще се засили унищожението на биологичната среда… Плюс газовете с парников ефект с тежки последствия за климата.

Да напомним също, че милиард и половина хора използват за домашни нужди течни и твърди горива — дърва, въглища, газ и петрол, главно в Африка, Китай и Индия. Едва 13% от използваната в света енергия е чиста и се възстановява – водната, вятърната, слънчевата… Останалата е ядрена или произхожда от твърдите и течните горива, най-пагубните за природната среда.

В тази обстановка е още по-обезпокояващо, че големите развиващи се страни започват да използват хищнически индустриални и извличащи методи, имитирайки най-лошото, което правеха и правят развитите страни. Всичко това причинява невъзстановими щети на животинския и растителния свят.

Какво е биологичното разнообразие? Всички живи същества. А се констатира най-масовото и брутално измиране на растителни и животински видове на земята. Всяка година изчезват между 17 и 100 хиляди вида. Скорошно проучване разкри, че 30% от морските видове изчезват поради интензивния риболов и промяната на климата. Един на всеки осем растителни видове е застрашен. До 2050 г. една пета от живите същества може да изчезне.

Когато планетата губи един животински или растителен вид, се променя веригата на живота и на естествената история. Това е атентат срещу свободата на природата. Следователно, защитата на природното разнообразие означава защита на обективната солидарност между живите същества.

Човекът и хищническият му модел на производство са основната причина за унищожаването на биологичното многообразие. През последните три десетилетия прекомерността на неолибералната глобализация ускори това движение.

Глобализацията облагодетелства създаването на един свят, подчинен на икономическия ужас, в който финансовите пазари и големите частни корпорации възстановиха закона на джунглата, на най-силния. Свят, в който печалбата оправдава всичко, независимо от цената за човека и околната среда. Глобализацията стимулира ограбването на планетата. Грамадните консорциуми се нахвърлят върху природата с прекомерно силни разрушителни средства. И извличат огромни печалби като замърсяват напълно безотговорно водата, въздуха, горите, реките, океаните, почвата… които са общо притежание на човечеството.

Как да се спре това грабене? Ето четири спешни решения, които могат да бъдат взети:

— да се смени моделът, като се премине към „солидарна икономика“, която създава социално сцепление, защото печалбите няма да отиват само в едни ръце, а ще се облагодетелстват всички. Това е икономика, която произвежда блага, без да руши планетата, без да експлоатира трудещите се, без да дискриминира жените, без да пренебрегва социалните закони;

— да се спре глобализацията чрез завръщане към правила, които да променят вредното и извратено разбиране за свободната търговия. Трябва да се осмелим да възстановим избирателно една доза протекционизъм (екологичен и социален), за да тръгнем към деглобализация;

— да се овладее треската на финансовите спекулации, която налага неприемливи жертви на цели общества, както е днес в Европа, където пазарите са взели властта. Трябва спешно да се наложи такса върху финансовите операции, за да се прекрати борсовата спекулация;

— да спрем промяната на климата и да защитим човечеството, и ако искаме да спасим планетата, спешно да излезем от логиката на непрекъснатия растеж, който не може да продължава вечно, и да приемем най-после едно разумно обръщане на посоката на растежа.

С тези прости мерки ще се появи надежда на хоризонта и обществата ще придобият отново доверие в прогреса. Кой обаче ще има политическата воля да ги приложи?

LE MONDE DIPLOMATIQUE – испанско издание

Превод Венко Кънев

Бележки под линия

[1] Само в Латинска Америка като следствие от социалната политика на прогресивните правителства в Аржентина, Боливия, Бразилия, Еквадор, Никарагуа, Парагвай, Венецуела и Уругвай близо осемдесет милиона души излязоха от бедността.

[2] В света около 100 милиона деца, най-вече момиченца, не ходят на училище; 650 милиона нямат достъп до питейна вода; 850 милиона са неграмотни; повече от 2 милиарда нямат канализация, нито тоалетни; около 3 милиарда живеят, т.е. осигуряват жилище, храна, транспорт, здраве и т.н., с по-малко от 2 евро на ден.

  • Игнасио Рамоне - Директор на "Le Monde diplomatique" от 1990 г. до март 2008 г.