Пиша тази колонка превантивно, така да се каже. Меглена Кунева не е още кандидат на БСП за президент, както редица прогнозират. Но кой знае...
Защото този филм сме го гледали. Българската левица и преди е имала странни кандидатури. Tе по правило са неуспешни. Един парижки емигрант, чието име сигурно малцина помнят, беше кандидат премиер на БСП през 1992 г. През 1996 г. бе издигнат за президент един уважаван, но слабо известен изкуствовед. И други примери има. После БСП, която иначе има добри конституционалисти, неведнъж е предлагала хора, които не отговарят на залегналите в основния закон изисквания кой може да бъде президент.
През 2007 г. Кунева замина за еврокомисар понеже правителството начело със Сергей Станишев я изпрати. По онова време бях написал статия "Българският комисар трябва да е от най-голямата партия", която тогава беше БСП. Ама май бях закъснял, решението вече беше взето. Не че нямаше достойни кандидати от редиците на левицата. Ирина Бокова беше пренебрегната от своите, след което се доказа на друго, още по-достойно международно поприще.
Кунева не беше лош еврокомисар, точно обратното. Имал съм критични бележки към нея в предишното й качество на главен преговарящ, тъй като преговори по същество не бяха водени, резултатите от което стават очевидни сега. Благодарение на нея на българите им е излязло име на "йес-мени", винаги готови да жертват националния интерес.
Но искам да отворя една скоба. Ако Кунева затваряше преговорни глави и атомни реактори със скоростта на светлината, не е виновна тя, а тези, които я оставиха да преговаря без мандат от Народното събрание. Пак заради липсата на мандат сега наблюдаваме водевила "Белене". Няма друга страна, в която толкова важни решения да са оставени де факто да бъдат контролирани от журналистически въпроси. Слава богу, че ББ обича микрофоните, иначе и този контрол нямаше да го има. Затварям скобата.
Моето мнение за Кунева е, че и в България, и в Брюксел тя добре владееше пиара, даже Барозу има какво да се учи от нея. Сега е очевидно, че понеже не успява да си намери международна работа на висотата на своите амбиции, тя се стреми към президентския пост в родината. Нямам нищо против да участва в надпреварата, издигната от нейната партия НДСВ или от гражданско сдружение, даже бих се радвал. Подобна кандидатура би могла да допринесе за издигане качеството на дебата за мястото на България в ЕС, ще даде отговор на въпросите дали добре си е свършила работата като главен преговарящ, ще стане по-отчетлива растящата роля на жените в българската политика. Но откъде накъде Кунева да бъде издигана от левицата?
Макар че не заема пост нито в страната, нито в чужбина, Кунева неизменно присъства в рейтингите на социолозите. Благодарение на изкуствено напомпаният си рейтинг тя може би изглежда по-избираема от лидерите на левицата. Но колкото и голяма сила да са социолозите, нима те могат да накарат електората на левицата да отиде да гласува за Кунева, вместо да бере гъби? А иначе социолозите здравата се бяха объркали с кандидатурата на Георги Първанов например, даже не го бяха предвидили за втори тур през 2001 г.
Далече се намирам - и в пряк, и в преносен смисъл - от ръководните среди в БСП. Но и от разстояние виждам, че в редиците на левицата има немалко сериозни кандидати. Ако ръководството издигне Кунева, не само те лично, но и техните поддръжници ще се почувстват жестоко обидени. Защо БСП трябва да мъти кукувичето яйце, няма ли си достатъчно свои?
Изборът за кандидат-президент е много по-сериозен от този на еврокомисар - не случайно у нас за президент гласува целият народ. Във Франция, където през 2012 г. предстоят президентски избори, левицата се готви за вътрешнопартийни избори, за да е сигурно, че тръгва в решаваща битка срещу Саркози с най-силния си кандидат. Вътрешнопартийните избори биха могли да бъдат решение и в случая с българската левица, за да отиде на изборите максимално силна. И понеже у нас ще се провеждат и местни избори, една силна кандидатура на БСП за президент ще активизира левицата и за местния вот. Впрочем времето си върви и ако веднага не започне подготовка, за вътрешнопартийни избори просто няма да остане време.
Чух и други теории. Кунева нямало да е официалната кандидатура на БСП, но БСП щяла да подкрепи Кунева на втория тур. Тоест, ако е вярно, авторите на тази стратегия предварително се признават за победени. Никак не ми харесва и обявената цел от БСП "ГЕРБ да не спечели изборите". Целта трябва да е много по-амбициозна. Не приемам и тактиката "дайте първо да видим ГЕРБ какъв кандидат има, че да решим ние кого да издигнем". Да издигат когото си щат, ние ще го бием - това трябва да е тактиката.
Няма причини за ниско самочувствие или пораженчество. Управлението на ГЕРБ е толкова отчайващо и води до такова масово обедняване, че предстоящият вот трябва да се превърне в мощна заявка за предсрочни парламентарни избори. Затова не е време за консенсусни кандидатури за президент, било на първи или на втори тур, не е време за кукувици. Време е за убедителна лява алтернатива на популизма и безхаберието.