Позиция, изложена пред дискусионен клуб „Възраждане” – София.
Николай Малинов е издател на в-к "Дума", член на Националния съвет на БСП, на ИБ на БСП и на ИБ на ГС на БСП-София. Той е номиниран за поста Председател на ГС на БСП-София от район "Илинден".

Уважаеми приятели, по предварителна договорка с Бойко Маринков, ще се опитам да изложа моите виждания по три теми:

  • Едната е за предконгресната ситуация в БСП;
  • Втората е за състоянието на БСП в София;
  • Третата е за организацията «Русофили», за Русия и отношенията и с България.

По първата тема: От гледна точка на ситуацията вътре в БСП смятам, че в момента се подготвя една нелоша декларация, която конгресът да приеме. Аз съм представил моите виждания по тази декларация, част от които се приеха, други - не. Член съм на комисията за подготовка на декларацията. Моето виждане е, че БСП след конгреса трябва да отиде на една ясна и категорична ценностна битка с ГЕРБ. Нашата 120-годишна партия винаги е излизала с идеите, че икономическите и социалните проблеми на хората трябва да са във фокуса на общественото съзнание, във фокуса на обществения дебат, а дискусиите, които сега ни се налагат, по никакъв начин не са по важните теми за обществото. Ако успеем да изведем сблъсъка на всички нива в обществото и в медиите, да разберат хората какви идеи е отстоявала, отстоява и възнамерява да отстоява БСП и как да се бори за тези идеи – това е печелившият ход и печелившата карта за нас.

Поради тази причина съм се опитал и в декларацията, в документите, в текстовете, които съм предложил, да покажа, че ние отстояваме ценности, в основата на които са социалните и икономически проблеми на хората и по този начин, дори когато срещу себе си имаме един убеден в нашите грехове опонент, да имаме възможността да изведем спора на ниво и хората да имат възможност да избират ценностите, които са по-близки до тях. Избираш възмездието, вендетата, противопоставянето, криминалните новини, които ни бълват от сутрин до вечер, или избираме главните въпроси на обществото, за неговото бъдеще, за това накъде искаме да вървим.

Това е ценностната основа, която според мен е важна. Тя трябва да изпъква във всички документи, приети от ръководните органи на партията. Ние не бива да бягаме от тази дискусия, а трябва да се опитаме да я направим основен акцент в публичното пространство. Това прави и вестник „Дума”. Вестникът се опитва да има балансирана позиция, за да могат да бъдат чути всички мнения, но не скрива и собствената си позиция, без да подчертава какви са личните предпочитания на издателя, на главния редактор, на отделни хора от редакцията и в този смисъл няма да избяга и от основния проблем – сблъсъкът между Първанов и Станишев.

Първанов го познавам доста преди Станишев. Той ме е запознал със Станишев. С Първанов ме запозна в далечната 1992 г. Бойко Маринков. Дълги години сме работили много добре с него, но смятам, че в този лидерски сблъсък става дума за избор на всеки социалист каква линия и съответно коя фигура ще предпочете.

Хубаво или лошо е, че сме поставени пред избора между тези двама кандидати?

Първанов тръгна с четири тези, които той защитава пред обществото.

Първата е за липсата на лидер в лявото пространство.

От другата страна е позицията на Станишев, който казва – „аз съм лидер”.

Моето мнение е, че тук се сблъсква концептуалният с прагматичния подход в решаването на едни или други въпроси. Сергей Станишев е наложил стил, който при поставяне на всеки проблем задължително изисква намиране на неговото решение. Тогава започват дискусиите.

На финала той си запазва правото като председател на партията да обобщи и неговото мнение да бъде това, около което ние сме се консолидирали.

При Първанов наблюдавам друг подход - позиционен, който може би е по-подходящ за бизнеса. Той се състои в излагане на становище по даден проблем в стил - ето ги моите позиции, сега ще ги кажа така, както аз бих ги дешифрирал и систематизирал, оттам нататък - дайте да се пазарим, да видим какво правим.

Всеки сам може да избере кой от подходите повече му харесва. Двата подхода имат своите предимства и недостатъци.

Позицията на Първанов я разчитам по следния начин. Липсва лидер. Дайте да направим един всеобщ избор на лидер и след като го изберем, оттам нататък да видим кой кой е.

Не приемам довода, който Сергей Станишев изважда като основен, че няма време за разгръщане на дискусия и избор на лидер. Въпросът не е в това, че няма време. Според мен основният спор тук трябва да бъде за друго. Ако председателят на тази масова партия - БСП /аз мисля, че тя е единствената масова партия в България/ се избира по този начин, дали това ще даде необходимата легитимация на Националния съвет, на Изпълнителното бюро, на конгреса след подобна процедура на пряк избор на председателя? Лично аз бих предпочел досегашният начин на избор на председател, при който районните и общински организации излъчват свои представители със свои послания. Така избраните лидери защитават определени позиции от името на своите организации и когато изберат някого за ръководител, има начин, по който да изискват от него изпълнение на политиката, в името на която са го избрали. В противен случай ние ще се превърнем в поредната лидерска партия. Нека всеки да реши дали иска да членува в лидерска партия или все пак предпочита да участва в една масова организация, където мнението на структурите и организациите винаги е било зачитано. Всеки знае, че когато се говори ясно, позитивно и аргументирано, много е трудно един или друг орган да бъде манипулиран.

Това е първата теза – лидерската.

Втората позиция, която се изразява от Първанов е, че трябва да дойдат нови лица, млади хора в ръководството на БСП. Според мен млади и нови не е достатъчно, а става дума за можещи и неможещи. Посоката, в която трябва да разсъждаваме, е точно тази. Няма никакво значение дали си млад, стар или на средна възраст, дали си в младежкото, в движението на ветераните или си средностатистически член на партията.

Третата голяма теза, с която тръгва Георги Първанов в битката за лидерския пост е, че идват новите идеи, на които той е носител. Аз нищо ново не виждам да се предлага, извън социално-либералния съюз, който чрез подкрепата на управлението на НДСВ, чрез управлението на тройната коалиция и чрез 10-годишното президентстване на Георги Първанов мисля, че беше изцяло и пълно осъществен. Да се надяваме, че тези нови идеи ще обогатят документите на конгреса, ще обогатят решенията на партията. Аз все още очаквам да чуя тези нови идеи.

Четвъртата теза, която Георги Първанов лансира в обществото е, че БСП се е затворила сама в себе. Отново прозират социално-либаралните виждания за търсене на съюзници. На тази теза се противопоставям идейно, но не го правя чрез вестника и публично, защото смятам, че това ще създаде допълнителни разделителни линии. Бъдете сигурни, че в нужния момент, предконгресно или конгресно, ще вляза лично в тази дискусия, както съм го правил публично по темата за АБВ и по много други въпроси. На БСП й липсват ясни позиции по най-важните обществени проблеми. За да може да утвърди позициите си в обществото, ние трябва ясно и категорично да казваме какво мислим за Сирия, какво мислим за ПРО, какво мислим за Иран, какво мислим за атомната енергетика и по много други важни въпроси. Колкото по-категорично и ясно е нашето ляво позициониране, толкова по-силна ще е партията, толкова по-влиятелна ще е дори сред собствените си членове. По много от въпросите, по които ние сме склонни да отстъпваме при евентуално коалиране, ние губим доверие. В края на краищата, дори когато сбъркаш, имаш възможност да се коригираш . От този конформизъм и нищоправене през тези 20 години БСП много загуби и не смятам, че това трябва да бъде линията на поведението и.

Повечето леви политически сили в Европа се концентрират около две неща – обединение на идеи и обединение на основата на желанието да бъдат на власт, за реализиране на тези идеи. Но когато желанието да бъдеш на власт е по-силно от идеите, в един момент ние стигаме 15-20 % електорална подкрепа и влияние в обществото, от което не можем да излезем.

Това е по първата тема.

Втората тема за организацията на БСП в София само ще я маркирам, защото недъзите на Градския съвет са същите, каквито и на партията. Смятам, че на Градския съвет му липсва достатъчна категоричност, достатъчно лява чувствителност по конкретните проблеми на софиянци – детските градини, междублоковите пространства, кучетата. Когато една партия има лява чувствителност, тя повдига конкретни теми, а не говори за всичко общо. Решава конкретните проблеми на конкретните хора. Смятам, че на градската организация преди всичко й трябва ясна и категорична опозиционност, ясни и категорични алтернативи на това как може и трябва да се управлява София, така че да може софиянци да живеят по-достойно.

Третата тема - русофилската.

Първо, искам да приветствам район „Възраждане”. Най-големият русофилски клуб в София е тук. „Русофили” е една организация с близо 26 000 членове, голяма масова организация със 151 организации, с ясни обществени мероприятия. Съборът на „Копринка”, на който идват 10-12 000 човека всяка година е уникален, на който един народ се събира на една поляна, за да покаже любовта си към друг народ. Тази любов по никакъв начин не може да бъде разшифрована от западното политическо «инженерство». Те са свикнали да работят на принципа „разделяй и владей”. Тези чувства и тяхната демонстрация на подобни събори до голяма степен обърква нашите цивилизационни опоненти.

Ние в „Русофили” отстояваме идеята, че Европа не е ценностен избор, Европа не е цивилизационен избор, а Европа е един мултицивилизационен съюз, в който и славяноправославната, и романогерманската, и англосаксонската цивилизации имат своите представители и своето равноправно присъствие. Би трябвало в една здрава и добра конкуренция да се развиват междуцивилизационните съюзи, какъвто се явява Европа.

Друго мероприятие, което провеждаме, е един конкурс, в който през миналата година участват над 6200 деца. Нашите организации се грижат за над 530 руски и съветски паметника. Миналата година в училищата сме обзавели 45 кабинета за изучаване на руски език, тази година ще обзаведем 127 кабинета в детските градини. Първи в световен мащаб въвеждаме руския език като чужд език в детските градини и в предучилищната възраст. Организираме десетки концерти, десетки изложби и много други събития.

Всичко това го правим с ясното съзнание, че в България има един огромен духовен и цивилизационен дефицит от присъствието на нашата култура. Под цивилизационен имам предвид като естествено съставляващо православието, славянството. Русия има една голяма признателност и разбиране за това какво и е дала България.

Ще ви дам един пример.

Миналата година на 9 септември направихме една научна конференция с Института за стратегически изследвания на руския президент. Нашите учени изведоха тезата за малкия и големия брат и тезата за това как ние трябва да бъдем мост на Русия към Европа. На това присъстващите руски учени противопоставиха своите тези и те бяха шокиращо откровенни. Те казаха – вижте, без да ви обиждаме, вие наш мост не можете да бъдете, защото ние с Меркел ще си говорим по-добре, отколкото Бойко Борисов с Меркел или който и да е лидер в ЕС , така че не се обиждайте. По никакъв начин не можем да приемем и тезата за малкия и големия брат, защото вие сте ни дали писменост, вие сте ни дали православието, което е нашата идеология, нашето идейно съставляващо ядро за събиране на руската нация като такава. След татаро-монголското иго вашите духовници са събрали по трошички руската държавност и са създали условия за възкресяването и. От тази гледна точка нашата преценка е, че вие сте големият брат, а не ние, защото това, че имаме повече дървесина, нефт и газ не ни прави по-големи. Съответно ние направихме забележка, че прекалено много икономизират и енергетизират външната си политика, което според нас е много голяма грешка. Направихме им бележка, че не работят със своите приятели в България и на Балканите, а работят с този, който е на власт. Това е доста комформистко отношение, от което в стратегически план винаги губят, макар че тактически може би нещо печелят.

Самите геополитически стратегии, каквито съществуват в Русия от векове, са основно три .

Едната е евразийската, която сега за пореден път Русия лансира.

Другата е чисто славянската, вътрешноруската, която е затваряна около своето цивилизационно ядро - православието и славянството.

Третата е либерално-западняческата, която управляваше в последните 20 години в Русия.

Така както в момента се лансира евроазийството, по никакъв начин то не противопоставя идеята за Евразия срещу Европа. Може би има различно разбиране и усещане между евроатлантизма и евразийството, защото действително това е различно усещане за големия евразийски континент. Но по отношение на Европа Русия има едно ясно отношение - прави огромни инвестиции. Над 500 милиарда долара е вложила за последните години Русия в Европа, тя не противостои на разбирането за политика на равноправна основа.

Така че в общи линии това са основните неща, които мога да кажа за днешна Русия . Тя е тръгнала по този път, където ядрото на тяхната идея е православието и славянството, в който България има своето достойно място, но никой не ни заставя да се присъединяваме. Ако някой смята, че Русия много се натиска България да е в този съюз, значи просто не познава Русия. Някои се опитват медийно да наложат тезата, че едва ли не Русия насила иска да ни привлече към този полюс. Няма такова нещо. Част от руските патриоти имат такова усещане и разбиране за нещата, но Русия, също, както и нашето общество, е много пъстра политически – ляво, център, дясно, патриоти, националисти, либерали, там също нещата и процесите не са прости. Но това е линията, това е посоката, в която според мен върви Русия. Тази моя позиция е изработена на база на общуването ми с хора, които формират външнополитическата политика на Русия.

В Русия все повече осъзнават ролята на България на Балканите. Те виждат, че ключът на Балканите е била и ще бъде България, защото си дават сметка, че гърците може да искат "Бургас - Александруполис", но ако България не го иска, той не може да се случи. Достъпът до море и изходът на море, който сърбите го нямат, е едно голямо предимство за нас. Румъния традиционно не може да бъде техен съюзник. Турция няма как да им бъде идейно-политически и стратегически партньор, тя може да бъде временно тактически партньор, за решаване на определени въпроси.

Така че както и да въртят и да сучат, в крайна сметка те оценяват и разбират мястото и ролята на България. Мисля, че в тази насока има много какво да се прави извън културно-масовата дейност, с която общо взето основно се занимава национално движение „Русофили”.

Маркирах някои мои позиции и разбирания по трите основни теми.